Определение № 4650 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № ******/***** г. по в.гр.д. № *****/***** г., с което Окръжен съд – Плевен е потвърдил решение № ******/***** г. по гр.д. № ****/**** г. на Районен съд – Плевен за отхвърляне на молбата на В. Д. Д. за промяна на вписаните в актовете за гражданско състояние данни относно пола, името и единния граждански номер на молителя. Решението се обжалва от В. Д. по въпроси, материалноправните от които са за предпоставките, произтичащи от чл. 8 ЕКПЧ и задължаващи българският съд да допусне промяна на вписаните в актовете за гражданско състояние данни за пола, името и единния граждански номер на български гражданин, който се е самоосъзнал към пола, различен от определения и вписан при раждането, а процесуалноправният – за служебните задължения на съда в охранителното производство по такава молба. Касаторът счита въпросите обуславящи въззивното решение – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с казуалната практика на Върховния касационен съд – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При извършеното в изложението към касационната жалба позоваване на решения по чл. 8 КЗПЧОС на ЕСПЧ и становището на касатора решението да им противоречи, настоящият състав намира, че по материалноправните въпроси той извежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се позовава на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Становището на Община Плевен е, че въпросите нямат претендираното значение и решението е правилно. Прокуратурата на Република България не изразява становище. За да приеме, че действащото право не допуска исканата промяна на вписаните в регистрите по гражданското състояние данни относно пола, името и ЕГН на молителя, въззивният съд се е основал на задължителното действие на решение № *****/***** г. по конст.д. № ****/***** г. на Конституционния съд и на ТР № ***/******** г. по тълк.д. № ****/****** г. ОСГК на Върховния касационен съд. След постановяване на обжалваното решение и подадената касационна жалба Съдът на Европейския съюз се произнесе с решение от 12.03.2026 г. по дело С-43/24 (Shipova) ECLI:EU:C:2026:183 относно съвместимостта с чл. 21 ДФЕС, чл. 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки и чл. 7 от Хартата на основните права, на национална правна уредба, която не позволява промяна на данните относно пола, името и личния идентификационен номер на гражданин на държава членка, който е упражнил правото на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Настоящият състав намира, че материалноправните въпроси обуславят решението, но следва да ги уточни и конкретизира, без да изменя техния предмет, включително като съобрази, че молбата е подал пълнолетен български гражданин (т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Така те се свеждат до следния въпрос: При какви материалноправни предпоставки българският съд е длъжен да допусне промяна на вписаните в актовете за гражданско състояние данни относно пола, името и единния граждански номер на пълнолетен български гражданин, който се самоосъзнава като принадлежащ към пола, различен от определения и вписан при раждането, с оглед чл. 21, § 1 ДФЕС, чл. 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки и чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз? Въпросът обуславя решаващите изводи на въззивния съд и е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Налице е и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Даденото тълкуване от СЕС налага да се изяснят материалноправните предпоставки, при които правото на Европейския съюз поражда задължение за националния съд да осигури признаване на половата идентичност чрез промяна на вписаните данни за гражданското състояние, както и за пределите на това задължение спрямо вътрешните положения, които остават извън приложното поле на правото на Съюза. Решението по преюдициално запитване не създава ново право, а разяснява значението и обхвата на разтълкуваните норми така както те трябва или е трябвало да се прилагат от момента на влизането им в сила, освен ако Съдът по изключение не ограничи действието на тълкуването във времето. В решението от 12.03.2026 г. по дело С-43/24 (Shipova) на СЕС такова ограничение няма. Това, че е постановено след въззивното решение, не изключва обуславящото значение на материалноправния въпрос, а той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е необходимо допускането да се основе и на процесуалноправния. Настоящият състав ще го разгледа в своето решение, като го отнесе към оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е постановил неправилно решение, като не е изпълнил свои служебни задължения по подадената молба, по която е било образувано охранителното производство. При тези мотиви, Върховният касационен съд