Определение № 1809 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 207/2025 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Д. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат К. Доков срещу решение № 1167 от 18.11.2024 г. по в. гр. дело № 3395/2023 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, IV състав, с което е отменено изцяло решение № 260976 от 17.07.2023 г. по гр. дело № 35/2019 г. на Софийски градски съд, I-4 състав, отхвърлен е предявеният от Н. Д. Н. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД иск за заплащане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на обезщетение за неимуществени вреди в размер 90 000 лв., претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2018 г. около 16.05 ч. в [населено място], [улица]в района на кръстовището с [улица], и Н. Д. Н. е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 2 200 лв., представляваща направените във въззивното и в първоинстанционното производство разноски.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на апелативния съд за недоказаност на противоправността на поведението на водача на лекия автомобил с твърдение, че причината за настъпване на ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, чл. 42, ал. 2, т. 1, чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК поради липсата на обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и необсъждане на доводите на ищеца, че с поведението си водачът на лек автомобил „Пежо 106“ е нарушил редица правила от Закона за движение по пътищата. Прави оплакване, че въззивният съд неправилно е преценил събраните доказателства – от една страна се е аргументирал, че не кредитира свидетелските показания поради противоречието им със съдебната автотехническа експертиза и кадрите от видеотехническата експертиза, но от друга страна, последните са оценени като недостатъчни, за да се установи по категоричен начин механизмът на ПТП. Изразява становище, че въззивният съд не е допуснал служебно нова експертиза въпреки извода му, че делото не е изяснено от фактическа страна. Поддържа, че съдебният състав е нарушил логическите, опитните и научните правила при обсъждане на доказателствата и установяване на фактите по спора.

В приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила? – противоречие с решение № 50076/25.05.2023 г. по гр. д. № 527/2022 г. на ВКС, ГК, решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 660171/15.07.2021 г. по гр. д. № 3277/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50054/16.05.2023 г. по гр. д. № 2023/2022 г. на ВКС, ГК, III г.о.

2. В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, и в тази връзка длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти? – противоречие с решение № 60011/16.06.2021 г. по д. № 2852/2019 г. на ВКС, решение № 105/14.01.2021 г. по д. № 2939/2019 г. на ВКС, решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 51/16.04.2015 г. по гр. д. №5299/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 96/18.06.19 г. по т. д. № 1962/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. Й. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като въпросите са неотносими. Поддържа становище за правилност на въззивното решение – правилно въззивният съд е приел, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото не може да се установи начинът на настъпване на ПТП, както и че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Излага съображения, че въззивният съд не е имал задължение да назначи служебно нова експертиза, доколкото приетата по делото не е оспорена от страните. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието ѝ отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за безспорно установено настъпването на ПТП на 23.06.2018 г. в [населено място] между лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Р. В. Д., и мотоциклет марка „К.“, модел „КА 250 Д“, управляван от ищеца Н. Д. Н., в зоната на кръстовище с надлъжна пътна маркировка „единична прекъсната линия“, в резултат на което водачът на мотоциклета е получил травматични увреждания.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск срещу застрахователя на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. [рег.номер на МПС] по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, решаващият съдебен състав след обсъждане на представените доказателства е приел, че липсва елемент от фактическия състав на деликта – противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил. Аргументирал се е с обстоятелството, че по делото не е проведено пълно и главно доказване от ищеца относно механизма на процесното ПТП, като е посочил, че същият не може да бъде установен по категоричен начин, поради което не може да се направи извод, че вредите на ищеца са настъпили в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Приел е, че липсват доказателства водачът на лекия автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, като не е осигурил достатъчна дистанция с мотоциклета или с насрещната композиция при извършване на маневра изпреварване.

Въззивният съд е изложил съображения, че съставеният констативен протокол за ПТП № 29/23.06.2018 г., изготвен от дежурен ПТП при „Пътен контрол“ при РУ – [населено място], не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно главния факт на доказване в съдебното производство – настъпване на процесното ПТП по начина, описан в исковата молба, тъй като съставителят на протокола не е възприел непосредствено произшествието. С липса на обвързваща съда материална доказателствена сила е оценил и постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдебният състав е обсъдил заключението на автотехническата експертиза, изготвено въз основа на свидетелски показания и кадри от видеокамери на пътното платно, заснели местоположението на лекия автомобил и мотоциклета преди и след сблъсъка им, и е приел, че не може да се определи конкретен механизъм на процесното ПТП. Аргументирал се е, че не кредитира показанията на свидетелите Р. /очевидец на ПТП/ и Н. /вероятно съдебният състав е имал предвид показанията на разпитания свидетел Р. Д. – водач на лекия автомобил, тъй като Н. Н. е ищецът по спора/ поради противоречието им с установеното в автотехническата и видеотехническата експертизи.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че по делото не е доказано по безспорен начин неправомерното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпване на процесното ПТП, същият няма качеството делинквент, съответно отговорността на ответния застраховател не може да бъде ангажирана, поради което предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е неоснователен и недоказан.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК - когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, поради което трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд за проверка дали релевантните процесуалноправни въпроси са решени в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл. 290 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 800 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение