Определение № 70 от 25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. Ч. чрез неговия пълномощник адв. П. М., срещу въззивно решение № 2 от 04.01.2021 г. по в.гр.д. № 419/2020 г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено решение № 146 от 17.07.2020 г. по в.гр.д. № 307/2019 г. на Девинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя установителен иск за собственост на недвижим имот. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита за неправилен, противоречащ на доказателствата по делото и на материалния закон направения от въззивния съд извод, че спорният имот попада под действието на чл. 59 З./ отм./ и чл. 200, ал.1 ЗУТ, поради което ищецът не е могъл да придобие по давност правото на собственост върху него. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС относно ограниченията в обсега на дейността на въззивната инстанция. На следващо място се поддържа наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/Как следва да се приеме препращането, което чл. 200, ал.1 ЗУТ прави към чл. 19 ЗУТ-общо, селективно, изборно или подчинено на други критерии; касае ли това препращане само нормата на чл. 19, ал.1 ЗУТ или има предвид и предвиденото в останалите алинеи. 2/ Предвидените в чл. 19, ал.1 ЗУТ минимални изисквания за площ и лице отнасят ли се за имотите, посочени в чл. 19, ал.6 ЗУТ. 3/Може ли имоти или части от имоти по чл. 19, ал.6 ЗУТ да се придобият по давност и има ли някакви изисквания за това, ако е възможно. 4/Може ли да се придобива по давност недвижим имот, който изцяло или отчасти попада в улична регулация, при положение, че улицата не е реализирана, а имотът има ясни граници и очертания. 5/.Когато в кадастрален или друг план е посочен и очертан имот, който няма номер, но има явни и ясни граници, следва ли нотариусът да изследва въпроса за собствеността на този имот преди да издаде нотариален акт за обстоятелствена проверка. 6./ Когато в исковата молба се посочва дълъг период от време, през който е текла твърдяната придобивна давност, през който са действали различни благоустройствени закони, някои от които въвеждащи забрани за придобиване по давност, а други допускащи такава възможност, има ли задължение съдът да изследва как тази давност се е прилагала за тези различни периоди или следва само да провери за кой от тези периоди има непрекъснато, необезпокоявано и непротивопоставяно фактическо владение, продължило повече от 10 години. 7/ Когато съдът е допуснал събиране на дадено писмено доказателство и самият съд служебно го е изискал, следва ли след това съдът служебно да следи дали това доказателство е представено по делото, и как следва да реагира съдът, ако това доказателство не е представено. 8./ Когато в кадастрален или друг план ясно се вижда, че е очертан недвижим имот и неговите граници са очертани с дебел черен контур, но този имот няма номер, следва ли съдът, преди да се произнесе, да изследва неговия статут през различните периоди от време, за които се твърди да е текла придобивна давност. 9./Възможно ли е в хипотезата на чл. 200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание, когато претендираната част от УПИ е от категорията на посочените в чл. 19, ал.6 ЗУТ имоти и този имот отговаря на изискването на чл. 19, ал.6 ЗУТ. 10/ Когато от квадратурата на дадено УПИ се претендира част, която е придобита по давност, и тази част след нейното приспадане по никакъв начин не нарушава оставащата част от УПИ, и същото, дори и след това продължава да отговаря на изискванията за площ, как съдът следва да третира това обстоятелство. 11/ Когато съдът признава право на собственост върху сгради, построени в даден имот, следва ли да предвижда част от мястото, върху което са построени сградите и около тях, което да служи като прилежащо и обслужващо сградите. 12 / Съдът има ли задължение да се произнесе само по наведените в исковата молба обстоятелства, или при неяснота да предприеме действия по установяване на действителния смисъл на ищцовите претенции. Жалбоподателят се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК-очевидна неправилност. В отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. Ш. А. и А. Ш. Б. изразяват чрез своя пълномощник адв. Н. П. становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Районен съд Девин, постановено но 17.07.2020 г. по гр.д. № 307/2019 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Д. Ч. против Н. Ш. А., А. Ш. Б. и Н. Ш. Дал иск за установяване, че на основание наследство и давностно владение ищецът е собственик на ПИ с проектен номер ...., с площ 165 кв.м, в кв. 32 по плана на [населено място], общ. Д., част от който е част от имот пл.№ .... в кв. 32, очертан в зелен цвят на скица № 1 от заключението на вл.л инж. М., и в частта, с която е отхвърлен искът на К. Ч. за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № ....., т.І, дело № 38 от 26.02.2009 г., в частта относно имота с проектен номер 384. От приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи по отношение на този имот е установено, че има площ 165 кв.м, която включва 79 кв.м от имот пл.№ ...., 60 кв.м от имот без планоснимачен номер и 6 кв.м от имот пл.№ 174 и 20 кв.м от съществуващ път. Вещите лица са установили, че първият и единствен кадастрален и регулационен план на населеното място е одобрен през 1980 г. По този план имот пл.№ ..... има площ по графични данни 642 кв.м. За него е отреден УПИ /парцел/ ІІ-.... с площ 534 кв.м., а 93 кв.м от имота попадат в улична регулация. Върху имот с проектен номер 384 север на юг са разположени три сгради-гараж, стопанска сграда с изгорял покрив и друг гараж. Установено е по делото, че през 1966 г. на наследодателя на ищеца- Д. Р. Ч., е било издадено строително разрешение построяване на обор-плевня върху 20 кв.м на собствено място при съседи: И. Р. Б., път, скала и градина на братя Б.. След извършен оглед вещите лица са установили, че на място съществува скала като граница на претендирания от ищеца имот, която е отразена и в плана от 1980 г. Събрани са гласни доказателства, въз основа на които съдът е приел за установено, че спорното място и построените в него сгради се ползват от ищеца в продължение на повече от 10 години преди предявяване на иска с намерение за своене. Владението му е било явно, непрекъснато и спокойно. Ищецът владял спорния имот и постройките като свои, без противопоставяне от страна на ответниците. Въз основа на така приетите за установени факти по делото въззивният съд е обосновал правен извод, че упражняваното от ищеца владение е довело до придобиване по давност на правото на собственост върху постройките, но не и на терена, тъй като за него са приложими забраните и ограниченията на чл. 59 З./ отм./ в редакция ДВ бр. 29/73 г., чл. 59, ал.1 З./ отм./ в редакция след изменението в ДВ бр. 34/2000 г., и чл. 200, ал.1 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от поземлени имоти. При площ 165 кв.м процесният имот не отговаря на изискванията на чл. 54, ал.3 ППЗТСУ/ отм./, както и на изискванията на чл. 200, ал.1 във вр. с чл. 19, ал.1 ЗУТ. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ищеца, че в случая се касае за поземлен имот за нежилищно застрояване, поради което възможността за придобиването му давност следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 19, ал.6 ЗУТ, а не на ал.1. Посочил е, че изградените в процесния имот три постройки-два гаража и стопанска постройка, представляват допълващо застрояване по смисъла на чл. 20, ал.3 ЗУТ, и не могат да бъдат определящи за предназначението на имота, тъй като то е в зависимост от основното застрояване. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е приел, че ищецът владее процесния имот от 1966 г. до предявяване на иска през 2019 г., но не е придобил правото на собственост по давност поради установената с чл. 59 З./ отм./ първоначално като абсолютна забрана за придобиване по давност на реални части от поземлени имоти, а след изменението на чл. 59 З./ отм./ и при действието на ЗУТ-за придобиване по давност на реални части, които не отговарят на определените в ППЗТСУ/отм./, съотв. чл. 19 ЗУТ минимални изисквания за площ и лице. В своята практика ВКС приема, че както при действието на З./ отм./, така и при действието на ЗУТ забраната за придобиване по давност на реални части от поземлени имоти, които не отговарят на минималните изисквания за площ и лице, се отнася само до урегулирани имоти, но няма нормативна пречка за придобиване по давност на реални части от неурегулирани поземлени имоти. По настоящото дело е установено, че първият и единствен кадастрален и регулационен план на населеното място е одобрен през 1980 г., т.е. повече от 10 години след посочения от ищеца начален момент на владението, през който не е била налице законова забрана за придобиване на имота по давност. Това поражда съмнение за очевидна неправилност постановеното решение, което налага допускането му до касационно обжалване, за да се провери дали към 1980 г. фактическият състав на чл. 79, ал.1 ЗС не бил осъществен. Водим от гореизложеното съдът