Определение № 891 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1626/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 1406 от 07.03.2023 г., подадена от „Център за биогенни стимулатори” ЕООД чрез адвокат В. И. от САК срещу въззивно Решение № 10 от 20.01.2023 г. по в.гр.д.№ 597/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч. Ответникът по касация С. И. Г., действащ лично, както и в качеството на ЕТ „ЕРАК - Стефан Ганев”, е подал отговори на жалбата чрез адвокат Ж. Д. от САК, както и чрез адвокат Н. Ш. от АК - С.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски за защитата пред ВКС. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същата обаче е частично процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е ограничена, тъй като „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела”. Посоченият критерий, изключващ тези граждански и търговски дела от обхвата на касационното обжалване, съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на обжалване, поради което за съблюдаването й съдът следи служебно. Изключение от това ограничение е допуснато спрямо „решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”. В настоящия случай с въззивното решение (в резултат от потвърждаването на първоинстанционното Решение № 114 от 15.10.2021 г. по гр.д.№ 121/2021 г. описа на РС – Троян) са отхвърлени предявените като главни искове по чл. 108 ЗС относно собствеността и предаване на владението върху 91 бр. движими вещи, чиито стойности (съобразно исковата молба и уточнението, направено с молба вх.№ 1147 от 27.04.2021 г., л.л. 9 – 11 от делото на РС - Троян) са в границите между 4,37 лв. и 1 642,20 лв. Общият сбор от стойностите на процесните вещи възлиза на 4 204,56 лв. Предвид тези факти, настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е недопустима в частта й, с която се атакува произнасянето по исковете по чл. 108 ЗС. Създаденото изключение в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, допускащо касационен контрол независимо от цената на иска, касае решенията на въззивния съд по вещни искове, но само ако предмет на спора за собственост е недвижим имот. Относно споровете за собственост на движими вещи важи общият принцип на допустимост - само ако вещта е на стойност над 5 000 лв. Доколкото се претендира собствеността на множество движими вещи с една искова молба, то следва да се приеме, че се касае до обективно съединяване на искове, като за да е допустимо касационното обжалване следва всяка една от тях да има стойност над минималния ценови праг, определен от законодателя. Дори да се приеме, че цената на иска се формира от сбора на цената на всеки един от заявените искове за собственост, то дори и в този случай по исковете по чл. 108 ЗС общият сбор не надвишава минимално определения праг от 5 000 лв. С оглед изложеното касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в обсъжданата част. По искането за допускане на касационното обжалване спрямо частта от въззивното решение, с което (посредством потвърждаването на първоинстанционното решение) е отхвърлен предявеният като евентуален иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, както и по претенцията за присъждане на разноски на ответника по касация, ВКС ще се произнесе след стабилизиране на настоящото определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия