Определение № 251 от 18.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3887/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество срещу определение № 566 от 25.09.2018 г. по в. ч. гр.д. № 475 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1689 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2128 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Желае да бъде допуснато касационното му обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Ответниците по частната жалба П. и П. П. я оспорват. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: След приемане на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС производството по настоящото дело следва да бъде възобновено, за да се постанови определение по съществото на спора. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният съд е счел, че преклузивният срок по чл.27 от ЗОПДНПИ/отм. /не е спазен. Този извод противоречи на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение изтичането на срока по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ/отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен. Затова е допустимо образуване на производство по чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ след изтичане на този срок. Следователно по повдигнатия от касатора въпрос обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, а делото трябва да бъде върнато на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение