Определение № 466 от 29.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 424/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на управителя на „И” АД-в несъстоятелност срещу определение №728 от 12.03.2010 г. по ч. т. д. №204/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд определение № 975 от 20.01.2010 г. по ч. гр. д. № 8/ 2010 г. за прекратяване на производството по исковете на частния жалбоподател срещу С. К. П. за сумите от 10 366,72 лева –главница и 6 953,30 лева – лихва за забава. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основания за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното определение за прекратяване на производството по исковете на частния жалбоподател срещу С. К. П., въззивният съд е приел, че последният е починал на 2.03.2007 г., т.е. преди завеждането на ИМ в съда-04.01.2010 г. и следователно искът се явява недопустим, поради липса на правосубектна страна. Релевантният за спора правен въпрос обосновал крайния извод на решаващия съд и посочен от самия жалбоподател е, следва ли да се прекрати процеса, когато ответникът като страната по материалноправното правоотношение е починал преди предявяяване на иска и това обстоятелство на е известно на ищеца или следва да се конституират неговите правоприемници. По така формулирания въпрос от значение за изхода на спора е налице безпротиворечива практика на съдилищата / прим. Р. № 623/ 30.10.2002 г. на ВКС по гр.д. №139/2002 на І г.о., Р №542 от 25.06. 2009 г. на ВКС по гр.д. № 2391/2008 г., ІІІ г.о. на ВКС, определение №74 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1028/2009 г., І г.о. на ГК, в която се приема, че при починала преди предявяване на иска в съда страна липсва качеството правосубектност на същата като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, което води да недопустимостта на иска, респ. на постановеното по него съдебно решение. Така наличната практика изключва наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК- въпросът от значение за изхода по спора да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. От изложеното следва, че липсват твърдяните от жалбоподателя основания за допускане до касация на обжалваното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение