Определение № 50386 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1674/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Г. М. срещу разпореждане № 13195/20.05.2020г. по в.гр.д. № 16211/2018г. на Софийски градски съд, ГО, II-Д с-в, с което е върната подадената от него касационна жалба с вх. №4432/14.01.2020г. срещу постановеното по делото решение №8022/26.11.2019г. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Изразява несъгласие с извода на съда, че делото е търговско и не подлежи на касационен контрол, като твърди, че делата с главна страна физическо лице, пострадало от деликт, са граждански и подлежат на разглеждане по общия исков ред. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да върне касационната жалба на Ж. Г. М. срещу решение №8022/26.11.2019г. по в.гр.д. №16211/2018г. на Софийски градски съд, съдията – докладчик е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. Търговският характер на делото е аргументиран с това, че негов предмет е спор, пряко свързан с абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ – застрахователна сделка. Разпореждането е правилно. По силата на императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Правилна е преценката на Софийски градски съд, че процесният спор е предмет на търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. Предявен е от Ж. Г. М. против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 05.08.2011г., причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Ответникът е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение се претендира на основание застрахователен договор поради твърдяно настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които я сключват /чл.286, ал.2 от ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. Съгласно новата редакция на чл.113 от ГПК - ДВ, бр.100/20.12.2019г., делата на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В Тълкувателно решение №3/23.02.2022г. по тълк.д. №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, относимо и към правоотношения, породени от договор за застраховка, изрично е посочено, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр. 100/20.12.2019г., не са предвидени изключения, при които качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт, тъй като възможността за касационно обжалване е обусловена единствено от цената на иска, но не и от участието на потребител като главна страна в исковия процес. В случая, макар частният жалбоподател да е физическо лице – потребител, новата редакция на чл.113 от ГПК не намира приложение към спора, доколкото въззивното решение е постановено на 26.11.2019г., преди влизане в сила на изменението със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.100/20.12.2019г. С оглед на това следва да се съблюдава минималният праг за касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело при цена на иска 10 000 лв., поради което не подлежи на касационен контрол на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, съответно е влязло в сила в момента на неговото постановяване /чл.296, т.1 от ГПК/. С влизане в сила на решението е сложен край на делото и към момента на влизане в сила на изменението на чл.113 от ГПК не е съществувал висящ спор, спрямо който да се приложат новите правила за разглеждане на дела с участието на физическо лице – потребител. В допълнение, следва да се отбележи, че доколкото характерът на сделката обуславя и характеристиката на делото като търговско, без значение е и под каква сигнатура делото е било регистрирано по описа на първоинстанционния, съответно на въззивния съд. По изложените съображения изводът на Софийски градски съд, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол, е изцяло в съответствие със закона и задължителната съдебна практика и разпореждането, с което касационната жалба е върната, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение