Определение № 355 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1233/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Етик Финанс” АД срещу определение № 114 от 13.06.2019г. по т.д. № 1220/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от дружеството касационна жалба срещу решение № 33 от 24.01.2019г. по т.д. № 655/2018г. на Апелативен съд - Пловдив. Частният жалбоподател твърди, че искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е отменителен и е насочен спрямо договор с предмет вещни права върху недвижим имот, поради което цената на иска се определя по чл.69, ал.1,т.4 вр. т.2 ГПК и е равна на данъчната оценка на имота, възлизаща на 79 000 лева, надхвърляща прага от 20 000 лева по чл.280, ал.3 ГПК. Сочи, че цената на иска по чл.108 ЗС също е 79 000 лева, тъй като се определя съобразно чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по частната жалба, Д. Т. Т., синдик на „Феникс - Юг” АД /н/, излага съображения за неоснователност на жалбата, поради което моли да се потвърди обжалваното определение. Твърди, че цената на всеки от исковете е 9000 лева, равна е на продажната цена по нотариалния акт, с който е продаден имота, и е посочена от ищеца НАП в исковата молба, като по нея е нямало спор между страните и въпросът за цената на иска не може да бъде повдигат от ответника или съда след първото заседание по разглеждане на делото. Ответниците по частната жалба, НАП и „Феникс- Юг” АД /н/, не представят отговор на частната жалба Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба срещу решението на въззивния съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е 9000 лева и е под законодателно определения в чл.280, ал.3 ГПК размер от 20 000 лева, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Определението е правилно. Съгласно чл.70, ал.1 ГПК, цената на иска се посочва от съда, като въпросът за нея може да се повдигне от ответника или служебно от съда най- късно в първото заседание по разглеждане на делото. При несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска, като определението, с което се увеличава цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба – чл.70, ал.1 и ал.2 ГПК. В случая ищецът е посочил цена на всеки от исковете по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и чл.108 ЗС от по 9000 лева, като независимо, че съдът е изискал представяне на данъчна оценка на имотите, предмет на атакуваната сделка за продажба на недвижим имот, липсва определение на съда, с което се увеличава цената на иска. Определянето на по-голяма цена на иска става с изричен акт на съда, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Ето защо, при липса на такъв акт от първоинстанционния съд, цената на исковете се счита тази, посочена от ищеца в исковата молба, поради при цена на исковете от 9 000 лева по търговското дело, правилно първият състав на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на основание чл.280, ал.3 ГПК. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК