Определение № 374 от 15.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2017/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. М. срещу решение № 34 от 19.05.2021 г. по в. гр. дело № 20/2021 г. на Окръжен съд Видин, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 532 от 14.08.2020 г. по гр. дело № 124/2019 г. на Районен съд Видин и ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на ищците Ц. Д. Г. и А. Д. Г. разноски в размер 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на Ц. Д. Г. и А. Д. Г. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ общо сумата в размер 17 458,16 лв. или по 8 729,08 лв. за всеки един от ищците, представляваща разликата между действително претърпените имуществени вреди и заплатените такива от ответника, причинени от настъпило на 06.05.2017 г. застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие /ПТП/ в [населено място], [община], Област Видин, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в общ размер 998,33 лв. – платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице. С определение от 27.10.2020 г. по гр. дело № 124/2019 г. на Районен съд Видин първоинстанционното решение е допълнено в частта, касаеща разноските, като ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че правните изводи, обусловили изхода на спора са основани на неправилно възприемане на фактите. Поддържа, че размерът на сумата е определен неправилно въз основа на приетите заключения на основната и допълнителна техническа експертизи, които са оспорени от ответника своевременно. В противоречие със съдопроизводствените правила, без да се мотивира и в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивната инстанция не е допуснала повторна техническа експертиза. Съдебният състав е допуснал нарушения на чл. 127, т. 4, чл. 146, т. 1, чл. 179, ал. 1, чл. 260, т. 4 и чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил техническите грешки и повтарящите се изчисления в табличен вид в заключението на първата техническа експертиза, не е взел предвид, че вещото лице не е отговорило на въпроси, поставени с отговора на исковата молба и на други конкретно зададени въпроси, вкл. в съдебното заседание, проведено на 20.07.2020 г., както и не е обсъдил допълнителното заключение.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидната му неправилност, както и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „В случаите, при които съдът не мотивира конкретни съображения за недопускане на доказателствено искане, което се заявява поради конкретния предмет на въззивното производство, допустимо ли е решение, което се основава на правни изводи, обосновани върху доводите за недопускане на същото доказателствено искане, без да са формирани мотиви как е извършена преценката по основателността на иска, определяща изхода от правния спор?“

2. „Налице ли е основание за допускане на повторна експертиза в случай, че оспорените експертизи, макар и изготвени от вещо лице включено в списъка на вещите лица на съда, са явно противоречиви помежду си, непълни са и не съответстват на юридическите факти със значение за спора, на обстоятелства, определящи предявяване на претенцията пред съд, но и на обективната истина?“

3. „Следва ли съдът да кредитира заключения на вещото лице като компетентно изготвени, без последните да изясняват обстоятелства от значение за разрешаването на правния спор?“ Касаторът поддържа, че релевантните обстоятелства се отнасят до нанесените щети по постройките, намиращи се в имота, кои от тях са възникнали в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, от какъв технически характер са щетите и в какво се изразяват. Следва ли да се приеме, че къщата е конструктивно опасна сграда и не може да се живее в нея, поради което трябва да се възстанови напълно, без да бъдат посочени конкретните увреждания, поради които е налице конструктивна опасност на сградата, и без да бъдат посочени конкретните причини, поради които тези увреждания не биха могли да бъдат възстановени?

4. „Следва ли съдът да кредитира заключения на вещото лице като компетентно изготвени, без последните да се основават на установени в производството обстоятелства, а единствено на изложени в исковата молба твърдения?“

Ответниците по касация Ц. Д. Г. и А. Д. Г., чрез процесуален представител адв. Н. А. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържат, че касаторът не посочва фактически и правни основания, които да се подведат под разпоредбите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Считат, че съображенията на касатора касаят правилността на въззивното решение, но не представляват основания за допускане до касационно обжалване. Претендират присъждане на направените разноски за касационното производство.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Въззивният съд съобразно правомощията си, предвидени в разпоредбата на чл. 272 ГПК, е препратил към мотивите на потвърденото първоинстанционно решение, като по този начин ги е приобщил във въззивния съдебен акт и е възприел установената фактическа обстановка. Въз основа на представения протокол за ПТП № 1315560/06.05.2017 г., съставен от РУ Белоградчик, съдебният състав е констатирал, че на 06.05.2017 г., около 15.00 часа, в [населено място], [община], Област Видин товарна композиция в състав влекач марка „Мерцедес“, модел „Акрос“, с peг. [рег.номер на МПС], с прикачено полуремарке с peг. [рег.номер на МПС], с водач Н. А. Д. при движението си в направление от [населено място] към [населено място] със скорост 75 км/ч. при разрешена скорост 40 км/ч. за товарни автомобили, превозващи опасни товари в населено място, е навлязла в ляв завой, преминала е цялото улично платно, напуснала го е вляво, пречупила е и е повалила железобетонен стълб, прегазила е ограда от телена мрежа на дом № 1 на [улица]и е причинила множество щети на имота на ищците, а именно разрушила е гараж, стена на масивна жилищна сграда, дървен покрив – навес и ограда на имота около 25 метра.

По отношение на размера на обезщетението за претърпените от ищците имуществени вреди въззивният съд е приел, че същият се определя въз основа на заключенията на първоначалната и допълнителната технически експертизи, изготвени и приети в първоинстанционното производство. Въззивната инстанция е изложила съображения, че районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила при приемане на експертните заключения, поради което се е позовала на тях. Посочила е също, че вещото лице е включено в списъка на вещите лица на Окръжен съд Видин, същото притежава необходимия образователен и професионален ценз, а двете експертни заключения са изготвени след направен от вещото лице оглед на недвижимия имот, находящ се в [населено място], [община], област Видин, и констатиране на нанесените щети, като е описан методът, по който са изчислени нанесените имуществени вреди, и е съобразен и процент овехтяване. Съдебният състав е съобразил, че вещото лице е присъствало на разпитите на свидетелите в първоинстанционното производство и е взело предвид свидетелските показания. Препращайки към мотивите на решението на Районен съд Видин, въззивният съд е възприел, че дължимият размер на обезщетението е общо 17 458,16 лв., след приспадане на платеното от застрахователя обезщетение за гаража в размер 3 616,73 лв. и за къщата в размер 4 266,11 лв. /за гаража – 969,27 лв., за жилищната сграда – 11 373,89 лв., за оградата – 130 лв., за дървения навес – 3 232 лв., за дърварника – 1 071 лв., за сеновала – 682 лв./.

За да остави без уважение искането на въззивника /ответник по иска и настоящ касатор/ за допускане на повторна техническа експертиза, въззивният съд се е аргументирал с липсата на процесуални нарушения в първоинстанционното производство при назначаване и приемане на заключенията на техническите експертизи и с обстоятелството, че вещото лице притежава необходимата компетентност. Във въззивното решение съдебният състав е посочил също, че наведените във въззивната жалба възражения досежно двете експертни заключения са абстрактни и голословни, не почиват на обективни данни, както и че заключенията са компетентно изготвени.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора въпроси са предпоставени от твърдението му, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, и от възприемане на твърдението му, че въззивният съд не е мотивирал определението си за недопускане на исканата повторна съдебно-техническа експертиза, заключенията са противоречиви и непълни и са изготвени само въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от касатора въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като същите не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси не съответстват на мотивите на въззивния съдебен акт и на данните по делото. Основното и допълнителното заключения на съдебно-техническата експертиза не съдържат противоречиви констатации и изводи, не са непълни, същите са изготвени след направен оглед и изслушване на разпитаните свидетели, а не въз основа на твърденията в исковата молба, както счита касаторът.

Първият и вторият въпроси, посочени от касатора, в основата си са относими към задължението на съда преди да допусне повторна или допълнителна експертиза да извърши преценка за наличието на предпоставките на чл. 201 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 542/07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 165/22.10.2019 г. по гр. д. № 2622/2018 г. на ВКС, ГК, І г. о. и др./ допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В конкретния случай оплакванията във въззивната жалба се отнасят до неправилно определяне на дължимия размер на застрахователно обезщетение, поради възприемане на заключенията на съдебно-техническите експертизи. Във въззивната жалба е направено искане за възлагането на повторна съдебно-техническа експертиза. Предвид липсата на противоречиви констатации в основното и допълнителното заключения на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд, като не е допуснал исканата от въззивника повторна съдебно-техническа експертиза, не е процедирал в противоречие с константната практика на ВКС. Не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение, а такова се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като определя друго вещо лице или повече вещи лица. В случая въззивният съд е обсъдил възраженията срещу приетите заключения и е приел, че са неоснователни.

Третият и четвъртият въпроси се отнасят до възприемането на заключението от решаващия съд и обсъждането му заедно с другите доказателства по делото. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 202 ГПК /напр. решение № 142/20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др. / заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено заедно с всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, като съдът не е длъжен да възприеме заключението на съдебната експертиза, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и останалите доказателства и в тази насока да изложи мотиви в съдебния акт. В конкретния случай въззивната инстанция в съответствие с константната практика на ВКС е обсъдила заключенията на съдебно-техническата експертиза заедно с писмените доказателства и е отчела, че свидетелските показания са съобразени и от вещото лице при изготвяне на заключенията. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, в резултат на което е направил извод за основателност на предявения иск. Правилността на преценката на фактическия и доказателствен материал е относима към правилността на постановения съдебен акт, не се обхваща от приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и не е предмет на контрол в производството по чл. 288 ГПК. Евентуалната опороченост на приетите за установени факти и обстоятелства може да се отрази на правилността на обжалвания въззивен съдебен акт и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не и основания по чл. 288, ал. 1 ГПК.

Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за допускане на допълнителна съдебна експертиза и по въпроса за обсъждане и кредитиране на заключението на съдебната експертиза не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.

Относно поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Окръжен съд Видин решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин.

С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответниците по касационната жалба сума в размер 1 000 лв., представляваща разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение