Определение № 64 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 52/2021 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по възникнал спор за подсъдност между Районен съд Варна и Административен съд -Варна относно компетентността им за разглеждане на жалба от С. П. Л. от гр. София срещу мълчалив отказ на Община Варна да издаде протокол за въвод във владение за поземлен имот, на основание чл. 33,ал.4 ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 5 от АПК решаването на спора за подсъдност между посочените две съдилища – общ и административен, е от компетентността на смесен петчленен състав, включващ съдии от ВКС и ВАС. За да се произнесе по спора, настоящият смесен състав съобрази следното: По жалба на С. П. Л. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варда да издаде административен акт, е сезиран Районен съд Варна, който е образувал дело № 9909/2021г. С определение № 3735/28.07.2021г. съда е прекратил производството по делото и на основание чл.118,ал.1 и ал.2 ГПК го е изпратил по правилата на родовата и местна подсъдност на Административен съд Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай се претендира защита срещу неоснователно бездействие на административен орган по смисъла на чл.256 АПК. Изхождайки от разбирането, че на съдебен контрол по реда на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове, поради което споровете във връзка с тях са подведомствени на административните съдилища. С определение № 2735 от 27.10.2021 г., постановено по образуваното от Административен съд Варна административно дело № 2035/2021 г., производството по делото е прекратено, като съдът е приел, че се касае за искане за извършване на административна услуга- издаване на протокол за въвод във владение. Мълчаливият отказ да се издаде индивидуален административен акт, на основание чл.58 АПК, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Изхождайки обаче от нормата на §19,ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК- сочеща, че индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им / с едно изключение- актовете издадени от министъра на земеделието, горите и храните/ се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК, административния съд е приел, че защитата срещу отказа да се издаде соченият административен акт законодателят изрично е предвидил да бъде осъществена от районните съдилища по местонахождение на имота. По тези съображения е повдигнал настоящия спор за подсъдност. С молба от 18.07.2023г. С. Л. е уведомил настоящият смесен състав, че спорът с Община Варна е благоприятно разрешен с осъществен въвод във владение, поради което желае принципно определяне на родово компетентен съд, на когото да бъде изпратено делото за да бъде прекратено. Смесеният съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената от С. П. Л. жалба е Районен съд -Варна. Както правилно приема АС-Варна, с §19, ал.1 от Закон за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс / в редакцията ДВ,бр.58/2017г., в сила 18.07.2017г./ индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред Административния съд по реда на АПК. Видно от съдържанието на жалбата - оспорва се мълчалив отказ на кмета на Община Варна да издаде протокол за въвод във владение на новообразувани имоти, съгласно чл.33,ал.4 ППЗСПЗЗ. Ето защо, компетентен да се произнесе по разглежданият спор е РС- Варна. Същият следва да съобрази направеното от С. Л. оттегляне на жалбата и прекратяване на производството по същата. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и съдии от Върховния административен съд