Определение № 128 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2010 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. И. Б. чрез адв. Г. П. от АК – П. против въззивно решение № 327/23.06.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 340/2010 г. Н. С. Б. чрез адв. Ю. П. Д. е отговорил, че жалбата е недопустима, а още, че не са налице и основания за допускане на касационното обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата, подадена на 22.10.2010 г. е недопустима поради това, че обжалваемият интерес е под 1000 лв. Държавата, представлявана от министъра на земеделието и горите, не е изразила становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок от легитимна страна, но е срещу съдебен акт, изключен от касационен контрол. С въззивното решение е обявен за нищожен договор от 01.07.2008 г., с който държавата продава реда на по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ на [фирма], В. недвижим имот. Обжалваемият интерес съвпада в случая с цената на иска, която е 986,30 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията преди изм. ДВ бр. 100/2010 г., касационната жалба се явява недопустима. Този извод не се променя и от обстоятелството, че в диспозитива на въззивното решение е записано и определение по чл. 194, ал. 3 ГПК. Установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК не е предявяван, нито има съдебно произнасяне. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. К. дължи на насрещната страна сторените в производството съдебно-деловодни разноски, които са поискани от Н. Б. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК. Представил е доказателства за заплатен адвокатски хонорар за инстанцията в размер на 350 лв., които следва да му се присъдят. По изложените съображения, съдът