Определение № 83 от 17.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 543/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОМНИКАР ТРАНС” ЕООД, представлявано от адв. Н. Н., срещу решение № 260095 от 25.11.2020г. по в.т.д. № 583/2020г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 186 от 31.03.2020г. по т.д. № 13/2019г. на Окръжен съд – Пловдив. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против „ХЕР 1” ЕООД иск за заплащане на сумата 27 939,42 лева – общ размер на разходи за ремонт и логистика на тежкотоварен автомобил „МАН” с ДК [рег.номер на МПС], направени вследствие некачествено извършени сервизни работи от „ХЕР 1” ЕООД в сервиз, собственост на дружеството – „Дом на камиона”, [населено място], и касаторът е осъден да заплати на „ХЕР 1” ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 3040,40 лева.

Касаторът излага оплакване за необоснованост на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е отчел една от възможните причини за дефектиране на двигателя на процесния тежкотоварен автомобил – тази по б.”в” от заключението на тройната автотехническа експертиза, за който вариант е налице съвпадане със заключението на единичната експертиза и се потвърждава от показанията на свидетеля Н.. Твърди още, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил и съпоставил посочените доказателства и не се е произнесъл по направеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд е допуснал тройна автотехническа експертиза, без да извърши анализ дали се касае за недостатъчно пълно и ясно заключение по допуснатата единична експертиза или същото е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Налице ли е съществено процесуално нарушение в случаите, когато съдът не е извършил преценка дали при оспорване на единична съдебна експертиза се налага назначаване на повторна или допълителна експертиза, съгласно разпоредбата на чл.201 ГПК?

2. Следва ли съдът да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение, преди да допусне изготвяне на допълнително или повторно заключение?

3. Налице ли е задължение на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото?

Касаторът поддържа, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противорчие с решение № 267 от 04.03.2014г. по гр.д. № 30/2013г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 542 от 07.02.2012г. по гр.д. № 1083/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., а по третия въпрос – в противоречие с решение № 15 от 30.01.2015г. по гр.д. № 4604/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Ответникът „ХЕР 1” ЕООД, представляван от адв. К. Б., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като във връзка с първите два въпроса сочи, че първоинстанционният съд несъмнено е извършил преценка и е назначил повторна експертиза и с това явно е взел становище по недостатъците на заключението, а липсата на изрични мотиви в тази връзка не е обусловила правните изводи на съда.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че на 02.08.2018 г. в сервиз на ответника бил приет за ремонт на двигател собственият на ищеца тежкотоварен автомобил „МАН“ и че ремонтът бил извършен с влагане на предоставени от ищеца оригинални резервни части, но – по негово настояване – без задължителната в този случай смяна на маслото. Приел е за установено, че на 08.08.2018 г. камионът бил предаден на ищеца с нормално работещ двигател, но след изминати 14112 км., на 13.09.2018 г., в района на [населено място], Австрия, двигателят блокирал и камионът бил репатриран до България, където бил поправен в лицензиран сервиз на МАН.

Изложил е съображения, че по предявения от ищеца иск /за заплащане на направените от него разходи, необходими за поправката, тъй като единствената причина за аварията бил некачествено извършеният в сервиза на ответника ремонт/, изцяло в тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин причинна връзка между извършения от ответника ремонт през м. август 2018 г. и аварията на двигателя, настъпила след извършения пробег от 14112 км. Намерил е, че това обстоятелство е останало недоказано по делото по следните съображения:

На първо място въззивият съд е изтъкнал, че при очевидно налагащата се в случая, но неизползвана от ищеца възможност за обезпечение на доказателства, ремонтът на авариралия двигател е бил извършен без предварително направен от вещо лице оглед и без допускане на представител на ответника при разглобяването, което не само е компрометирало възможността да бъде установена истинската техническа причина за аварията, но и това да стане по начин, обвързващ ответника. На второ място е посочил, че заключението по първоначалната експертиза на вещото лице инж.Д. е било повърхностно изготвено единствено според дадени пред вещото лице свидетелски показания – на допълнително разпитания в с.з. от 27.06.2019 г. свидетел В. Н., който е и автор на представеното от ищеца с исковата му молба „Експертно становище“, без изследване на все още неизисканите и неприложени към делото, но вече известни като съществуващи снимки, направени при разглобяването на повредения двигател. Добавил е, че при приемане на заключението вещото лице все пак е заявил, че „за да прегрее този цилиндър дотолкова, че да започне да топи буталото, явно е имало повишена температура, а тя се получава от няколко неща комплексно; нарушение може да се получи при повреда в клапаните, тогава прегрява, освен това и ако има нарушено смазване“ – все причини, изобщо неизследвани в първоначалното заключение. Посочил е, че именно затова първоинстанционният съд е възложил на три нови вещи лица изготвянето на повторно заключение, за което и представителят на ищеца не е възразил в същото съдебно заседание от 27.06.2019 г. и което се е оказало обосновано. Обсъдил е приетото от в.л. инж. Д. - че щом мостчето, чрез което се притискат 2 от клапаните на четвърти цилиндър е изпаднало, основната причина за това трябва да е била „незатегнати при монтажа гайка и контрагайка“, което би нарушило хлабината, дадена от производителя, и така постепенно, при изминаването на пробег от над 14000 км. и при лошо работещ 4-ти цилиндър, гайката и контрагайката се били „саморазвили“ и мостчето изпаднало. Обсъдил е и приетият в тройната автотехническа експертиза различен извод – след изследване и на снимковия материал, направен при разглобяването на двигателя от оторизирания от МАН сервиз, е дадено заключение, че след като е било констатирано, че в останалите работещи пет цилиндъра се намират „прехвърлени, засмукани множество метални елементи, стружки и частици“, това не може да означава друго, освен че „за да бъде осъществено прехвърляне на метални частици от увреденото, разпадащо се бутало на четвърти цилиндър, това е технически възможно само и единствено през всмукателния колектор“. От този факт вещите лица са направили извод, че „когато е започнало разрушаването на буталото на четвърти цилиндър и отделянето на метални частици, всмукателните клапани на този цилиндър са работили“, а това на свой ред води до извода, че „мостчето, управляващо тези клапани технологично, е било на мястото си и ги е управлявало“. Поради това вещите лица са посочили, че притискащото клапаните на 4-ти цилиндър мостче „е изпаднало от мястото си, след като е започнало разрушаването на буталото”. Въззивният съд е намерил, че с това подробно и съобразено с данните по делото повторно заключение на тройната експертиза изводите на първоначалната са били напълно оборени и поддържаните в жалбата оплаквания за несъобразяване на първоинстанционния съд с констатациите, направени в заключението на вещото лице инж. Д., са несъстоятелни. На трето място, въззивният съд е изложил съображения, че подробното заключение на повторната автотехническа експертиза е фиксирало поне пет еднакво вероятни причини за настъпване на аварията от 13.09.2018 г., при това с възможности за едновременното им съществуване при продължилата при пробег над 14000 км. експлоатация на двигателя на тежкотоварния камион: а) ненормално изгаряне в резултат на твърде богата горивна смес от неправилно подаване на гориво като време и количество; б) късно самозапалване на горивната смес в резултат използване на непредписано за този двигател гориво или гориво с недостатъчна степен на цетан или има бензин в дизела; в) прегряване на короната, челото на буталото при „изпаднал“ накрайник на масло-охлаждащата дюза; г) прегряване короната, челото на буталото при ненавременна смяна на маслото, твърде дълго, което да доведе до полимеризация на двигателното масло и запушване на дюзите на охлаждането и д) прегряване на короната, челото на буталото при замърсяване с остатъци на маслото и оттам намаляване необходимата циркулация на маслото. Съобразил е, че според вещите лица от тройната експертиза, само една от тези пет причини – тази по б. „в“, би могла, ако въобще е съществувала, да „кореспондира в известна степен“ с извършения от ответника ремонт и – съвсем условно – да доведе до проблема, възникнал на 13.09.2018 г., след продължилата над 14000 км. експлоатация на двигателя.

Въззивният съд е приел, че при очевидната липса на проведено от ищеца пълно и главно доказване на причинна връзка между извършения от ответника ремонт от началото на м. август 2018 г. и настъпилата на 13.09.2018 г. авария и при безспорния факт, че при възложения на ответника ремонт на двигателя самият ищец крайно непрофесионално и без дължимата необходима грижа на добър стопанин и добър търговец е поискал ремонтираният двигател на тежкотоварния му камион да бъде зареден не с ново, а със старото отработено масло, който факт пък не условно, а „пряко кореспондира“ с две от констатираните от тройната експертиза пет евентуални причини за аварията /описаните в б. „г“ и б. „д“/, безусловно свързани с непрофесионалната употреба на лошо двигателно масло, а други две /тези по б. „а“ и б. „б“/ – с евентуалното, но също непрофесионално, използване на некачествено гориво, предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По тези съображения въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора първи два процесуалноправни въпроси се отнасят до задължението на съда, преди да допусне повторна експертиза, да извърши преценка за наличието на предпоставките на чл.201 ГПК. По тези въпроси не е допуснато противоречие с постоянната практика по приложението на посочената разпоредба, тъй като първоинстанционният съд, макар да не е изложил подробни съображения, с оглед направеното от ответника оспорване на заключението на съдебнотехническата експертиза е допуснал повторна експертиза и е разширил състава ѝ и по този начин е възприел изложените от ответника твърдения за непълнота на изготвеното заключение, като подробно е мотивирал тази своя преценка в постановеното решение. Този извод на първоинстанционния съд е възприет и от въззивния съд, който в мотивите на обжалваното решение е изложил съображенията, поради които не възприема заключението на първоначалната съдебнотехническа експертиза. Предвид изложеното искането за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на основание чл.280, ал.1 ГПК е неоснователно.

Третият процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните, да обсъди всички събрани доказателства и в мотивите на решението да изложи съображения във връзка с тях. По приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като противно на твърдението на касатора, в мотивите на решението си е обсъдил в решението си наведените във въззивната жалба оплаквания и събраните по делото доказателства и е изложил подробни съображения кои от тях кредитира и защо. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за необоснованост, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.

По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1640,40 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение