Определение № 640 от 22.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, чрез процесуален представител А. Б. В.-главен инспектор при ТД-В. против въззивно решение на Варненски апелативен съд, ГО № 2/4.01.2013 г., постановено по гр. д. № 546/2012 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд № 1611/23.08.2012 г., постановено по гр. д. № 281/2009 г., с което е отхвърлен предявения от КУИППД иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ против ответниците А. Д. Л. и К. А. Д. с цена 379 161.10 лв. и е осъдил КУИППД да заплати на ответниците сумата 8 035.00 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. Счита се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретните оплаквания срещу извода на въззивния съд, че „...доколкото престъплението е извършено на 10.01.2006 г. и е свързано с рекет и използване на насилие и причиняване на телесна повреда с цел да бъде принудено друго лице да поеме неустановено по размер парично задължение, последиците от подобно престъпление в имуществото на извършителя могат да се изследват в периода 2005-2008 г. /при определен с решение на КУИППД период от тринадесет години /1996 г.-м. 02.2008 г./, доколкото липсват твърдения Л. да участва в подобна престъпна дейност, обект и на други престъпления преди и след датата 10.01.2006 г.”, постановен в противоречие със ЗОПДИППД/отм./ и с конкретно посочени актове на ВКС на РБ, в които ВКС застъпва позиция, че ЗОПДИППД/отм./ не изисква подобно обвързване между периода на престъпна дейност и придобиването на имуществото, въпрос решаващ за изхода на спора. Счита се неправилен, необоснован и противоречащ на доказателствата по делото и извода на въззивния съд, че „...при тези корекции, по коригирания и възприет от съда втори вариант на ССЕ се получава почти нулев резултат в приходите и разходите на страните, което сочи на липса на незаконно придобито имущество в относимия към конкретното престъпление период. Счита необоснован и опроверган от събраните по делото доказателства изводът на въззивната инстанция за липса на принос от страна на ответницата. Моли се да се отмени изцяло въззивното решение и вместо него да се постанови решение за отнемане в полза на държавата описаното в петитума на исковата молба имущество с присъждане направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулиран материалноправния въпрос, решаващ за изхода на делото: Необходимо ли е да е налице връзка между престъплението, вида на престъпната дейност и придобитите имоти. Като е прието от въззивния съд, че е необходимо да е налице такава връзка съдът се е произнесъл в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК- Р. № 1/23.03.2011 г. по гр. д. 697/2010 г., ВКС, ІV г.о .; Р. № 463/28.07.2011 г. по гр. д. № 463/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. 70/4.07.2012 г. по гр. д. № 704/2011 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 297/6.11.2012 г. по гр. д. № 176/2012 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 270/11.09.2012 г. по гр. д. № 797/2011 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 671/9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 834/7.08.2012 г. по гр. д. № 1779/2011 г., ВКС, ІV г. о. Относно въпросът: По какъв начин влияе установения в наказателното производство период на осъществявана престъпна дейност и следва ли той да се обвързва с придобиването на имущество, счита, че е решаващ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че предмет на установяване са законните приходи и разходи на ответниците само за четири години, при определен с решение на КУИППД период от тринадесет години /1996г.-2008 г./, като се позовава на цитираните съдебни актове на ВКС, в които е застъпена позиция, че ЗОПДИППД /отм./ не изисква подобно обвързване между периода на престъпна дейност и придобиването на имуществото. Счита, че в противоречие с практиката на ВКС въззивната инстанция е приела като законни по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./ получени от Л. заемни средства от физически лица общо в размер на 150 000.00 лв.- Р. № 549/27.07.2012 г. по гр. д. № 1565/2010 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 287/10.09.2012 г. по гр. д. № 1782/2010 г., ВКС, ІV г.о. Счита, че в противоречие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК въззивният съд е приел, че „...ответникът, съобразно всички доказателства по делото, притежава имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ПЗР. Тази преценка съдът прави въз основа на пазарната стойност на притежаваното имущество към момента на предявяване на иска. Позовава се на Р. № 671/9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 834/23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 89/29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., с които е прието преценяване на пазарната стойност към момента на придобиване на имуществото /движимо и недвижимо/. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се твърди, че посочените по-горе въпроси са решавани противоречиво и от съдилищата с цитиране на съдебни актове на въззивни съдилища. За ответниците по касация А. Д. Л. и К. А. Д. е подаден писмен отговор на касационната жалба от процесуален представител адвокат К. С. Б.-П., АК-С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. За Апелативна прокуратура-В. не е изразено становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия материалноправен въпрос, както следва: При преценка основателността на направеното мотивирано искане от КУИППД необходимо ли е да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-Р. № 463/28.07.2011 г. по гр. д. № 463/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 297/6.11.2012 г. по гр. д. № 176/2012 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 270/11.09.2012 г. по гр. д. № 797/2011 г., ВКС, ІV г. о., както и по втория материалноправен въпрос, формулиран с изложението към касационната жалба, редактиран от касационната инстанция в следния смисъл: Подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди извършване на престъплението и как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с задължителната практика на Върховния касационен съд в постановени съдебни решения по реда на чл. 290 ГПК-Р. № 1/21.03.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г., ВКС, ІV г. о. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение