Определение № 2657 от 29.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1459/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Г. Г. и И. К. Г. срещу определение № 181 от 13.03.2026 г., постановено по ч.т.д. № 134/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговка колегия, 3-ти състав, с което е потвърдено разпореждане № 257/ 12.01.2026 г., постановено по т.д. № 2067/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав. С първоинстанционното разпореждане е върната исковата молба, подадена от жалбоподателите, поради недопустимост на предявения с нея иск и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се посочва, че обжалваното определение е неправилно. Частните касатори, имащи качеството на ищци в производството, заявяват, че за тях е налице правен интерес да се установи по исков път, че не съществува членствено правоотношение между ответниците И. К. и „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД. Позовават се на това, че като наследници на починал съдружник в дружеството, те имат качеството на негови кредитори за стойността на дела от имуществото, което се припада на техния наследодател при прекратяване на членственото му правоотношение. Ето защо техният интерес е спрямо дружеството да бъде открито производство по ликвидация и имуществото му да бъде разпределено за удовлетворяване на кредиторите. Това може да бъде постигнато само ако се установи, че ответницата И. К. няма качеството на съдружник в дружеството, защото тогава ще е налице основанието за неговото прекратяване по чл. 93, т. 4 ТЗ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД я оспорва. Заявява, че не са налице основания за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване, както и че то е правилно. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частната касационна жалба И. Я. К. не е подал писмен отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната касационна жалба доводи, данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че исковото производство е образувано по предявен от Н. Г. Г. и И. К. Г. срещу И. Я. К. и „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД иск с правна квалификация чл. 71 ТЗ за признаване за установено, че между И. Я. К. и „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД не съществува членствено правоотношение. Посочил е, че искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на търговско дружество, като с него се цели защита на членственото му правоотношение и отделните членствени права, включени в него, когато те са оспорени или нарушени от органи на дружеството, различни от общото събрание. С оглед на това е извел, че активно легитимирани да предявят иска по чл. 71 ТЗ са само съдружници или акционери в дружеството. Въззивният съд е констатирал, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отречено наличието на членствено правоотношение между ищците и ответното дружество. След като ищците не са съдружници в „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД те не са легитимирани да предявят иск по чл. 71 ТЗ, защото нямат членствени права, които да защитават с него. Правен интерес за тези лица от предявяване на иска не произтича и от качеството им на наследници на починал съдружник в ответното събирателно дружество. Приемането на ответницата И. Я. К. като съдружник и продължаването на съществуването на дружеството в резултат на това не накърнява правата на наследниците на починалото лице да получат стойността на припадащия му се дял от неговото имущество. Стойността на този дял се изчислява към момента на прекратяване на членственото правоотношение, което е датата на смъртта на съдружника, поради което за нея са ирелевантни всякакви обстоятелства, които биха настъпили във финансовото състояние на дружеството след този момент. И. Я. К. е приета за съдружник след смъртта на наследодателя на ищците, поради което този факт не би се отразил на стойността на неговия дял от имуществото на дружеството. Освен това ако имуществените права на ищците да получат стойността на този дял бъдат оспорени, те могат да ги защитят с иск по чл. 97, ал. 2 ТЗ. Въззивният съд е заключил, че липсата на правен интерес за ищците от търсената с иска по чл. 71 ТЗ защита го прави недопустим и исковата молба, с която той е предявен, следва да бъде върната, както е направил първоинстанционният съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касаторът поставя един въпрос, по отношение на който поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на членствено правоотношение в събирателно дружество от лица с качество на наследници на починал съдружник и кредитори на дружеството, когато отричането на членственото качество на ответник би довело до прекратяване на дружеството по право и преминаването му в ликвидация, като по-сигурен начин за удовлетворяване на техните вземания?. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на едно въззивно съдебно решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е налице предвиденото в тази норма общо основание, което е въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. В тълкувателното решение е отбелязано и това, че поставеният въпрос не може да е такъв, който да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. От начина, по който е зададен въпросът, е видно, че той не касае тълкуването и прилагането на някаква правна норма, включително на процесуалните правила, регламентиращи предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск за несъществуване на членствено правоотношение по чл. 71 ТЗ. Отговорът му изисква съобразяване на конкретни твърдения на ищците в процеса относно фактите, от които за тях произтича правен интерес от предявяване на иска по чл. 71 ТЗ, поради което той няма характера на правен. С въпроса се иска произнасяне от касационния съд по правилността на направения от въззивната инстанция извод, че тези факти не сочат на наличието на правен интерес за ищците от търсената с иска защита. Ето защо той се отнася и до правилността на обжалваното определение. Това означава, че поставеният въпрос не отговаря на нито едно от изискванията за покриване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване на акта на въззивния съд. По изложените съображения следва да се заключи, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 181 от 13.03.2026 г., постановено по ч.т.д. № 134/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговка колегия, 3-ти състав. С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът по частната касационна жалба „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД, който е направил искане за тяхното присъждане. Те са в размер на 828 евро – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение