Определение № 275 от 07.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ТПК ”Освобождение” [населено място], [улица] против решение от 02.09.2013г. по гр.д.№ 2446/2008г. на СГС, с което след частична отмяна на решение от 23.06.2004г. по гр.д.№ 20786/2003г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД до определени размери е уважен иска по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ТПК „Освобождение” [населено място], че Е. Б. К., М. Д. В., Б. Д. К., Л. Л. К., Й. Л. М., Б. Р. И., Ч. Й. К., Е. Й. К.-Й., И. Й. К., са собственици на основание чл. 1 ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З... и наследство на дворно место, представляващо парцел ІІ от кв. 57 по плана на [населено място], общ П. с площ 1590 кв.м. по б. АБВГА по скицата на вещо лице Теодора Д., представляваща неразделна част от решението по адм.д.№ 2693/1994г. на СГС, ведно с построената в него триетажна масивна сграда и пристроената към нея от северна страна пристройка-стълбищна клетка с обща площ 187 кв.м. и кооперацията е осъдена да предаде владението на собствениците. На основание чл. 59 ЗЗД ТПК ”Освобождение” е осъдена да плати обезщетение за лишаване от ползване за периода от 14.03.2001г. до 30.04.2003г., както следва/ на Е. Б. К. – 7 650 лв., на М. Д. В. и Б. Д. К. – по 5 103 лв., на Л. Л. К., Й. Л. М. – по 6,925,87 лв. на Б. Р. И., Ч. Й. К., Е. Й. К.-Й. и И. Й. К. – по 2 308 лв. Всички суми са присъдени ведно със законната лихва от предявяване на иска – 02.06.2003г. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която не е индивидуализиран имота по действащия план и защото имота, предмет на иска не е обособен като самостоятелен. Навеждат се оплаквания и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 1 ЗВСНОНИ, чл. 39, ал.3 ЗПИНМ, чл. 79 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и конкретно това, че имота е изцяло наново преустроен, че мероприятието, за което е отчужден имота е изпълнено и не е необходимо това да е станало непременно в резултат на ново строителство, за това че не са били налице предпоставките за реституция, което следва да се конституира по реда на косвения съдебен контрол, защото кооперацията не е участвала в административното съдебно производство и противопоставя свои права, произтичащи от отреждането, отчуждаването и плащането с нейни средства на дължимото обезщетение. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси, свързани с оплакванията в жалбата: 1.какъв е принципа на възстановяване на собствеността на основание чл.1 ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З....., 2.отчуждаването на имота по ЗПИТМ в полза на кооперация може ли да обуслови начало на течение на придобивна давност на кооперацията и на кого принадлежи правото на собственост в този случай към момента на влизане в сила на реституционния закон ЗВСНОНИ по ЗПИНМ,З.. 3. легитимират ли се ищците като собственици след проведената административна процедура по отмяна на отчуждаването и може ли да настъпи реституционния ефект по отношение на ищците в процесния случай, като се има предвид съдържанието на административното решение и основанието, на което е реализирано отчуждаването 4. следва ли под мероприятие, за което е отчужден даден имот да се разбира само ново строителство или такова е и реализирането на друг вид дейност. 5.допустимо ли е въззивно решение по нередовна искова молба и иск за собственост за имот, който е несъществуващ. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, но се сочат и решения, с които въззивното противоречало. С допълнителното изложение са формулирани някой от тези въпроси, но по друг начин, изброени са строителни работи, за които се задава въпроса съставляват ли те преустройство. Поставена е група въпроси за обезщетението – ако е платено в деноминирани левове и цялата сума е преведена чрез трето лице от един от наследниците счита ли се върнато обезщетението, Поставен е и въпроса необходимо ли е за реституцията по ЗВСНОНИ, към момента на влизането в сила на този закон, отчуждения имот да е в патримониума на държавата, или общината. Ответниците по жалбата оспорват допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е обосновано нито общото, нито допълнителните основания по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предявени са от наследниците на Й. Р. К., починал на 19.01.1973г. обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД за част от парцел ІІ от кв. 57 по плана на [населено място], общ П. с площ 1590 кв.м., за която ведно с построената в него триетажна масивна сграда и пристройката към нея представляваща стълбищна клетка е отменено отчуждаването на основание чл.1 ЗВСНОНИ по ЗПИНМ с решенията по адм.д.№ 2693/1994г. на СГС. Дворното место е придобито с н.а. № 167,т.14/1940г. от [фирма] и с решение от 20.03.1952г.по гр.д.№ 504/1952г. е установено, че имота е на физическото лице Й. К.. Той дарил с н.а.№ 70 и № 71, т. ІІІ на синовете си Б. и Д. К. по 1/12 ид.ч.от дворното место и построената към този момент триетажна сграда в него. Тримата са сключили спогодба по гр.д.№ 332/1968г. с протокол от 02.03.1968г., по силата на който Б. получава І-ви етаж, Д. – ІІ етаж, а бащата Й. – ІІІ-ти етаж и всеки от тримата получава по 1/3 ид.ч. от дворното место. Бащата Й. К. дарява дъщеря си Н. К. с ½ ид.ч. от третия етаж и 1/6 от дворното место с н.а. № 26,т.ХХІХ/06.11.1971 г. Купения имот е заснет в кадастралния план от 1955г. като имот 108 и е записан на Б. К. и други. Със заповед № 4606/02.08.1955г., публикувана на осн. чл. 56 ППЗПИНМ във в.”Известия” бр. 83/14.10.1955г. е одобрено изменение на регулацията, като парцел І от кв. 43 се отрежда за нуждите на кооперация „Млада Гвардия”. Със следваща заповед № 6388/09.10.1958г. е изменена отново регулацията, като парцел І от кв. 43 се отрежда за млекосъбирателен пункт, а парцел ІІ-за ТПК”Млада гвардия”. Със заповед № 320/24.08.1959г. е одобрен регулационния план, като се запазва това отреждане. Имота обаче фактически не е бил отнет след първото отреждане, а е отдаван под наем от собствениците чрез Общински народен съвет. На основание чл. 74а ЗПИНМ за него е приложима новата редакция на чл. 39, ал.1 ЗПИНМ, т.е. счита се отчужден от момента на обезщетяването. Оценяването на имота е станало с протокол от 14.04.1972г. Оценката е обжалвана тогава. Изплащането на сумата е наредено от Главна дирекция Месна промишленост и битови услуги [населено място], но за сметка на ТПК”Освобождение” [населено място]. Платежното нареждане за сумата 18 774 лв. е от 01.11.1973г., която е разпределена между собствениците тогава Д. – 6 258 лв., Б. – 9,387 лв. и Н. К. – 3 129 лв.. /Към този момент Й. К. вече е починал/ След отчуждаването през 1980г. е изготвен нов кадастрален план, който заснема бившия имот 108 с пл.№ 208 и за него се запазва отреждането - парцел ІІ - за ТПК”Освобождение” – правоприемник на ТПК „Млада гвардия” в одобрения през 1985г. регулационен план. В него попада триетажната сграда. Видно от оценителния протокол от 1972г. и от кореспонденцията между собствениците, кооперацията и Общинския народен съвет, сградата е била с гредоред в лошо състояние, поради което е забранена експлоатацията й. /виж писмата от 82-85 от делото на РС/. За нея е определян нормиран наем докато е ползвана от кооперацията за дърводелска работилница преди обезщетяването на собствениците. След обезщетяването е изготвен проект за основен ремонт, от обяснителната записка на който, а и от СТЕ, изготвени по делото се установява, че такъв е извършен и включва подмяна на конструкцията на сградата, като вместо гредоред са излети железобетони плочи на ниво терен и над първия етаж, иззидани са външните стени, поставени са колони, стъпили на каменния градеж на ниво мазе, зазидани са прозорците на втория етаж, който се ползвал за склад от кооперацията. От северната страна на сградата е направена стълбищна клетка за осигуряване достъп до етажите. Общо след ремонта сградата е със застроена площ 187 кв.м., от които 152 кв.м. е старата част и 35 кв.м. – пристройката. След влизане в сила на ЗВСНОНИ, всички наследници са поискали отмяна на отчуждаването, което е отказано. С решение от 20.06.1999г. тълкувано с решение от 08.02.2002г.по адм.д.№ 2693/1994г. на СГС е отменен отказа и отчуждаването, и е възстановена собствеността върху частта от парцел ІІ от кв. 57-нов, която е предмет и на настоящото дело, индивидуализирана със скицата, приложена към решенията по същото дело, ведно с триетажната сграда. Върху решението е направена отметка от юрисконсула на общината с дата 13.03.2001г., че полученото обезщетение е възстановено – внесено е чрез банка по сметка на общината. Сумата е деноминирана и е 18,80 лв. Възстановената част е деактувана, и е заснета в действащия план от 1985г. като имот 796 в очертанията на парцел ІІ. Обявено е за безспорно обстоятелството, че от отреждането - 1955г. до настоящия момент имота – дворното место и сградата се ползват от кооперацията. Въззивният съд при второ въззивно разглеждане на делото е посочил, че реституцията по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ,З.... настъпва след административно производство и уважаване на искането за отмяна на отчуждаването от административния орган, или от съда. Тъй като кооперацията не е участвала в административното производство, е извършен косвен съдебен контрол на реституцията и за материална законосъобразност. Обобщени са предпоставките за реституция по чл.1 от ЗВСНОНИ... така: 1.имота да е бил собственост на лицата, поискали реституция, 2.да е бил застроен и да е отчужден на някое от изброените в този текст основания в посочения в него период за мероприятие на държавата, кооперации, или обществени организации по улично регулационния план, 3.към момента на влизане в сила на ЗВСНОНИ строителството върху отчуждения незастроен имот да не е започнало и местото да отговаря на изискванията за самостоятелен парцел. 4.за имота да не е получено обезщетение, а полученото да е върнато и 5. към момента на влизане в сила на закона, имота да е държавна, или общинска собственост. От тези предпоставки, съдът е приел, че е спорно по делото дали имота е останал собственост на общината, или е бил придобит от кооперацията предвид това, че е отреден за нейни нужди и те са реализирани, дали в резултат на извършения основен ремонт и пристрояване се касае за нова сграда. Въззивната инстанция е приела, че факта на изплащане на обезщетението от кооперацията не я прави собственик, т.е. имота е останал държавна собственост. Прието е, че на кооперацията не е отстъпено право на строеж по реда, предвиден в чл. 15 ЗС редакция ДВ бр. 87/1974г., респективно преди това по чл. 30 и чл.38 от П.. Имота не бил продаден на кооперацията, а и съгласно чл. 33 П. е могло тя да получи само правото на ползване. Съдът не е приложил и нормата на чл.2, ал.3 ЗОС, тъй като кооперацията не е извършила ново строителство, а сградата е запазена в същия обем. Тъй като няма ново строителство е прието, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването не е реализирано. Вътрешното преустройство, колкото и да е значително не променя обекта и не е пречка за реституция. Затова е уважен иска по чл. 108 ЗС, а съобразно наследствените права на ищците, е присъдено и обезщетение по чл. 59 ЗЗД за процесния период. Наведените доводи за недопустимост на решението не обуславят допускане до касация. Процесният имот е индивидуализиран в решението за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността и за него съобразно предвидената изрично възможност в чл. 86а ППЗТСУ/отм/ е подпълнена кадастралната основа. Това, че не е посочена в диспозитива на решението тази нова сигнатура не прави решението недопустимо, защото имота е максимално точно, включително и нагледно индивидуализиран, а определения нов планоснимачен номер е именно за този имот. Решението за реституцията е послужило като основание за подпълването на кадастралния план. На въпроса: какъв е принципа на възстановяване на собствеността на основание чл.1 ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З....., въззивният съд изрично е посочил, че реституцията настъпва след проведена административна процедура и връщане на обезщетението. Никога не е имало противоречие в практиката по този въпрос, поради което по него не следва да се допуска касация. В първата част от вторият въпрос – отчуждаването на имота по ЗПИТМ в полза на кооперация може ли да обуслови начало на течение на придобивна давност на кооперацията съдът съобразява, че кооперацията не се е позовавала на давност в исковото производство, а на това, че имота е отреден за нейни нужди, и тя е платила обезщетението. Въззивната инстанция не е разглеждала подобно придобивно основание. Именно поради забраната за придобиване по давност, а и защото на кооперациите обикновено не е отстъпвано право на строеж, законодателят е уредил статута на построените от кооперациите сгради с нормата на чл.2, ал.3 от ЗОС. Затова и този въпрос не е основание за допускане до касация. Поставената група въпроси за обезщетението – ако е платено в деноминирани левове и цялата сума е преведена чрез трето лице от един от наследниците счита ли се върнато обезщетението, не обуславя допускане до касация, тъй като е безспорно, че сумата е възстановена, получена от общината и няма изискване по какъв начин на плащане да стане това. Тъй като задължението за възстановяване на сумата е настъпило преди влизане в сила на Закона за деноминацията на лева, сумата, съставляваща обезщетението, което следва да се върне е трябвало да се деноминира, тъй като закона не предвижда изключения. По този въпрос няма колебания в практиката, а и общината не е възразила при получаване на сумата, След плащането тя е деактувала имота. Последната група въпроси е легитимират ли е ищците като собственици след проведената административна процедура по отмяна на отчуждаването и може ли да настъпи реституционния ефект по отношение на ищците в процесния случай, на кого принадлежи правото на собственост към момента на влизане в сила на реституционния закон ЗВСНОНИ по ЗПИНМ,З., когато имота е отчужден за нуждите на кооперация и обезщетението е изплатено на собствениците от кооперацията. Тези въпроси и следващия въпрос „следва ли под мероприятие, за което е отчужден даден имот да се разбира само ново строителство или такова е и реализирането на друг вид дейност” и „трябва ли имота към момента на влизане в сила реституционния ЗВСНОНИ да е в патримониума на държавата, респективно на общината” са относими към мотивите на съда, послужили като основание за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Обобщени и уточнени, тези въпроси изглеждат така: отреждането и отчуждаването на недвижим имот за нуждите на кооперация при действието на ЗПИНМ и обезщетяване на собствениците от нея със собствени средства има ли за резултат придобива правото на собственост от коопераци и това пречка ли е за реституция по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З...., следва ли под мероприятие на кооперацията да се разбира само ново строителство, или такова е и реализиране на някаква дейност от нея. По тези въпроси няма съдебна практика, което е основание за допускане до касационен контрол по л. 280, ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение