Определение № 50070 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. Т.,чрез адв Ст. А. срещу решение №78от 14.02.2022г.по в.гр.д№ 907/2021г.на Благоевградски окръжен съд,с която след отмяна на решение № 30 от 27.07.2021г на Районен съд-Разлог е отхвърлен иска по чл. 439ГПК, предявен от Е. К. Т. срещу „ЕОС Матрикс”ЕООД за недължимост вземания от общо 19 574,58лв по изпълнителен лист,издаден на 03.05.2010г за сумата 18002лв главница, вкл.договорни и наказателни лихви,като погасени по давност.Ответникът е конституиран като взискател въз основа на договор за цесия по изпълнително дело№118/2010г. на ЧСИ В.Т., образувано на 27.05.2010г от кредитора ОББ за събиране на вземания по отпуснат банков кредит, като ищцата е солидарен длъжник(поръчител). Искът е основан на твърдението,че след образуваното изпълнително дело, релевантно изпълнително действие е предприето от взискателя на 27.05.2010г ,като е наложен запор за трудово възнаграждение на ищцата.Следващото изпълнително действие спрямо нея,както се твърди ,е наложената на 13.12.2014г възбрана върху нейно имущество,към който момент вече е била настъпила перемпция по смисъла на чл.433,ал.1т.8 ГПК.Твърди се ,че изпълнителното дело се явява прекатено по сила на закона,изпълнителните действия след тази дата са незаконосъобразни,висящността на изпълтнителното производство при това положение не спира давността.Не прекъсват давността и сочените от взискател за периода 2014-2018г след прекратяването (поради перемпция)изпълнителни способи,щом след 2010г за период от две години не са били посочени такива.Поради изложеното се поддържа ,че давността е изтекла,като още с исковата молба ищцата се е позовала на приетото в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г по т.дело №2/2013г на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционният съд е възприел тези доводи и е уважил иска,докато с обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска изцяло.Приел е за установено ,че след като на 22.07.2010г ищцата е получила ПДИ и е бил наложен запор на трудовото й възнаграждение ,започнало е погасяване на задълженията,като първите три суми са внесени на 23.09.2010г,а след тях ,до 15.07.2015г са внесени още 14 вноски в различни размери на основание запора върху трудовото възнаграждение.Успоредно с това,през 2014г е била наложена и възбрана върху недвижим имот ,собственост на Т.,постъпвали са преводи от нейно тредово възнаграждение и за периода 24.04.2015г-15.07.2015г; на 05.10.2017г всикателят е поискал опис на движимо имущество,насрочен през 2018г; запорирани са били и банкови сметки.Въззивният съд е приел,че е приложима петгодишната погасителна давност за съдебно признати вземания,че давност е текла ,но е прекъсвана.За времето между първото предприето действие за принудително изпълнение и налагането на възбрана върху имот на 13.12.2014г, петгодишна давност не е изтекла, като между двете дати задълженията са погасявани чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата,с което се е реализирало принудително изпълнение спрямо нея.Освен това въззивният съд е добавил споделяното от състава виждане,че законните последици на перемпцията не се отнасят към основанието по чл.116,б.”в” ЗЗД ,в който смисъл е изтъкнал и установена съдебна практика на ВКС (реш. № 3/2022г по гр.д №1722/2021г на Четвърто г.о на ВКС ). В приложеното към жалбата изложение се сочи очевидна неправилност на решението,поради немотивиране на правните изводи на въззивната инстнация.Като значим за точното прилагане на закона се сочи въпроса дали в насоящия случай следва да се приложат постановките на ППВС №3/1980г, или разясненията в ТР № 2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК и от кой момент поражда действие отмяната на Постановлението. Въззивният съд не е изложил мотиви по този въпрос.Сочи се обуславящ въпрос, разрешен в противоречие с установена практика на ВКС при основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,а именно: „Предприетите изпълнителни действия след прекратяването на принудителното изпълнение поради перемпция-чл. 433, ал.1т.8 ГПК, произвеждат ли процесуалноправни и материалноправни последици спрямо давността за вземането,предмет на това изпълнение, или се обезсилват по право и нямат ефекта да я прекъснат?” Противоречието е с разясненията,дадени в ТР №2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК ,както и с решение № 41/2016 по гр.д №1812/2015 на 4 г.о,решение № 371/2015 по гр.д 1385/2012 на 4 г.о и решение №285/15 по гр.д №1953/15 4 г.о на ВКС Ответникът „ЕОС Матрикс” е депозирал отговор чрез ю.к.Й.К.,в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Твърденията на ищцата за настъпила перемпция са неверни. Следобразуването на изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия,които са изтъкнати от съда. Плащане, направено след започване на изп.производство съставлява погасяване на дълга чрез способите на изпълнителния процес,чрез прилагане на изпълнителен способ. При тази фактическа обстановка перемпция не е настъпила и по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г по тълк.дело № 2/2013г ОСГТК, макар че за образувани преди постановяването му дела ,тълкувателното решение не би следвало да се прилага.В съответствие с установена практика на ВКС е прието,че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността.Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Мотивите на въззивното решение засвидетелстват спазване на изискванията към съдържанието на съдебните актове,от тях не се констатира очевидна неправилност на решението.Те ясно сочат ,че въззивният съд е приел да изследва погасителната давност при предпоставките, разяснени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК относно бездействието на взискател за периода изтекъл от образуването на изпълнителното дело през 2010г, до приемането тълкувателното решение на 26.06.2015г от ОСГТК на ВКС,като за същия период въззивният съд не е счел за приложими постановките на ППВС №3/1980г и не се е позовал на тях, за да отрече давност.Съобразявайки изведените по тълкувателен път от ОСГТК по-утежнени изисквания към взискателя, въззивният съд е намерил ,че давността е прекъсвана не само с посочване на изпълнителните способи, но и с прилагането им от съдебния изпълнител,израз на което са постъпвалите плащания от третото задължено лице по запора.Предвид изяснените в конкретния случай факти е изтъкнато,че погасителната давност е прекъсвана, включително с предприетите изпълнителни действия по събиране на вземането в рамките на посочения от взискателя и прилаган изпълнителен способ-запор на трудово възнаграждение,изтъкнати са постъпили за периода плащания,поради което прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433,ал.1т.8 ГПК не настъпва, но не това е от решаващо значение, а изтекла ли е давността,започнала да тече от дейсвие, което я прекъсва, до предприемането на следващото прекъснало давността действие.Тази именно хронология,описана в мотивите ,е обусловила изводите на съда по решението. Изпълнителното дело е образувано при действието на ППВС №3/1980 г.съгласно което погасителна давност не тече,докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземанията. Постановлението на ВС е обявено за изгубило сила с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК поради тълкуването ,че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В случая и при двата тълкувателни подхода изводът по основанието на иска е един и същ, предвид приетите за установени факти.Уеднаквяването на съдебната практика по въпроса,предмет на образуваното т.дело № 3/2020г на ОСГТК няма да доведе до друг правен резултат,поради това и поставянето на въпрос, разглеждан по т.дело № 3/2020г на ОСГТК и привързан към критерия в чл. 280,ал.1 т.3 ГПК, няма обуславящо за изхода на делото значение. Формулираният в изложението правен въпрос,който защитата счита за обуславящ при основанието на чл. 280, ал.1т.1ГПК,включва като фактическо условие перемпцията по чл. 433, ал.1 т.8 ГПК да е установена като настъпила ex lege и с оглед на това да се отговори какъв ефект имат предприети след прекратяването изпълнителни действия, произвеждат ли те последици спрямо давността, или се обезсилват по право и нямат ефект да я прекъснат. Въззивният съд обаче е основал изводите по решението на факти,който изключват перемпция ( чл. 433, ал.1 т.8 ГПК) и нейното настъпване в настоящия случай.В резултат на първия запор на трудово възнаграждение,изпълнителният способ е прилаган спрямо ищцата ,постъпвали са плащания с които дългът е бил погасяван, затова и прекратяване на изпълнителното производство не би могло и да настъпи при тези условия за перииода 2010-2014г След като в случая по делото не са предприемани изпълнителни действия,за които поставеният въпрос се отнася (обезсилени) ,отговорът му също не би обусловил друг изход на делото.Поради това не е изпълнено общото условие в чл.280,ал.1ГПК за поставяне на правен въпрос от значение за формираната решаваща воля на съда при конкретно очертания предмет на делото и от значение за неговия изход. Следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответника по жалбата. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.