Определение № 3226 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу решение № 177/07.12.2022 г. по в. гр. дело № 61/2022 г. на Великотърновски апелативен съд /ВтАС/, с което е потвърдено решение № 260127 от 20.12.2021 г. на Плевенски окръжен съд /ПлОС/, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора срещу З. Т. Т., Е. И. Т. и „Кайлъка 2001“ ЕООД с правни основания чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ; чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ; чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ; чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ и чл. 145, ал. 2 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане на множество недвижими имоти; на паричната равностойност на отчуждени недвижими имоти, възлизаща на 259 149 лв.; на паричната равностойност на отчуждени лек автомобил и дружествени дялове, възлизаща съответно на 17 501 лв. и 5 000 лв. и на парични суми, внесени по банкови сметки на ответниците – физически лица и като лична вноска на Т. в полза на „Кайлъка 2001“ ЕООД. Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като моли то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените пред трите съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба КПКОНПИ навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, суми преминали по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период?“ и „Получените парични средства, с неустановен законен произход, от трети лица къде следва да бъдат отнесени в анализа: в приходната част или в частта „имущество“ на анализа, както и лицето, което ги е получило подлежи ли на осъждане за тяхното възстановяване?“, като не излага конкретни съображения досежно наведеното само чрез позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително основание. Ответниците по касационната жалба - З. Т. Т., Е. И. Т. и „Кайлъка 2001“ ЕООД не подават отговор. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол. Производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по отношение на ответника Т. е образувано по решение на КПКОНПИ, която е уведомена за образувано ДП № 190/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 2671/2013 г. на СГП, по което ответникът З. Т. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.), като периодът на проверката обхваща времето от 12.01.2007 г. до 12.01.2017 г.. В този период ответникът е в брак с ответницата Е. Т., от който има трима пълнолетни синове, като двамата съпрузи участват в управлението и собствеността на следните търговски дружества: „Азизие“ ЕООД; „Еми ойл“ ЕООД; „Еммеффе“ ЕООД; „Кайлъка – 2001“ ЕООД и „Дискавъри-95“ ЕООД. Въз основа на приетите по делото доказателства, ВтАС е счел, че за процесния период доходите, приходите и източниците на финансиране на проверяваното лице и неговото семейство възлизат на 2 892 100. 78 лв., а обичайните и извънредните разходи са в размер на 1 748 928. 68 лв., при което положение при съпоставянето им се установява положителен нетен доход в размер на 1 143 172. 10 лв., а придобитото недвижимо и движимо имущество и наличните дружествени дялове и парични суми по банкови сметки са в общ размер от 681 531. 41 лв.. Заключил е, че нетният доход е по – висок от притежаваното имущество, като има остатък на средства в размер на 461 640. 69 лв., т.е. не е установено изискуемото „значително несъответствие“ между имущество и нетен доход по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ. Посочил е, че в производството по чл. 153 ЗПКОНПИ на изследване подлежи имуществото, с което проверяваното лице е разполагало в началото и в края на проверявания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените обичайни и извънредни разходи и възникнали задължения. Счел е, че по конкретния спор не е налице незаконно придобито имущество от ответниците, тъй като изобщо отсъства несъответствие между имуществото им и нетният им доход, при което предявените искове са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне. За пълнота, въззивният съд, е изложил допълнителни мотиви, според които не подлежат на отнемане по реда на гражданската конфискация парични суми, които са преминали през имуществото на ответниците, но не са налични в края на проверявания период, каквито са претендираните от ищеца за отнемане вноски по банкови сметки, вноски от трети лица, погасителни вноски, предоставен невърнат заем и преведени суми по сметки на юридически лица, всички неналични в края на проверявания период. Първият поставен въпрос от касатора притежава характеристиките на правен въпрос, доколкото е обуславящ за крайния изход на конкретния правен спор, следователно спрямо него е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос е постановено ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според задължителните разрешения на което, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Даденото разрешение от въззивния съд в атакуваното решение е изцяло съобразено с горепосочените задължителни разрешения в тълкувателното решение. Поради наличието на актуална задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е осъществено релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият въпрос на касатора, освен че изисква конкретна преценка на приетите по конкретното дело доказателства и извършване на преценка за правилността на изведените в атакуваното решение фактически изводи, т.е. не е правен въпрос в гореизложения смисъл, е намерил своето разрешение в съответствие със задължителните разрешения на горепосоченото ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. На основание гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение