Определение № 5048 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 55/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 4374 от 07.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 5264/2022 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20018397 от 04.03.2022 г. по гр. д. № 75103/2019 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против В. М. Ж. иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови противоправните си действия като възстанови имотните граници на 1/2 от мазе с площ от 11,74 кв. м, цялото с площ от 23,47 кв. м, без граници и съседи в сграда, находяща се в [населено място], на [улица], чрез възстановяване на съборената от ответника преградна стена между процесното мазе и мазето под бившата фурна, както и да възстанови достъпа на ищеца до него чрез възстановяване на вратата на мазето на ищеца към коридор; евентуално да бъде оправомощен ищецът да стори горното за сметка на ответника. Ищецът в първоинстанционното производство А. М. Х. е изложил твърдения, че е собственик на двустаен апартамент, находящ се на ет. 4 в сграда, находяща се в [населено място], [улица], със сегашно наименование [улица], заедно с таван от 15,84 кв. м и 1/2 от мазе с площ от 11,74 кв. м, цялото с площ от 23,47 кв. м. В документа за собственост липсва индивидуализация на мазето, не се сочи къде е разположено, нито кои са негови съседи. ЕТ „Хидролок Владимир Живков“ е собственик на търговско помещение - магазин, находящ се на приземния и подземния етаж на сградата на [улица], с площ на всяко от двете нива по 60 кв. м и галерия от 28 кв. м, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и дворното място. Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза местоположението на описаното в документа за собственост мазе не може да бъде установено. Вещото лице е посочило, че в сградата са извършвани множество преустройства, засягащи както апартамента, собственост на ищеца, така и на търговското помещение. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че ищецът е собственик на процесното складово помещение, прилежащо към жилищния му обект, а именно мазе с площ от 11,74 кв. м, представляващо 1/2 от 23,47 кв. м. От показанията на свидетеля К. Т. също не се установява точното местоположение на складовия обект, принадлежащ към жилищния обект на ищеца, като същият сочи за извършени преустройства в търговския обект на ответника, които обстоятелства се установяват в конкретика от заключенията на вещото лице. Според показанията на свидетеля А. М. в сутеренната част на сградата не е имало мазета на собственици на апартаменти. С оглед на това съдът е приел, че в случая ищецът не е доказал твърдението си, че е собственик на процесното мазе, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да се произнесе защо не приема доказателствената сила на мотивите на решението по друго дело между същите страни и със същия спорен предмет; 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе със съдебен акт по открито производство по оспорване на писмен документ. Бланкетно се релевират и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата В. М. Ж. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. В случая поставените от касатора въпроси не обосновават предпоставки за допускане на касационния контрол. Същите не кореспондират на посочените по-горе съображения на въззивния съд за отхвърлянето на иска и по тях не е налице произнасяне, поради което не отговарят на характеристиките за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси са формулирани според твърденията на касатора и не съответстват на данните по делото, по което е прието, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал твърдението си, че е собственик на претендираното мазе, тъй като по делото не е установено точното местоположение и граници на това, прилежащо към жилището му. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения, каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение, тъй като представляват неотносими към настоящото производство по селектиране на касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице и противоречие на обжалваното решение със сочената от касатора практика на /ВКС – ТР № 1/2000 г. на ОСГК и решение № 57 от 26.02.2018 г. по гр. д. № 2736/2017 г., IV г. о., а в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсват релевантни доводи за обосноваване значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, които предпоставки в случая не са налице. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,