Определение № 1662 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Ш. И., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „***“ № ***, общ. М., обл. К. против решение № 32 от 28.02.2025 г. по гр.д.№ 189/2024 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено решение № 190 от 25.06.2024 г. по гр. д. № 43/2024 г. на Районен съд – Момчилград и вместо това е признато за установено по отношение на касатора, че ищците са собственици по наследство общо на 4/9 ид.ч., както следна: Х. С., С. С., Б. С., З. Ч. на по 1/24 ид.ч., А. Д., Б. К. – на по 1/18 ид.и и К. Ш., и А. Н. Ш. – на по 1/12 ид.ч. от седемнадесет земеделски имота в землището на [населено място], възстановени с Решение № 61АГ от 13.06.1995 г. с план за земеразделяне на наследници на С. Х. И., починал на 03.12.1972 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, поради това, че ищците не са активно легитимирани да предявят установителния иск за собственост, защото не установяват наследяване от общия наследодател и защото не е уважено възражението на касатора за придобивна давност, тъй като след реституцията имало разпределение на възстановените имоти и всички имоти били предоставени на него от наследниците, за да ги владее, а те не се интересували от тях, не идвали в България и не проявявали интерес към имотите. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Когато сънаследник е установил самостоятелна фактическа власт върху определен наследствен имот със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнва повече от 10 години, трябва ли да извършва някакви конкретни действия по отблйскване на владението на другите съсобственици или е достатъчно да владее имота безпрепятствено и демонстративно? 2.Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, ако това е обективно невъзможно? 3.Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ обработват, ползват различни ниви и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделните имоти със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която е упражнявана в продължение на повече от 10 години, трябва ли да се извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици? 4.Длъжен ли е въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? Твърдението за недопустимост на решението се свързва с изложеното и в касационната жалба за недоказано наследствено правоприемство и правен интерес за ищците, а очевидната неправилност не е уточнена изрично. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси не кореспондират на решаващите изводи на съда и на данните по делото и не е обосновано противоречие със съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: С Решение № 61АГ от 13.06.1995 г. са възстановени с план за земеразделяне на наследници на С. Х. И., починал на 03.12.1972 г. процесните седемнадесет земеделски имота в землището на [населено място]. За придобиване на собствеността върху възстановените имоти е без значение кой е подал заявлението, тъй като подаването на заявлението от един наследник ползва останалите /чл. 14 ППЗСПЗЗ/. Общият наследодател С. Х. И., починал на 03.12.1972 г. е оставил шест деца. Ищците Х. С., С. С., Б. С., З. Ч. са наследници на М.–Ш. С. Х., изселил се в Република Турция, където е починал 09.01.2019 г. Всеки от четиримата придобива п по 1/24 ид.ч. Синът Т. Д., починал на 08.06.2017 г., с баща С., е наследен от ищците А. Д., Б. К.. Те наследяват от дядо си по 1/18 ид.ч. Ищците К. Ш., и А. Н. Ш. са наследници на Б. Ш., починала на 08.03.2021 г., чийто баща е С.. Всеки от двамата придобива по 1/12 ид.ч. Починалите преки наследодатели на ищците и останалите наследници са признати с констативен нот. акт по документи № 29, т.ІІ от 21.04.010 г. за собственици на припадащата им се идеална част, съгласно Закона за наследството за собственици на възстановените 17 имота. С нот. акт № 90, т.ІІ от 16.05.2023 г. касаторът е признат за изключителен собственик на основание давност на същите възстановени 17 имота. С отговора на исковата молба, касаторът Б. Ш. И. не оспорва констативния нотариален акт за собственост № 29, том ІІ, рег. № 1305, дело № 229 от 21.04.2010 г. Не оспорва, че посочените в нотариалния акт лица, преки наследодатели на ищците - Ш. С., Т. Д. и Б. Ш., са наследници на С. Х. И., респективно. Не оспорва че същите са придобили по наследство, в съответните размери, реституираните земеделски земи. Твърди, че след приключване на реституционните процедури и снабдяването с цитирания нотариален акт № 29/21.04.2010 г., наследниците на наследодателя С. Х. И. взели решение да му предоставят наследствените имоти, като от м. май 2010 г. до настоящия момент ги е владял явно и необезпокоявано, поради което ги е придобил по давност. Въз основа на нот. акт от 2010 г. и отговора на исковата молба, въззивният съд е приел, че Ш. С. (М.-Ш. С. Х. е наследодател на Х. С., С. С., Б. С. и З. Ч.), че Т. Д. (Т. С. И. е наследодател на А. Д. и Б. К.) и че Б. Ш. (Б. С. Ю. е наследодател на К. Ш. и А. Н. Ш.), както и че ответникът Б. Ш. И., като наследник на общия наследодател са съсобственици на процесните 17 броя земеделски земи, като наследници на общия им наследодател С. Х. И.. Тъй като наследяването е основание за възникване на съсобственост и съвладение, е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, което означава, че съсобственика, установил фактическа власт върху целия имот е владелец само на своята идеална част и държател на частите на останалите сънаследници. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение за себе си. Тези действия трябва да са такива, че явно и недвусмислено да показват отричане владението на останалите съсобственици. За този извод съдът се е позовал на ТР № 1/2012 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е приел, че разпитаните по делото свидетели не установяват извършването от касатора на подобни действия. Свидетелите Х. Х. и К. М. сочат, че процесните земи са били на общия наследодател на страните С., че от 1989 г. (св. Х.) или преди 20-30 години (св. М.) никой не е работил земите, не са заградени и нямали нищо засято. Свидетелят Х. сочи, че ответникът Б. не е ползвал тези земи въобще, а свидетелят М. установява, че ответникът Б. не е ползвал тези земи през последните 10 години. Свидетелят С. Я. сочи, че бащата на ответника – М., възстановил процесните земи през 1994-1995 г., били възстановени на С. (общия наследодател) и след кончината (явно на М.) предал земите на ответника Б. да ги почисти, работи и поддържа. Свидетелят знаел, че ответникът Б. отдавал земите под наем и ги почиствал от 10-15 години. Чувал бил, че има споразумение в рода земите да бъдат дадени на Б.. Ответникът давал земите на Т., който ги ползвал в момента, а Б. от време на време почиствал и поддържал нивите. Твърди, че някои от тези земи били оградени, като оградата била направена от бащата на ответника. Разпитаният по делото свидетел Т. А. сочи, че ответникът Б. имал ниви от дядо му М., които той възстановил, същите били възстановени на дядо му на М.. В рода се знаело, че М. оставя земите на Б.. От две години свидетелят взимал нивите под наем от Б. и ги ползвал за паша. Договорът бил сключен със съпругата на свидетеля, която била земеделски производител. До миналата година имало оградени ниви, но елените нищо не оставили (от оградата). Свидетелят знаел, че Б. повече от 10 години работил нивите след като му ги оставили. Представен е договор за наем на десет от процесните имоти от 2024 г. – след предявяване на иска. Същевременно свидетелите Х. Х. и К. М. сочат, че никой не е работил земите, същите не са заградени и нямали нищо засято. Свидетелят Х. сочи, че ответникът Б. не е ползвал тези земи въобще, а свидетелят М. установява, че ответникът Б. не е ползвал тези земи през последните 10 години. Въззивният съд е приел, че разпитаните свидетели не установяват превръщането на държането частите на другите сънаследници във владение за себе си. Дори и да се приеме за установено, че ответникът е почиствал, работил и поддържал земите, това са действия по управление, поддържане и ползване на обща вещ, които не отричат владението на останалите съсобственици. Отдаването под наем на процесните поземлени имоти от ответника Б. И. също не установява владение само по себе си, а управление на имотите. Отделно от това отдаване под наем се установява само на десет имота за една година с договор от 27.02.2024 г. - в хода на процеса, когато давността е спряла да тече. Въззивният съд е посочил, че показанията на свидетелите, че знаели (чували) че земите били дадени на ответника Б., се опровергават от съставения през 2010 г. констативен с нотариален акт № 29/21.04.2010 г., с който преките наследодатели на ищците и ответника са признати за собственици на процесните 17 броя земеделски земи, като наследници на общия наследодател С. Х. И.. С тези мотиви е прието, че предявеният иск е доказан и основателен, а решението на РС, с което е отхвърлен, като неправилно е отменено и вместо това предявеният иск за претендираните идеални части по наследство е уважен. Като последица от това е уважено и искането по чл. 537, ал.2 ГПК, като е отменен конставен нот. акт № 90/16.05.2023 г., рег. № 1775, дело № 290/2023 г. по описа на нотариус Г. Г., с който ответникът Б. Ш. И. е признат за собственик по давностно владение на процесните 17 броя поземлени имота, за 4/9 ид.ч. от предмета му, колкото е общия размер на притежаваните от ищците идеални части. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК. Въпросът дали ищците се легитимират като наследници на общия наследодател С. Х. И. е въпрос на материално правна легитимация, т.е. това е въпрос по същество, а не по допустимост на иска. Правният интерес на ищците от предявяване на иска за собственост е доказан с факта на снабдяване с нот. акт № 90 от16.05.2023 г., с който ответника е признат за изключителен собственик, включително и на идеалните части на ищците, на които са признати за собственици с нот. акт от 2010 г.. Всяко лице, което твърди, че е засегнато или че се оспорва правото му на собственост, установено с титул за собственост е активно легитимирано да предяви установителен иск за собственост против той, който го оспорва. Следователно предявеният иск е допустим, както и постановеното по него решение. Въззивният съд се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. По делото не се установява ответникът да е установил фактическа власт върху процесните 17 възстановени земеделски имота. Напротив мнозинството от свидетелите установяват, че никой не ги работи, а в хода на процеса е сключил договор за наем за десет от тях. Дори ответникът да е почиствал процесните ниви, това не е достатъчно, за да се приеме, че е установил владение за себе си и, че е отблйсвал владението на ответниците. Не е доказано предаване на владението на него от всички сънаследници. Свидетелите Я. и А. чували, че имотите били предадени на ответника, но не са свидетели на подобни изявления или действия от ищците, респективно от преките им наследодатели. С факта на неизползване на съсобствени имоти не се изгубва правото на съсобствениците върху тях, съгласно чл. 99 ЗС. Посочените двама свидетели говорят за предаване на имотите от М. – дядото на ответника, който е починал 2007 г. и е само един от преките наследници на общия наследодател. След това през 2010 г. е издаден констативният нот. акт, с който са признати за собственици всички наследници според наследствените им права по ЗН. Затова първият въпрос не кореспондира на данните по делото и не формира основанието за допускане до касация. Третия въпрос също не кореспондира на данните по делото. Дори твърденията на ответника не са за разпределяне на нивите между сънаследниците, а че той получил от дядо си, /един от преките наследници/ всички 17 имота. По втория въпрос - следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, ако това е обективно невъзможно, е некоректно поставен и не определя изхода от спора. Това, че ищците живеят в Република Турция не сочи на обективна невъзможност да узнаят действията по завладяване на придобитите по наследство идеални части от възстановените имоти, ако е имало такива действия. Видно от материалите по делото, веднага след снабдяване на ответника с нот. акт по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по давност, ищците са узнали и са предявили настоящия иск. Ако бяха извършени от ответника явни действия, доказващи владение за себе си и отричащи владението на ищците, те биха научили за тях, така както са научили за издадения нот. акт, с който ответника е признат за изключителен собственик на всички 17 възстановени земеделски имота. Затова вторият въпрос е неопределящ за изхода от спора, не кореспондира на обективно установеното по делото и по него не се допуска касационно обжалване. Видно от подробно изложените мотиви към въззивното решение, съдът е обсъдил всички допустими и относими към предмета на спора, заявени в срок доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност. Твърдението за противоречие на въззивното решение със съдебната практика по този въпрос е голословно и не кореспондира на мотивите към обжалваният акт. Твърдението за очевидна неправилност на обжалваното решение не е конкретизирано. Очевидна неправилност е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт, без да се извършва същинската проверка на оплакванията в касационната жалба. Съдът не констатира въззивният съд да не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма. Не са нарушени съдопроизводствените правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Ответниците по касация претендират деловодни разноски за касационна инстанция на основание чл. 38, ал.2 ЗА, като молят съдът да присъди сума в размер на 1500 лв. на пълномощника им. Касаторът прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Предвид резултата и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 ГПК, на пълномощника на ответниците следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа. Като съобразява цената на иска общо за всички 17 имота – 1343,10 лв., обема на оказана правна помощ в настоящата инстанция – изготвяне на отговор на касационната жалба и на изложението към нея, настоящата инстанция намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 500 евро. Обстоятелството, че имотите са седемнадесет, а ищците – осем не се е отразило на сложността на защитата, тъй като тя е идентична за всички имоти и за всички ищци и не се отличава с особена сложност. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение