Определение № 1861 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 717/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

С разпореждане № 4764 от 21.11.2024 г. по ч. гр. д. № 2137/2024 г. на Пловдивския окръжен съд е върната частната касационна жалба вх. № 31064 от 24.09.2024 г. на Н. В. В., К. В. С., И. А. Д. и А. И. Д. срещу определение № 2190/12.08.2024 г. по същото дело, с което е потвърдено преграждащо определение на първата инстанция.

Въззивният съд е приел, че с предходно разпореждане № 4053/27.09.2024 г. на жалбоподателите са дадени следните указания:

• на К. В. С. – да представи доказателства, че Н. В. В. е упълномощено от него лице по смисъла на чл.32, ал.1, т.2 ГПК – дете, съпруг или родител, или да потвърди извършените действия без представителна власт;

• на И. А. Д. – да представи валидно пълномощно в оригинал или саморъчно заверено копие и/или алтернативно, ако се подава по електронен път – с валиден КЕП, положен върху пълномощното, удостоверяващо надлежно учредена представителна власт в полза на неговия син А. И. Д. за подаване на частна жалба и представителство на страната пред ВКС;

• на А. И. Д. – да подпише депозираната частна жалба в лично качество и като пълномощник на баща си И. А. Д. със саморъчен мокър подпис или алтернативно с КЕП, ако частната жалба се подаде по електронен път;

• общо на жалбоподателите – да представят документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС.

Съдът е констатирал, че съобщенията до жалбоподателите с препис от горното разпореждане са връчени на Н. В. В. на 07.10.2024 г., като констатираните нередовности не са изцяло отстранени. С молба вх. № 33847 от 16.10.2024 г., изпратена по пощата на 15.10.2024 г., Н. В. В. е представила доказателства за внесена държавна такса от 15 лв., с което указанията са изпълнени частично след законовия срок. Съгласно разпореждане № 4324/17.10.2024 г. повторно са изпратени преписи от разпореждане № 4053/27.09.2024 г., които са връчени лично на жалбоподателите К. В. С., И. А. Д. и А. И. Д.. В изпълнение на това разпореждане в срок е постъпила молба вх. № 35400/29.10.2024 г. на К. В. С., с която същият потвърждава депозираната частна касационна жалба. Жалбоподателите И. А. Д. и А. И. Д. не са предприели действия по отстраняване нередовностите на жалбата.

По тези съображения Пловдивският окръжен съд е върнал в цялост частната касационна жалба поради неотстраняване на нейните недостатъци.

Срещу разпореждане № 4764 от 21.11.2024 г. по ч. гр. д. № 2137/2024 г. на Пловдивския окръжен съд са подадени две частни жалби с идентично съдържание – частна жалба вх. № 42527 от 27.12.2024 г. и частна жалба вх. № 363/06.01.2025 г. Жалбите са подадени от Н. В. В., К. В. С., И. А. Д. и А. И. Д. и са подписани лично от Н. В. и като пълномощник на останалите жалбоподатели, но без представени пълномощни.

Частните жалби на И. А. Д. и А. И. Д. са върнати като нередовни с разпореждане № 406 от 30.01.2025 г. по ч. гр. д. 2137/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, което не е обжалвано и е влязло в сила.

С разпореждане № 18 от 03.01.2025 г. по ч. гр. д. № 2137/2024 г. на Пловдивския окръжен съд частна жалба вх. № 42527 от 27.12.2024 г. е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на констатираните недостатъци – внасяне на държавна такса от 15 лв. и подписване на жалбата лично от К. В. С.. Указанията са изпълнени – в срок – на 30.01.2025 г. е внесена държавната такса от 15 лв. по сметка на ВКС и частната жалба е подписана лично от К. С..

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба вх. № 42527 от 27.12.2024 г. на Н. В. В. и К. В. С. срещу разпореждане № 4764 от 21.11.2024 г. по ч. гр. д. № 2137/2024 г. на Пловдивския окръжен съд е редовна, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС преграждащо разпореждане на Пловдивския окръжен съд и при отстранени в срок недостатъци на жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Четиримата частни жалбоподатели - Н. В. В., К. В. С., И. А. Д. и А. И. Д. не са необходими другари. Те са предявили нередовна искова молба по иск с неясно съдържание, квалифициран от тях като такъв по чл.33, ал.2 ЗС. Исковата молба е върната от районния съд поради неотстраняване на нейните недостатъци и това определение е потвърдено от окръжния съд. Недостатъците на частната касационна жалба, подадена от името на И. А. Д. и А. И. Д., които не са отстранени, не дават основание за връщане и на частната касационна жалба на Н. В. В. и К. В. С.. Указаните на тези лица недостатъци на частната касационна жалба са отстранени в срок. К. В. С. е подписал в срок жалбата, както правилно е констатирал и въззивният съд. Указанието за заплащане на държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС също е изпълнено в срок. Действително, съобщението до Н. В. за отстраняване на недостатъците на частната касационна жалба, включително и за заплащане на държавна такса от 15 лв., е връчено на 07.10.2024 г., а доказателствата за внасяне на таксата са изпратени по пощата на 15.10.2024 г., т. е. след срока, както е приел и въззивният съд. Същевременно следва да бъде отчетено обстоятелството, че указанията, дадени с разпореждане № 4053/27.09.2024 г., включително указанието за заплащане на държавната такса, са изпратени на всеки един от четирима жалбоподатели и срокът за изпълнение на указанието за държавната такса тече от датата на най-късно полученото съобщение. Повторното връчване на указанията до К. С. е на 23.10.2024 г. Спрямо тази дата внасянето на таксата на 15.10.2024 г. не е просрочено и затова въззивният съд не е имал основание да връща частната касационна жалба на Н. В. В. и К. В. С..

Същевременно частната касационна жалба страда от други недостатъци, а въззивният съд не е дал указания за отстраняването им. Тъй като производството по нея е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, то жалбоподателите следва да обосноват предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, при съобразяване на разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и това следва да стане с изложение към жалбата. Указания за това следва да бъдат дадени от въззивния съд.

По отношение на И. А. Д. и А. И. Д. обжалваното от тях определение № 2190/12.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2137/2024 г. на Пловдивския окръжен съд се е стабилизирало.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение