Определение № 3075 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. К., като пълномощник на Й. П. Ч., срещу въззивно решение № 262/02.06.2023 г. по в. гр. д. № 161/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 417 от 07.12.2020 година, постановено по гр. дело № 2095/2019 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица в частта относно начина на извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, определеното парично уравнение, което Й. С. О. е осъден да заплати на Й. П. Ч. в размер на сумата от 6 944,34 лв. за уравнение на нейния дял, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, както и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Й. С. О. сумата 518,94 лв., представляваща съответна на нейния дял от съсобствеността увеличена стойност на имота в резултат от подобренията, направени пред 2017 год. на втори етаж от жилищната сграда – поставяне на ПВЦ дограма на един прозорец и дюшеме от дъски. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не са формулирани въпроси във връзка със соченото основание, а са изложени единствено оплаквания за немотивираност на въззивното решение. Във връзка със соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем, съобразно определените на съделителите дялове, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, както и следва ли съдът да се съобрази с направеното от съделител искане по отношение начина, по който следва да се осъществи делбата между тях?“; 2. „Длъжен ли е съдът да се произнесе относно поделяемостта и възлагането в дял на сутеренни и тавански части от поделяемия имот, при положение, че в имота са налице обособени такива части и в решението същите не са възложени в дял?“; 3. „Следва ли при уравняване на дела на един от съделителите, неговата стойност да бъде намалена със стойността на запазеното право на ползване, учредено като тежест върху имота, като по този начин се намалява и целият размер на дела му, определен с решението за допускане на делбата и квотите на съделителите?“; 4. „Следва ли при разпределяне на имота в реален дял на всеки от съделителите, на съделителя с по-голям реален дял да бъде разпределена частта от имота с по-малък реален дял (жилище, реално отговарящо на по-малък дял в съсобствеността) и в допълнение да се възложи постройка от допълващото застрояване (гараж), която в хода на делбата се доказва, че не се ползва от никой от съделителите, с цел да се намали стойността на сумата, която следва да послужи за уравняване на дела?“. В допълнение се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касация Й. С. О. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], с площ от 377 кв. м., представляващо УПИ *-*, в кв. 136 по плана на населеното място, заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, при учредено право на пожизнено ползване върху 4/6 ид. ч. от имота и построените в него сгради в полза на Й. Н. О. и отделно върху 1/6 ид. ч. от имота и построените сгради – в полза на М. С. К., между Й. П. Ч. и Й. С. О., при квоти: 5/6 ид. ч. за Й. П. Ч. и 1/6 ид. ч. за Й. С. О.. Правото на ползване е било учредено върху придобитите от Й. П. Ч. 5/6 ид. ч. от процесния имот на основание договор за дарение. Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез разпределение на делбения имот, както следва: в дял на Й. П. Ч. е поставено жилището, находящо се на първия етаж в делбената жилищна сграда, с площ 68 кв. м., заедно със североизточното избено помещение в сутеренния етаж с площ 8,39 кв. м., и с припадащите се 47,4511 % ид. части от общите части на сградата и от дворното място, както и гараж с работилница, а в дял на Й. С. О. е поставено жилището, находящо се на втория етаж от сградата, с площ 66,91 кв. м., заедно с припадащите се 52,5489 % ид. части от общите части на сградата и от дворното място, заедно с югозападното избено помещение в сутеренния етаж с площ 9,64 кв. м. Въззивният съд е изложил съображения, че по делото било установено, че жилищната сграда можела да бъде поделена удобно, поради което счел, че не следвало да се извършва делбата чрез изнасянето на целия имот на публична продан. Неудобно било и извършването на делба чрез теглене на жребий, с оглед значителното неравенство на дяловете на съделителите. С оглед това било прието, че делбата следвало да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК, като разпределението на имотите се извърши така, че реално получения дял да е най – близък до стойността на дела на всеки съсобственик. По делото е установено, че от делбената жилищна сграда е възможно обособяването на два самостоятелни жилищни обекта на всеки от етажите. Не се налагат строителни или технически преустройства за тяхното обособяване, а е необходимо отделяне на две партиди за водомерите, монтиране на още един електромер и преработване на електрическата инсталация, за да може всяко жилище да е с отделно захранване. Разходите за тези дейности са около 400 лв. Според техническата експертиза по време на строителството е направено отклонение от архитектурния проект, като на втория етаж вместо килер са изградени баня-тоалетна и кухненски бокс. В сутерена на сградата, в югозападната част й е изградено второ избено помещение. С оглед така установеното фактическо положение е направен извод, че не е необходимо и изготвянето на архитектурен проект и неговото одобряване от общината, тъй като реално двата самостоятелни обекта съществуват. Счетено е, че в дял на съделителката Й. Ч. следва да бъде поставен първия етаж от делбената жилищна сграда, заедно със североизточното избено помещение, както и гаража, а в дял на Й. О.–втория етаж, заедно с избеното помещение, в което се намира котела за парното отопление на този етаж. Посочено е, че това разпределение ще съответства и на фактическото положение, с оглед обстоятелството, че този съделител е живял на втория етаж, а на първия етаж е живяла Й. О.–праводател на жалбоподателката и в чиято полза е било учредено право на ползване на 4/6 идеални части от целия имот и което реално тя е упражнявала до 2005 г. От извършената експертиза е установено, че пазарната цена на имота била 93 720 лв., с оглед на което било прието, че делът на Й. Ч. е 77 725 лв., а стойността на дела на Й. О. е в размер на 15 545 лв. Съдът констатирал, че върху притежаваните от Ч. 5/6 идеални части имало учредено право на ползване съответно върху 4/6 идеални части в полза на Й. О. и върху 1/6 идеална част на М. К.. Прието е, че стойността на правото на ползване е 18 452 лв. и тази стойност следвало да бъде приспадната от стойността на дела на Ч., която е придобила имота без правото на ползване, и същият се явявал на стойност 59 273 лв. При това положение е прието, че общата стойността на имота, предмет на делбата, е в размер на 74 818 лв. Получавайки реално имущество на стойност 52 705 лв., включващо първи етаж с прилежащите части и общи части от сградата и терена, както и гаража, жалбоподателката получава стойностно реален дял по-малко със сумата 6 568 лв., която следва да й бъде изплатена като парично уравнение. Във въззивната жалба Й. Ч. е направила искане за извършване на делбата по същия способ, но чрез обособяване на самостоятелен обект на първия жилищен етаж, който „в най-голяма степен се доближава до дела на Й. О.“. По наличието на основания за допускането на касационно обжалване: В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран въпрос във връзка със соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а са изложени единствено оплаквания във връзка с правилността на изложените мотиви в обжалваното решение. Тези доводи обаче не могат да обосноват допускането на касационно обжалване, доколкото не могат да бъдат разгледани в производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по соченото основание. По поставените от жалбоподателката въпроси, във връзка със соченото от нея основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК: Въпросите относно задължението на съда да изясни дали имотът, предмет на делбата, е поделяем и да съобрази направеното от съделител искане по отношение начина, по който следва да се осъществи делбата, са от значение за изхода на спора. В представеното изложение обаче не е мотивирано соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както е посочено в т. 4 от TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – не е посочено кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване. Предвид това, настоящият състав намира, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Само за пълнота може да се посочи, че извършените от въззивния съд действия са в съответствие с практиката на ВКС. Когато допуснатият до делба имот е изграден по начин, че се състои от обекти, обособени за самостоятелно ползване и без необходимост от преустройство, за да отговарят на нормативните изисквания за определен вид самостоятелен обект на собственост, тогава инвестиционен проект не е необходим. В този смисъл са: решение № 84/25.03.2013 г. по гр. д. № 847/2012 г. и решение № 50004/04.04.2023 г. по гр. д. № 1702/22 г. на ВКС, второ г. о. Съдът е изложил и подробни мотиви, относно начина, по който следва да се извърши делбата и защо същата не следва да бъде осъществена чрез изнасяне на имота на публична продан. Третият въпрос е свързан с определяне стойността на дела на съделителката - касатор, тъй като неговата стойност е намалена със стойността на правото на ползване, учредено върху притежаваните от нея 5/6 идеални части от имота. В съответствие със съдебната практика оценката на правото на ползване е съобразена при определяне стойността на дяловете на съделителите. Поставеният четвърти въпрос е обоснован с допуснато процесуално нарушение, предвид разпределението в дял на Й. Ч. и на гаража, вместо заплащането на по-голямо парично уравнение. Независимо че така поставен въпросът не е правен, а представлява преформулиран довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, следва да се посочи, че съобразно чл. 69, ал. 2 ЗН в дяловете на съделителите са включени максимално съответстващи на стойността им имоти. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Горните пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателката, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на атакуваното решение. Изложените от последната доводи, че е налице явно противоречие между събраните доказателства и изводите на съда, както и, че има неяснота в изложените от съда изводи и липсата на мотиви не могат да обосноват соченото основание, а представляват преформулиран довод за неправилност на постановеното решение, който не подлежи на разглеждане в настоящото производство. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация не е направил искане за разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,