Определение № 462 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4839/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Ф. Б. /с имена в Република Турция: Ш. А./ срещу решение № 77 от 21.07.2021 г. по в. гр. дело № 181/2021 г. на Окръжен съд - Добрич, образувано след като с решение № 102 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д № 124/2020 г., IV г. о., е обезсилено въззивното решение на Окръжен съд - Добрич по гр. д. № 438/2019 г. като постановено по нередовна искова молба, без да са предприети нужните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Указано е, че молителката би следвало да уточни в какво точно се състои нейното искане и какъв е правният ѝ интерес от сезиране на съда, както и е изтъкната необходимостта от установяване кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 544, ал. 2, т. 1 ГПК, които да се конституират в производството. Посочено е кои родственици биха се явили заинтересовани лица в случая. След евентуално изпълнение в срок на дадените указания, съдът да извърши преценка за допустимостта на сезирането.Ако то е допустимо, но се различава от произнасянето на първата инстанция по предмет, включително и поради неконституиране на страни, да процедира по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното решение, състав на Окръжен съд – Добрич приема, след извършена процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, че е сезиран с молба по чл. 542 ГПК за установяване мястото, датата на раждане и родителите на ищцата, като ответната община бъде задължена да състави съответния документ. Въз основа на твърденията на страната е формиран извод за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено без участие на заинтересованите лица по смисъла на чл. 544, ал. 2, т. 1 ГПК, за чието конституиране съдът следи служебно. Съгласно мотивите на съда низходящите ,другите наследници на лицата, които ищцата сочи за свои родители, са пряко заинтересовани да участват, тъй като техните отношения с молителката зависят от факт, предмет на установяване в производството. Отказът същите да бъдат посочени представлява неизпълнение указанията на съда по отстраняване на констатираните в молбата нередовности, което изключва нейното разглеждане по същество и води до недопустимост на постановеното по нея решение.С тези мотиви въззивният съд е обезсилил постановеното по делото първоинстанционното решение и е прекратил производството. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на чл. 539, ал. 1 ГПК и чл. 25 КРБ. Поддържа се, че е възпрепятствано правото на молителката да установи по съответния законов ред наличието на българско гражданство, както и че е поставена в неравноправно положение по отношение на другите граждани. В изложението към жалбата, без да е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, се твърди противоречие с практиката на ВКС.Същевременно, вместо да се позове на конкретни решения, жалбоподателката изтъква, че по приложението на разпоредбата на чл. 542 ГПК липсва практика на ВКС.Отделно от това се позовава на старата редакция на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г./, която предвиждаше като основание за допускане на касационното обжалване поставеният правен въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Ответната Община – гр. Добрич е заявила отговор, в който счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване, както и че обжалваното решение е правилно и не страда от посочените пороци. След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г.о.,счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На първо място следва да бъдат съобразени задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 год., ОСГТК, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В този смисъл, сама по себе си, липсата на конкретно формулиран, обуславящ решаваща воля на съда по делото правен въпрос /като обща предпоставка за допустимост на касационния контрол/, е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационо обжалване За пълнота следва да бъде изтъкнато, че в случая въззивното решение е постановено съобразно задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени с решението от 19.03.2021 г. по гр. д. № 124/2020 г., IV г. ои в съответствие с разрешението на правния въпрос в същото решение на ВКС постановеното по делото по реда на чл. 290 ГПК при предходното касационно обжалване.С него е формирана съдебна практика по предмета на спора, като е разяснено, че за постановяването на допустимо съдебно решение по молбата с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК е задължително да бъде установено кои са заинтересованите лица по чл. 544, ал. 2, т. 1 ГПК и същите задължително да бъдат конституирани в производството. В този смисъл е налице установена практика на ВС на РБ- решение № 1686 от 26.IX.1961 г. по гр. д. № 5841/61 г., II г. о., както и практика на ВКС, обективирана и в други решения по чл. 290 ГПК – напр. решение № 134 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 2252/2019 г., IV г. о. и решение № 594 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 1289/2009 г., I г. о.Съгласно приетото в тях молбата следва да се разгледа с призоваване на лицата,организацията и учрежденията,които са заинтересувани от установяването на факта.Установената практика на ВКС се споделя и от настоящия състав на Трето г.о.на ВКС.Надлежното упражняване правото на иск предпоставя участието в процеса на надлежните страни, като спазването на процесуалните правила, свързани с надлежното упражняване правото на иск, в т. ч. и относно редовността на искова молба е служебно задължение на съда с оглед осигуряване валидността на производството по разглеждане на делото. Произнасянето на съда при ненадлежно сезиране - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка обуславя процесуална недопустимост на постановеното съдебно решение. След като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с горецитираната съдебна практика,то не се обосновава наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Действащата и приложима към настоящото дело разпоредба на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не предвижда като основание за допустимост на касационния контрол наличието на противоречива практика на съдилищата ,поради което тези съображения на касатора не следва да се обсъждат. Съображенията за успешно приключили за в други случаи производства на същото основание и приложените първоинстанционни решения на районни съдилища не обосновават и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. От тези актове не може да се направи извод как е бил разрешен въпроса с конституирането на всички заинтересовани страни. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.