Определение № 60279 от 25.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Н. Т., чрез адв. В. Н. от АК - София, срещу решение № 1262 от 26.10.2020 год. по въззивно гр. д. № 2109/2020 год. по описа на Окръжен съд – Бургас. С него е потвърдено в обжалваната му част първоинстанционното решение № 70 от 09.03.2020 год., постановено по гр. д. № 1278/2018 год. на Районен съд - Несебър, с която е отхвърлен искът на Н. Н. Т. за осъждане на ответника Д. Н. В. за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 541 кв. м., ведно със самостоятелен обект, представляващ жилище – апартамент на първия етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда с идентификатор ***** с площ 101 кв. м. В касационната жалба се релевират касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Законна ли е сградата построена от ответника, като се има предвид, че моя доверител Н. Н. Т., като собственик на 1/2 идеална част от парцела, не е учредявал право на строеж на никого?“; 2. „На какво законно основание и правилно ли Бургаски окръжен съд, а преди него и Несебърски районен съд възнаграждават ответника със заграбените от него 26 кв. метра от жилищната площ собственост на Н. Н. Т.?; 3. „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от съда на задължението му по чл. 7, ал. 1 ГПК, да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна?“; 4. „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от съда на задължението му по чл. 10 ГПК, да съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото?“. Според касатора отговорите на въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът, в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и поддържа, че не са налице основания за допускането ѝ до касационно обжалване. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатска защита. Върховният касационен съд, в настоящия състав на II г. о., като обсъди доводите на страните намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Видно от мотивите към обжалваното решение, ищецът основава претенцията си на твърдението, че в площта от 101 кв. м. на закупения от него на публична продан имот /първи жилищен етаж от сграда № 1 в процесния поземлен имот/ се е включвала, освен площта на етажа от 75 кв. м., така и площта от 26 кв. м. на изградената до него сграда № 2. Правният интерес от водене на иска е обоснован с твърдението, че сграда № 2 попада понастоящем в рамките на построената от ответника жилищна сграда, поради което моли за предаване на владението върху тези 26 кв. м. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от събраните и обсъдени от него доказателства се установява, че площта на закупения на публична продан от ищеца първи жилищен етаж е била 75 кв. м., като след пристрояване на входно антре с тоалетна, е станала 81,75 кв. м. Тази площ е посочена и в оценката, извършена при учредяване на договорната ипотека върху имота, като броят на описаните помещения съвпада с тези, предмет на проведената впоследствие публична продан. В този смисъл са и показанията на допуснатите по делото свидетели. Отделно от това, в мотивите на съдебното решение е акцентирано върху заключенията на извършените две основни и една допълнителна експертиза по делото. От тях безпротиворечиво се установява, че не е била налице функционална свързаност между първия жилищен етаж и условно наречената сграда № 2 в поземления имот, която е била съборена при строежа на сградата на ответника, без да са били използвани стени и основи от нея. В този смисъл, съдебният състав е заключил, че не са налице доказателства процесният жилищен етаж някога да е бил с отразената в документите за собственост площ 101 кв. м., нито сграда № 2 да е била присъединена към него, поради което е потвърдил първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. При извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на въззивното решение, настоящият съдебен състав намира, че не се констатира основание за служебно произнасяне по предмета на настоящото производство, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. При преценка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът следва да изходи от задължителните постановки на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК. Съгласно приетото в т. 1 от него, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Първите два въпроса, формулирани от касатора, не покриват горепосочените изисквания за правен въпрос, като общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Дали построената от ответника сграда е законна и правилни ли са изводите на въззивния съд, са въпроси, на които може да бъде отговорено единствено след анализ на събраните доказателства, при цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на изводите на въззивния съд, която проверка излиза извън обхвата на настоящото производство по селекция на касационните жалби. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт е предмет на производството по чл. 290, ал. 1 ГПК. Въпросите под т. т. 3 и 4 от изложението на касатора – представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението на съда на задълженията му по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, са бланкетно поставени. Процесуалноправните въпроси за естеството на въззивното производство и правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото намират подробно разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана с ТР № 1 от 9.12.2013 год. по тълк. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, в което са обсъдени и въпросите за актуалността на постановеното при действието на стария ГПК ТР № 1 от 04.01.2001 год. по тълк. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Дадените тълкувания на закона са доразвити подробно и последователно в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, която се споделя напълно от настоящия съдебен състав и с която не се сочи някакво противоречие. Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. В този смисъл, следва да бъде обоснована необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика след влизането в сила на нормативния акт, макар и законовата уредба, чиято промяна е закъсняла във времето, текстуално да не се е променила, за да съответстват правните възгледи на установилите се в обществото нови убеждения, ценности и цели. Съответно, поставеният въпрос би бил от значение за развитието на правото, когато по него липсва съдебна практика, а законът е непълен или неясен. По аргумент от възприетото в т. 1 от горецитираното ТР, задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Следователно, когато касаторът поддържа, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, той следва точно и мотивирано да изложи аргументи относно естеството на настъпилите промени, изискващи търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона. Този извод следва от залегналия в гражданския процес принцип на диспозитивното начало. В случая, предвид липсата на каквито и да било конкретни съображения в тази насока, а и доколкото настоящият състав не намира основание за изменение или осъвременяване на съществуващата съдебна практика, не се обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване на посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тъй като обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата, съответствието на въззивното решение със съществуващата съдебна практика по поставените въпроси не е предмет на обсъждане. При този изход на делото, следва да бъдат присъдени поисканите от насрещната страна разноски пред настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.03.2021 год. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение,