Определение № 88 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 953/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България“ АД, [населено място] срещу решение № 260086 от 12.11.2020 г. по в. т. д. № 248/2020 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 195 от 22.01.2020 г. по т. д. № 72/2019 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на банката за изменение/допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на сумата 460 лв., допълнително определен от съда и заплатен от банката депозит за вещо лице. Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е налице заявено искане за присъждане на допълнително направените от него, по указание на първоинстанционния съд, разноски – възнаграждение за вещо лице. Счита този извод за несъобразен с факта, че искане за присъждане на разноски е направено още в самата искова молба, а така също и в пледоарията по делото. Според частния касатор, решаващият състав не е взел предвид обстоятелството, че внасянето на сумата 460 лв., представляваща допълнително възнаграждение за счетоводната експертиза, му е указано в последното съдебно заседание, поради което, към този момент не е съществувала възможност за включване на същата сума в списъка по чл. 80 ГПК, а допълнителното й претендиране след приключване на устните състезания е недопустимо съгласно задължителните указания по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „Когато съдът възлага на страната заплащане на допълнителни разноски в последното по делото заседание и реалното заплащане на разноските ще се извърши след приключване на пледоариите в срока за произнасяне с решение по делото, длъжна ли е страната отново, още веднъж да поиска присъждане на сторените разноски, след като в исковата молба и в пледоария при приключване на делото е поискано присъждане на всички сторени по делото разноски; Следва ли страната да прави отделно искане за присъждане поотделно на всички разноски по делото“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с т. 9 и т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по частната касационна жалба – Живка П. П. и М. И. П., двамата от [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на банката-ответник по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е споделил извода, че искането за присъждане на сумата 460 лв., допълнително заплатено възнаграждение за вещо лице, е несвоевременно – заявено е едва с молбата по чл. 248 ГПК. Решаващият състав е приел, че указанието за внасяне на посочената сума е дадено в последното съдебно заседание, когато не е присъствал представител на банката, поради което с превода на сумата от 25.10.2019 г. същото е изпълнено в срок. Доколкото обаче в депозираната молба от 20.11.2019 г. не е заявено изрично искане за присъждане на посочената сума като разноски и предвид недопустимостта такива да бъдат присъждани служебно, съдът е преценил, че отказът на първата инстанция да измени постановеното по делото решение в частта за разноските е правилен. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това е липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на делото съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод следва от обстоятелството, че въпросите не кореспондират с фактите по делото. Видно от протокола от последното съдебно заседание от 09.10.2019 г., в същото не се е явил представител на банката и не е имало „пледоария“, в която да е заявено конкретно искане във връзка с подлежащите на присъждане разноски, каквото твърдение се съдържа в първия въпрос. Освен това, въпросите не са съобразени със специфичния и съществен за случая факт, че непосредствено преди приключване на първоинстанционното производство, от страна на банката е подадена молба вх. № 29 606 от 08.10.2019 г., в която е заявено искане да й бъдат присъдени „сторените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК “, който е представен с молбата, т. е. във въпросите не е отчетен фактът, че страната, в съответствие с диспозитивното начало, е посочила изрично кои разноски желае да й бъдат присъдени, като по този начин е изменила първоначалното си искане в исковата молба за присъждане на „всички разноски по делото“, ограничавайки ги до тези в списъка по чл. 80 ГПК. С оглед изложените съображения за отсъствие на общото изискване по чл. 80 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се обсъжда наличието на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение