Определение № 9315 от 31.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2024 г.

Производството е образувано по жалба на П. А. А., чрез адв. А. Ангелов като процесуален представтел, с искане за прогласяване на нищожността на решение № 960/16.12.2009 г. на Министерския съвет на Република България, с което е прието изменение на действащия общ устройствен план на Столична община с графични и текстови материали съгласно чл. 3 от Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) и с направената корекция съгласно т. 1 от решение № 697 по протокол № 51 от заседанието на Столичния общински съвет на 19.11.2009 г., в частта относно поземлен имот с идентификатор № 68134.206.63 по КККР на гр. София, попадащ в УПИ I -„за озеленяване в режим Тго“. С определение № 8099 от 10.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5480/2024 г. на Административен съд София – град, подадената жалба е изпратена по подсъдност на Върховния административен съд и производството по делото е прекратено съгласно чл. 135, ал. 2 АПК. Прието е, че оспорването подлежи на разглеждане от Върховния административен съд на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Изложени са съображения, че решението на Министерския съвет е издадено при осъществяване на конституционните му правомощия на ръководство и осъществяване на държавното управление на основание чл. 127, ал. 8 ЗУТ. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че не е компетентен да разгледа настоящата жалба и да се произнесе по правния спор като първа съдебна инстанция по следните съображения: Оспореното решение на Министерския съвет е относно приемане на изменение на действащия общ устройствен план на Столична община. Съгласно приетото в действалата към 16.12.2009 г. редакция на чл. 127, ал. 8 от Закона за устройство на територията, аналогично и по тази в сила към настоящия момент, нов общ устройствен план на Столичната община, както и изменения в действащия общ устройствен план се приемат от Министерския съвет по реда на този закон при спазване на правилата и нормативите за устройство и застрояване, определени по ЗУЗСО. Оспореното решение на Министерския съвет е извън приложното поле на чл. 215, ал. 1, изр. второ ЗУТ, която разпоредба предвижда актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи да се обжалват пред Върховния административен съд. След като в специалния ЗУТ липсва изрична регламентация относно издадените от Министерския съвет актове по този закон, при определяне на родово компетентния съд да се произнесе по жалбата срещу оспореното решение следва да се приложат разпоредбите на АПК. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. 1 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Въз основа на цитираната норма следва да се приеме, че на Върховния административен съд са подсъдни не всички актове, издавани от Министерския съвет, а само тези, с които се упражняват конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В тази насока са и мотивите по тълкуването на чл. 125, ал. 2, предл. първо от Конституцията на Република България, дадено с решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г., според което инкорпорираното в нормата задължение на Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите е относимо към актовете им на упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление, представляващи израз на политическите им концепции за управление. Издаването на оспореното в настоящото съдебно производство решение на Министерския съвет за приемане на изменение на ОУП на Столична община представлява упражняване на негово правомощие, предвидено в чл. 127, ал. 8 ЗУТ, но не е такова по ръководство и осъществяване на държавното управление, поради което не са налице условията на чл. 132, ал. 2, т. 2, пр. 1 АПК и спорът е родово подсъден на съответния административен съд съгласно чл. 132, ал. 1 АПК. За определяне на местната подсъдност приложение намира специалната разпоредба на чл. 215, ал. 1, изр. първо ЗУТ, според която индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. След като имотът на оспорващия е в териториалния обхват на акта на Министерския съвет, в случая спорът е подсъден на Административен съд София – град, който като родово и местно компетентен съд следва да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената жалба. Поради това и на основание чл. 135, ал. 4 във вр. с ал. 6 АПК, доколкото е налице спор за подсъдност между тричленен състав на Върховния административен съд и Административен съд София - град, делото следва да бъде изпратено на петчленен състав на Върховния административен съд за разрешаването му съгласно чл. 135, ал. 4, предл. второ АПК. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 6 АПК Върховният административен съд, второ отделение,