Определение № 683 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 236/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област – Хасково против определение № 8577 от 16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1834/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане Заповед № АК-04-9 от 01.12.2025 г. на Областния управител на Област – Хасково за оспорване на Решение № 367/11.11.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани, прието на заседание от 11.11.2025 г. и обективирано в Протокол № 31 от същата дата, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че на съдебен контрол подлежат всички актове на общинските съвети, включително и решенията, с които се дава съгласие за сключване или изменение на договор за банков кредит. Твърди се, че оспореното решение има характер на административен акт и подлежи на проверка за законосъобразност по реда на АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Общински съвет – Минерални бани, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по оспорване на Заповед № АК-04-9 от 01.12.2025 г. на Областния управител на Област – Хасково, издадена на основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, с която е оспорено Решение № 367/11.11.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани. С оспореното решение общинският съвет е дал съгласие Община Минерални бани да сключи допълнително споразумение за продължаване срока на договор за банков кредит № 7088/28.07.2025 г., сключен с търговска банка, като срокът на договора е удължен до 31.05.2026 г. Кредитът е поет като краткосрочен общински дълг за финансиране на разходи по изпълнение на социална услуга, финансирана изцяло със средства от безвъзмездна финансова помощ. За да остави оспорването без разглеждане и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че решението на Общинския съвет е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА и представлява акт по управление на публични средства, който не е административен акт по смисъла на АПК. Съдът е изложил мотиви, че в приложимия специален закон – Закона за общинския дълг, е предвиден различен ред за контрол върху възникването и управлението на общинския дълг, осъществяван от Сметната палата, който изключва общия съдебен контрол по реда на АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА общинският съвет приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг при условия и по ред, определени със закон. С решенията, взети на това основание, общинският съвет осъществява управление на публични средства, като тези решения са проява на оперативната самостоятелност на органа на местното самоуправление. Поради това те не представляват властнически актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Съгласно чл. 10 от Закона за общинския дълг Сметната палата осъществява одит върху възникването и управлението на общинския и гарантирания от общината дълг и използването на дълговите инструменти. С този специален закон е уредена самостоятелна форма на контрол, различна от съдебния контрол за законосъобразност по АПК, което изключва приложението на общия ред за оспорване на административни актове. Оспореното решение на Общински съвет – Минерални бани няма характер на индивидуален или общ административен акт по смисъла на чл. 21 и чл. 65 от АПК, тъй като не създава права или задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на конкретни лица или на неопределен кръг адресати. С него не се поема нов общински дълг, а се удължава срокът за погасяване на вече поет такъв, като въздействието му върху правната сфера на гражданите е опосредено чрез действието на общинския бюджет. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г. по тълк. д. № 4/2011 г. на Върховния административен съд, на съдебен контрол за законосъобразност подлежи актът по приемане на общинския бюджет, в рамките на който следва да се преценява съответствието на поетия дълг с установените законови ограничения, включително неговият размер и начинът на погасяване. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, според която решенията на общинските съвети, приети на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА и касаещи поемането или управлението на общински дълг, не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорването е процесуално недопустимо и е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение