Определение № 333 от 07.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1713/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. Б. срещу решение №472 от 11.05.2021 г. по гр.д. № 3688/2020 г. на АС-София, с което е потвърдено решение от 27.07.2020 год., постановено по гр.д. № 6671/2019г., І-13 състав на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от същия срещу „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата от 43 200 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско плюс“ с полица № 440118215012345 от 11.09.2018 г. за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 08.02.2019 г. в [населено място] и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 900 лева, както и в частта за разноските. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел следното: От представените доказателства се установява, че между страните е сключен валиден договор по имуществена застраховка „Каско плюс ” за процесния автомобил и че в периода на действието му е настъпило застрахователно събитие – ПТП - удар в дърво, за което застрахователят е надлежно уведомен. За изясняване на обстоятелствата по настъпването на процесното ПТП са изслушани и приети две експертни заключения на САТЕ. В първото вещото лице е приело за възможен механизъм на ПТП движение на автомобила на ищеца в дясната от двете пътни ленти със скорост над 70 км/ч, като в определен момент същият е навлязъл в зона с локви и започнал да губи напречна устойчивост; водачът е предприел въртене на волана за да овладее автомобила, но не успява и последният се отклонява наляво, излиза от платното за движение и се удря в дърво, намиращо се вляво на 2.5 м от левия край на платното за движение. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието при мокро платно за движение, вследствие получаване на „аквапланинг“, при който гумите на автомобила губят сцепление с асфалта. За причина за катастрофата вещото лице приема субективните действия на водача на автомобила при управлението му, довели до отклонението му вляво и последвалия удар в дървото. При движение на автомобила в населеното място с позволената скорост до 50 км/ч, при загуба на устойчивост на същото място автомобилът не би достигнал до дървото и удар не би имало. Гумите, с които е оборудван процесният автомобил, са били с износеност от 90%, което е един от факторите, спомогнали загубата на управление. При гуми с по-нисък протектор вероятността автомобилът да попадне в „аквапланинг“ се повишава. По повод оспорване на заключението от ищцовата страна е допуснато и прието второ заключение, изготвено друг експерт. Според него причина за настъпване на ПТП-то от техническа гледна точка има субективен характер – движение с висока скорост по мокро пътно платно, при което водачът е загубил контрол над управлението на автомобила. Според него, скоростта на автомобила преди настъпване на процесното ПТП е била 71.8 км/ч., а скоростта, при която водачът е могъл да овладее автомобила е 49.12 км/ч. При мокро време, както е в било случая, с увеличаване дебелината на течния слой коефициентът на сцепление рязко намалява поради създаване на воден клин и възникване на подемна сила. При определени стойности на скоростта на автомобила и лошо отвеждане на водата при малка дълбочина на протектора на гумата, подемната сила е достатъчна да подържа пълно отделяне на гумата от пътната настилка, когато между тях има слой вода /аквапланинг/. И според второто заключение, износените гуми в случая са един от факторите, спомогнали загубата на управление. Заключението е прието, неоспорено от страните. Обсъдени са и показанията на воденият от ищеца свидетел - пътник в процесния автомобил, според които МПС-то поднесло, водачът завъртял волана и се ударили в дърво. Според свидетеля, скоростта не била висока, около 50-60 км/ч, без да е сигурен; било тъмно, валяло дъжд, имало локви. Движили се в дясната лента, след поднасянето, минали в насрещната лента за движение и се ударили в дървото, кое то било близо до края на асфалта. Според въззивния съд, анализът на събраните доказателства досежно механизма на ПТП води до извод, че ПТП-то се дължи на виновните и противоправни действия на водача на лекия автомобил, който е карал с несъобразена с пътните условия скорост, превишаваща ограничението от 50 км/ ч. и с износени гуми на автомобила. Това е така, доколкото и двамата експерти са категорични, че напускането на платното, след преминаване и в лентата за насрещно движение, и последвалият удар в крайпътно дърво, са причинени от загуба на контрол върху автомобила, вследствие на получения аквапланинг. Ответникът-застраховател се е позовавал на уговорката в т.9.1.8. от ОУ към застрахователната полица, съгласно която застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на груба небрежност от страна на застрахования. Поради липса на легално определяне на термина „груба небрежност“, въззивният състав се е позовал на съдебна практика, според която, тази форма на вина се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност. Изразява се в неполагане на грижата, който би положил и най-небрежният човек при подобни условия. В случая, според съда, водачът на катастрофиралия автомобил категорично не се е съобразил с разрешената за участъка пътна скорост, при която не би загубил управление на автомобила, което, според съда, несъмнено е неполагане на елементарна грижа. Освен това, са изложени съображения, че водачите на МПС обичайно знаят, че при мокър участък, с локви, сцеплението на гумите с пътната настилка е много по-малко, особено при по-висока скорост, което също не е отчетено и от своя страна представлява израз на несъобразяване и грижа за опазване на живота и имуществото. По тези съображения въззивният състав е споделил извода в обжалваното първоинстанционно решение за основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение - проявена „груба небрежност“ като изрично уговорено в ОУ правоизключващо основание относно правото на обезщетение по процесната имуществена застраховка „Каско Плюс Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя от значение за изхода на спора се навеждат два въпроса: следва ли съдът при преценка за наличие на груба небрежност да определи за всеки случай обичайната небрежност и възможно ли е наличие на груба небрежност, когато ПТП-то представлява несигурно, независимо от волята на водача събитие. Настоящият състав на ВКС преценява, че и двата въпроса на първо място не са правни, т.е. такива по тълкуването на определена правна разпоредба, с оглед намирането на смисъла на съдържащата се в нея правна норма. Освен това, те се отнасят до обосноваността на изводите на съда в обжалваното решение относно механизма и причините за настъпването на ПТП и виновността на поведението на водача на МПС, което е въпрос по правилността на въззивното решение, съгласно чл.281 т.3 ГПК и не попада в обсега на селекцията, която ВКС провежда във фазата при произнасянето си по чл.288 ГПК, която е стриктно по критериите по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Вторият въпрос не е и обусловил правораздавателната воля на въззивния съд, тъй като не съответства на фактическите му констатации и изводи, а именно, че с виновното си противоправно поведение/управление с непозволено висока скорост и при несъобразяване с пътните условия и т.н./ водачът е станал причина за ПТП. Ето защо така формулирани въпросите не се явяват обуславяващи. Непосочването на обуславящ изхода на спора въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД на основание чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, с оглед изготвения отговор на КЖ и приложеното пълномощно на юрисконсулт за това. С оглед изложеното, съдът