Решение № 3 от 14.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 644/2025 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С Определение № 2043/02.07.2025 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 201/30.10.2024 г. по в.гр.д. № 370/2024 г. на АС–Бургас, с което е потвърдено Решение № 193/24.06.2024 г. по гр.д. № 326/2021 г. на ОС-Сливен в частта му за отхвърляне на предявения от С. Д. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 120 000 лв. до 180 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. Т. С., настъпила на 10.09.2020 г. в причинна връзка с пътно-транспортно произшествие. Касаторът С. моли за отмяна на обжалваното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда оплакване, че въззивният съд е процедирал като контролно-отменителна инстанция и не е изложил доводи по въведените с жалбата възражения, нито собствени фактически и правни изводи. Това според касатора е довело до нарушаване на материалния закон, изискващ обезщетението за претърпените от деликта вреди да е справедливо и съобразено с обстоятелствата по случая – починалият е син на касатора, смъртта е настъпила неочаквано (касае се за млад и здрав човек) и мъчително (чрез овъгляване), отношенията между двамата са били емоционално задълбочени, основани на постоянна и взаимна подкрепа, след смъртта на сина физическото и психическото здраве на майката се е влошило, а активният й социален и професионален живот е бил преустановен. Касаторът допълва, че размерът на присъденото обезщетение явно се отклонява обезщетенията, определяни за сходни случаи, и не е съобразен с минималните застрахователни лимити. При изложените доводи касаторът счита, че са доказани предпоставките за уважаване на предявения иск в отхвърлената му част, и моли за решение в този смисъл. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД намира въззивното решение за правилно, мотивирано и съобразено с релевантната съдебна практика, а тази, посочена от касатора, счита за постановена при различна фактология и поради това – неотносима при определяне на обичайния справедлив размер на процесното обезщетение. Допълва, че присъдената сума отчита обстоятелствата по делото, включително това, че починалият е имал свое семейство и собствено домакинство, а страданията на преживялата му майка не са й причинили патологично разстройство на здравето. Заявява също, че застрахователните лимити за процесната застраховка не могат да бъдат самостоятелен критерий при определяне на дължимото обезщетение. Моли за оставяне в сила на въззивното решение. Помагачът на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД не подава отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното: С. С. е предявила срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 180 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й, настъпила в причинна връзка с реализирано на 10.09.2020 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 17.09.2020 г. до погасяването. Първоинстанционният съд е намерил за установени елементите от фактическия състав на деликта (деянието, авторството, противоправността и вината – чрез присъда) и елементите на отговорността на застрахователя (съществуващо към датата на събитието правоотношение с предмет застраховане на гражданската отговорност на делинквента за вреди от пътно-транспортно произшествие), приел е за доказано наличието на изключително близки и интензивни отношения между С. и сина й (39-годишен към момента на смъртта) и е счел, че е справедливо ищецът да бъде обезщетен за неимуществените си вреди със сумата от 120 000 лв. Последната е присъдена в цялост без отчитане на допринасяне от починалия, ведно със законната лихва от приетата за доказана дата на уведомяване на застрахователя от делинквента – 17.09.2020 г. Въззивният съд, сезиран с жалба от ищеца срещу отхвърлителната част на решението, е споделил извода, че справедливото обезщетение е в размер от 120 000 лв., като в тази част е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК и е допълнил, че са установени всички релевантни обстоятелства, вкл. близката родствена връзка, възрастта на ищеца и на починалия, социалният статус и икономическите условия в страната през 2020 г. В резултат обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено. В касационното производство спорът е относно справедливия размер на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, като касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с критериите за определянето му. По поставения въпрос настоящият състав счита следното: Според дадените в Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г. разяснения понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а следва да бъде изпълнено със съдържание след преценка на конкретно обективно съществуващи обстоятелства, каквито при претенция за обезщетение на неимуществени вреди от смърт са възрастта и общественото положение на пострадалия, отношенията между него и увреденото лице, момента и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, претърпените от увреденото лице морални страдания. Обществено-икономическите условия в страната служат като ориентир за общественото разбиране за справедливост по време на проявление на неимуществените вреди и също имат значение за справедливия размер на обезщетението (Решение № 263/10.09.2025 г. по к.т.д. № 1466/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.). Принципът на справедливостта налага еднакво третиране на сходните случаи, поради което следва да се съобразява и съдебната практика, постановена във връзка с близки хипотези на вреди от непозволено увреждане (Решение № 1/10.01.2024 г. по т.д. № 2447/2022 г. на ВКС, ТК, І отд.). По съществото на касационната жалба: С въззивната жалба са наведени оплаквания срещу размера на присъденото обезщетение, като са изложени конкретни аргументи в полза на по-големия претендиран от въззивника размер, свързани основно с отличаващата се от традиционните отношения „родител-дете“ връзка и произтичащите от това извънредни страдания, а също и с личността на починалия. Въззивният съд формално е изброил критериите, според които трябва да бъде определено справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, и на основание чл. 272 ГПК е препратил към вече установените факти, касаещи някои от тези критерии: възраст и семейно положение на починалия (починалият е бил на 39 години и отдавна семеен), характер на отношенията между ищеца и починалия (майката и синът са имали интензивна връзка – починалият се е грижил за домакинството на майка си, извеждал я на разходки), последици от претърпяната от ищеца загуба (след смъртта на сина си С. се затворила емоционално и преустановила професионалните си ангажименти). Не е направен обаче анализ на размерите на обезщетенията, присъждани за сходни случаи, нито е извършена съвкупна оценка на въздействието на проявилите се в процесния случай общи и специфични факти, в резултат от което не е определен справедлив размер на обезщетението. Както е посочено в Решение № 263/10.09.2025 г. по к.т.д. № 1466/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., обичайно размерът на обезщетенията за неимуществени вреди от смърт, настъпила през 2020 г., варира от 130 000 лв. до 170 000 лв. в зависимост от спецификите на всеки отделен случай. В процесната хипотеза се установява превес на фактите, налагащи завишаване на обезщетението над долната граница. Така например, свидетелските показания безспорно сочат, че връзката между С. и сина й е била особено близка, с интензитет, надхвърлящ традиционния – починалият не само е полагал физическа и емоционална грижа за своята майка, но тази грижа, въпреки ангажимента на сина към собствения му дом и семейство, е била почти ежедневна, а освен това двамата са споделяли голяма част от свободното си време и празниците (разхождали се в планината, майката е гостувала на сина си не спорадично, а всеки почивен и празничен ден); непосредствено след смъртта на сина си майката е изживяла силен шок (на погребението не е могла да разпознае дори близката си приятелка), а в дългосрочен план тъгата й е довела до откъсване от обичайните й занимания, трайна промяна в професионалния живот, посещения при психолог и прием на лекарства. Наред с това следва да се оценят и специфичните обстоятелства, при които е настъпила смъртта на пострадалия (според данните за извършения в хода на досъдебното производство оглед) – в резултат от произшествието управляваният от него автомобил се е възпламенил, а трупът на починалия е открит с тежки изгаряния и овъглявания. Представата на преживелия близък за мъчителния характер на смъртта на родственика му е източник на допълнителни морални страдания. Същевременно са налице факти, налагащи обезщетението да се определи под най-високите размери, присъждани за вреди от смърт (вкл. и посочените от касатора) – починалият, макар и син на ищеца, не е бил в детска, а в зряла възраст, водел е самостоятелен живот, отдел й н от родителя си, а последният не е зависел от него за ежедневни и животоподдържащи грижи; не се установява при условията на пълно доказване причинна връзка между здравословния стомашен проблем на ищеца, за който сочат свидетелите, и преживените заради смъртта душевни страдания. При отчитане на превеса на правоувеличаващите факти, но и наличието на правонамаляващи такива, и при съобразяване на горепосочените приблизителни граници на присъжданите обезщетения за сходни случаи настоящият състав счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца е в размер от 160 000 лв. Това налага отмяна на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 120 000 лв. до 160 000 лв., и присъждане на тази разлика. На основание чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъждането й следва да се извърши в официалната валута на страната – евро. При спазване на условията на чл. 12 и чл. 13 от същия закон евровата равностойност на сумата от 40 000 лв. се определя на 20 451,68 евро. По разноските: С оглед уважената част от иска в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди възнаграждение за всяка от трите инстанции в размер от 1 227,10 евро с ДДС или общо 3 681,30 евро с ДДС. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на държавата държавна такса за уважената част от иска за всяка от трите инстанции допълнително 818,07 евро за първа инстанция и по 409,03 евро за въззивната и касационната инстанция или общо 1 636,13 евро. С оглед допълнително уважената част от иска на ответника не се дължат присъдените разноски за юрисконсулт в първоинстанционното производство над сумата от 60 лв. и във въззивното производство над сумата от 100 лв. За касационната инстанция ответникът не претендира разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,