Определение № 48 от 07.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1641/2016 г.

С определение № 237/11 април 2017 г., постановено от състав на Второ т.о. на ВКС по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на Решение № 96/15 април 2016 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д.№ 51/2016 г. по материалноправния въпрос „Обусловено ли е приложението на чл.211 т. 2 КЗ /отм/. От установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, уредено в Общите условия на застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от него“ в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК. С протоколно определение от 26 септември 2017 г. е даден ход на устните състезания по делото. В жалбата на касатора се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Оплакванията на ищеца С. А. С. са за необоснованост и постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Претендира се касирането му, постановяване на акт по съществото на спора и уважаване на иска с правно основание чл.208 КЗ /отм./, предявен след уважаването на частичен иск за обезщетение на имуществени вреди от същото застрахователно събитие в предявения размер. Ответното застрахователно дружество [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна и разпоредбата на чл.211 т. 2 КЗ /отм/ не намира приложение за събития, които не са застрахователни поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните чрез клаузи за изключен риск. За да отмени първоинстанционния съдебен акт и да отговори на изведения правен въпрос относно фактическия състав и приложението на чл.211 т. 2 КЗ /отм./, въззивният съд е приел при наличието на влязло в сила решение за уважаване на частичен иск, че установените с него правопораждащи факти – застрахователен договор и застрахователно събитие – се ползват със сила на пресъдено нещо позовавайки се на Р № 89/11 юли 2011 г. по т.д.№ 716/2010 г. на І т.о. на ВКС, според което СПН на решението по частичен иск следва да бъде зачетена в производството за остатъка от вземането, като това се отнася до силата на пресъдено нещо по основанието на иска. Част от възраженията на жалбоподателя са счетени за преклудирани и не са разгледани. Съдът е приел, че следва да разгледа възражението за липса на регистрация на колесния товарач – обект на кражба, като пристъпи към ново прилагане на закона към безспорно установените факти и направи собствени изводи по съществуването на вземането до предявения размер. Заключил е, че възражението за наличие на изключен риск не попада в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск и задължението за зачитане по чл.297 ГПК не го обвързва. Застрахователното събитие като осъществяване на риска безспорно е правопораждащ отговорността на застрахователя факт и настъпването му се преценява в светлината на съдържащите се в договора и в Общите условия описания на покрит риск и на неговите изключения /чл.185 ал.1 т. 3 КЗ отм/. До постановяване на решението Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., констатира, че за решаването на спора е от значение правният въпрос „Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за разлика до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право“. Въпросът не е поставен в производството по допускане на касационно обжалване, но се отнася до съществото на спора, обсъждан е от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Същият попада в предмета на ТД № 3/2016 г. на ОСГТК като втори въпрос. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на Второ т.о. намира, че са налице предпоставките на чл.292 ГПК във вр.чл.229 ал.1 т.7 ГПК за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело по правен въпрос, обуславящ изхода на спора по т.д.№ 1641/16 г. на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК във вр.чл. 229 ал.1,т. 7 ГПК, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО