Определение № 92 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 250/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Ман Фууд“ ЕООД и на „Балкан Асет“ АД срещу решение № 465 от 04.07.2022г. по в.т.д. № 331/2022г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение № 323 от 08.12.2021г. по т.д. № 839/2021г. на Софийски градски съд, е признат, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за относително недействителен, по отношение на „Кристал Хеленик“ (C. Hellenic), дружество, регистрирано в Република Гърция, договор за цесия от 17.08.2020г., с който „Ман Фууд“ ЕООД е прехвърлило на „Балкан Асет“ АД вземания срещу „Митекс 1“ ЕООД в размер на 640 000 лева главница и 172 266. 67 лева законна лихва.

Оплакванията на касатора „Ман Фууд“ ЕООД са, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съдът неправилно е формирал вътрешното си убеждение въз основа на изключени писмени доказателства (договор за реален залог на акции с анекс). Той е постановил решението си единствено на база един косвен факт, а именно, че И. Д. като изпълнителен директор на „Балкан Асет“ АД притежава част от капитала на „Лагера Асет“ АД, дружество, на което представител е Е. Н., едноличен собственик и управител на „Ман Фууд“ ЕООД, представка, обуславяща наличието на общата хипотеза на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. Не е направен анализ и съответна обосновка, основание за фактическия извод за свързаност. Този извод е явно необоснован и в явно противоречие с практиката на ВКС, поради което въззивното решение е очевидно неправилно. По иск по чл. 135 от ЗЗД на кредитор, предявен в общото исково производство, доказването на подобни отношения, поради които длъжникът и третото лице са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ или на други закони, използващи понятието, са само част от системата на косвени доказателства, които обсъдени в тяхната взаимна връзка са необходими за логичния и еднозначен извод, че третото лице е знаело за увреждането. Несъстоятелен е и косвеният извод за наличие на знание по отношение на неплащането веднага на сумата по цесията. Падежът е бил на 31.12.2021г., а искът по делото е предявен през месец август 2021г. Не е налице знание на касатора и на „Балкан Асет“ АД за увреждането.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение да бъде отменено.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 343 от 03.12.2018г. по т.д. № 396/2018г.г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 21.02.2011г. по т.д. № 27/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 18 от 04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 34 от 04.05.2022г. по гр.д. № 1250/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 60164 от 31.05.2022г. по т.д. № 1895/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 64 от 07.05.2021г. по гр.д. № 2549/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 189 от 17.01.2018г. по т.д. № 2646/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Ако се приеме, че има свързаност на две дружества с трето, може ли да се направи извод, че дружествата – ответници като свързани лица могат да уговарят условия извън обичайните или условия, от които произлиза вреда за друго дружество извън това, с което са свързани лица? Или ако се приеме, че „Ман Фууд“ ЕООД и „Балкан Асет“ АД са свързани с „Лагера Асет“ АД, то може ли да приложи § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ уговаряне на условия, различни от обичайните във вреда на „Кристал Хеленик“?

2. Позовавайки се на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, въззивната инстанция не е ли следвало да направи анализ на следните обстоятелства: икономически свързани ли са цедента и цесионера преди сключване на оспорваната сделка, т.е. съвпада ли предметът им на дейност, имат ли търговски отношения и с оглед отговора на въпроса – дали това позволява уговаряне на условия, различни от обичайните?

3. Не следва ли, за да бъде направен извода за знание на третото лице или предполагайки недобросъвестност в хипотезата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, прилагайки § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ за юридическите лица, и ищецът да докаже, след като е негова доказателствена тежест, дали третото лице е знаело всички обстоятелства (кой е кредитор, кой е длъжник, правопораждащи факти и съдържанието на притезанието) или да се докажат само някои от обстоятелствата, според които да се направи заключение, че е възникнало вземане?

Оплакванията на касатора „Балкан Асет“ АД също са за неправилност на въззивното решение. Не са обсъдени събраните доказателства (показанията на свидетелите Х. и М.), както и доводите на дружеството в отговора на подадената от ищеца въззивна жалба, довело до липса на мотиви, но и до неправилен извод за свързаност между ответниците по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. Трябвало е да се изследват предметът на дейност на дружествата, търговските им отношения, отношенията с „Лагера Асет“ АД. Неправилно е прието, че е имало предпоставки за уговаряне на условия, различни от обичайните. И този касатор намира въззивното решение за очевидно неправилно.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните от касатора „Балкан Асет“ АД въпроси са:

1. Въпрос, касаещ значението и характера на отношенията между физическите лица, притежаващи собственост в търговските дружества и участващи в управлението, представителните органи, при доказване на знанието за увреждане като субективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, както и какво е значението на обстоятелството, че страните по сделката, която уврежда кредитора, са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, кои групи обстоятелства следва да бъдат установени – доказани за свързаност на лицата по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора?

2. Кои и какви обстоятелства осъществяват субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД на правото по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – знание на третото лице, правоприемник на длъжника за увреждане на кредитора?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 13 от 19.02.2015г. по гр.д. № 4606/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 64 от 07.05.2021г. по гр.д. № 2549/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

От насрещната страна по жалбата „Кристал Хеленик“ (C. Hellenic) са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с които касационните жалби по делото се оспорват като неоснователни. Обсъждат се заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В исковата си молба по делото „Кристал Хеленик“ (C. Hellenic) е изложило, че има вземания спрямо „Ман Фууд“ ЕООД, произтичащи от подписано на 01.03.2019г. споразумение относно погасяване на търговски вземания в общ размер на 7 500 000 евро, обезпечено с ипотека на имоти, собственост на „Митекс 1“ ЕООД. В споразумението страните са уговорили дължимост на част от сумата до 60 календарни дни от подписването му. Задължението не е платено и по образувано срещу „Ман Фууд“ ЕООД ч.гр.д. № 31968/2020г. на Софийски районен съд на 13.08.2020г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 1 250 000 евро. На 17.08.2020г. длъжникът „Ман Фууд“ ЕООД е сключил договор за цесия с „Балкан Асет“ АД, съгласно който на „Балкан Асет“ АД са били прехвърлени вземания на „Ман Фууд“ ЕООД срещу „Митекс 1“ ЕООД по договор за стоков кредит – 640 000 лева главница и 172 266. 67 законна лихва, с всички привилегии и обезпечения. Извършената цесия е сделка, която уврежда ищеца като кредитор. Събраните суми при изпълнение срещу „Митекс 1“ ЕООД ще се разпределят към цесионера, а не към длъжника „Ман Фууд“ ЕООД и в последствие няма да могат да послужат за удовлетворяване на кредитора „Кристал Хеленик“. С прехвърляне на вземанията длъжникът е намалил своята платежоспособност и е затруднил удовлетворяването на кредитора. Макар цесията да е възмездна, продажната цена, дължима едва до 31.12.2021г., не е била платена. „Балкан Асет“ АД е знаело, че цесията уврежда кредитора. Между ищеца и „Ман Фууд“ ЕООД е сключен анекс към споразумението от 01.03.2019г., с който длъжникът се е задължил да учреди или да осигури учредяването на първи по реда залог върху 115 400 броя поименни акции, представляващи 100% от капитала на „Балкан Асет“ АД, притежавани от Гленбрук Партисипейшънс Л., учредено по законите на Сейнт К. Н.. Същевременно изпълнителният директор на „Балкан Асет“ АД – И. А. Д., подписал договора за цесия, е действителен собственик на „Лагера Асет“ АД, дружество, представлявано от Е. А. Н., едноличен собственик на капитала и управител на „Ман Фууд“ ЕООД. Налице е свързаност.

С подадени отговори касаторите – ответници са възразили срещу качеството на „Кристал Хеленик“ кредитор, че няма увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тъй като платената цена отговаря по номинал на прехвърленото вземане (812 266. 67 лева) и то е обезпечено с имот, обезпечил вземанията на ищеца с втора по ред ипотека, както и че няма знание за увреждането, включително от „Балкан Асет“ АД. Дружеството е било добросъвестно към момента на сделката. Законният представител И. Д. не е знаел, че договорът за цесия уврежда „Кристал Хеленик“. Не са налице фактически обстоятелства, които да обуславят свързаност по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. В исковата молба не са посочени такива обстоятелства.

С първоинстанционното решение предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е бил отхвърлен поради това, че не се е установило знание на цесионера за увреждането – знание за съществуването на задължения на „Ман Фууд“ ЕООД към ищеца. Цесията е била възмездна, независимо, че цената на прехвърленото вземане не е била платена. Липсва свързаност. Фактът, че И. Д. е бил собственик на капитала на „Лагера Асет“ АД и представляващ „Балкан Асет“ АД е основание за свързаност между тези дружества по § 1 от ДР на ТЗ, а не между „Балкан Асет“ АД и „Ман Фууд“ ООД. Същевременно договорът за реален залог е подписан само от „Ман Фууд“ ЕООД, няма данни за учредяването му и вписване в книгата на поименните акционери на „Балкан Асет“ АД. От първоинстанционния съд е било потвърдено качеството на ищеца кредитор. Според този съд доколкото не е било представено влязло в сила съдебно решение, с което да е отречено съществуването на вземането на ищеца, той има такова качество, в който смисъл са мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Допълнително за вземането са били издадени изпълнителни листи освен по ч.гр.д. № 31968/2020г. на Софийски районен съд (на 13.08.2020г.), още и по ч.гр.д. № 63573/2020г. (25.01.2021г.) и ч.гр.д. № 10276/2021г. (на 05.03.2021г.). Налице е също увреждащо действие. От длъжника е извършена разпоредителна сделка с вземане, което след прехвърлянето не се намира в имуществото му, от което следва извод, че вземането не би могло да послужи за удовлетворение на кредитора – ищец. Всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, защото е налице законова пречка да се насочи изпълнението срещу него и да се извършат действия по чл. 507 - чл. 510 от ГПК. Ответникът „Ман Фууд“ ЕООД е знаел за съществуване на задължението към ищеца и за сключения договор за цесия, осуетяваща възможността ищецът да се удовлетвори от вземането.

За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приел за установено знание на „Балкан Асет“ АД, чрез изпълнителния директор И. А. Д., за увреждането – съществуването на задължения на „Ман Фууд“ ЕООД към ищеца, при съществуването на които е бил сключен договорът за цесия. Този извод на въззивния съд е бил основан на обстоятелството, че към 17.08.2020г., датата на договора за цесия, непосредствено преди която по ч.гр.д. № 31968/2020г. на Софийски районен съд срещу „Ман Фууд“ ЕООД е бил издаден изпълнителен лист в полза на ищеца, И. А. Д., представляващ „Балкан Асет“ АД, и Е. А. Н., едноличен собственик на капитала и управител на „Ман Фууд“ ЕООД, са имали отношения на значително доверие. Е. А. Н. е бил представляващ на трето дружество, на което И. А. Д. е бил собственик на капитала („Лагера Асет“ АД). Съобразено е било и съдържанието на договора за цесия (уговореното отложено плащане на цената), както и липсата на изпълнение на задължението на цесионера „Балкан Асет“ АД за плащане на цената по договора. Съдът се е позовал на практика на ВКС (решение № 61 от 01.03.2016г. по гр.д. № 4578/2015г. на ВКС, ГК, ІV го.о, решение № 189 от 17.01.2018г. по т.д. № 2646/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), съгласно която при липсата на преки доказателства доказването на знанието може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. Въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ и съдържащата се в нея хипотеза на свързаност. Съгласно изложеното във въззивното решение свързаността по правило има значение относно знанието по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

При тези установени обстоятелства първите два поставени от касатора „Ман Фууд“ ЕООД материалноправни въпроса относно уговарянето на условия, различни от обичайните, в хипотезата на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ относно свързаните лица, не могат да бъдат определени като въпроси от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили правните изводи на въззивния съд. Те не съответстват на фактическите обстоятелства, приети от въззивния съд в решението му, въз основа на които е направено заключение за знание на „Балкан Асет“ АД, чрез представляващия И. А. Д., за задължения на цедента „Ман Фууд“ ЕООД към „Кристал Хеленик“ към датата на сключването на договора за цесия. Фактът относно знанието е приет за установен въз основа на косвени обстоятелства, които, според въззивния съд, преценени в тяхната съвкупност, създават сигурно убеждение за този факт - датата на договора за цесия, неговото съдържание (значително отложения падеж за изпълнение на задължението на цесионера), липсата на изпълнение на това задължение в хода на цялото съдебно производство, както и установените отношения на значително доверие между представляващите „Ман Фууд“ ЕООД и „Балкан Асет“ АД. Квалифицирането от въззивния съд на последните обстоятелства като свързаност по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ е без значение за възприетия факт за знание за съществуването на задължения на „Ман Фууд“ ЕООД към ищеца.

Това е изцяло относимо и към първия формулиран от касатора „Балкан Асет“ АД материалноправен въпрос, който също не е правен въпрос от значение за изхода на делото.

Вторият въпрос на този касатор относно обстоятелствата, сочещи на знание на третото лице за увреждане на кредитора в хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е общ и хипотетичен и също не може да бъде определен като правен въпрос от знание за изхода на делото. Дори да се приеме като такъв, по отношение на въпроса не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на който се позовава дружеството. Не се установява противоречие на въззивното решение с решенията по гр.д. № 4606/2014г. и по гр.д. № 2549/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Третият въпрос на „Ман Фууд“ ЕООД, съдържащ питане дали от ищеца по иск по чл. 135 от ЗЗД трябва да бъде установено знание на третото лице относно всички обстоятелства относно задължението (кой е кредитор, кой е длъжник, правопораждащи факти и съдържанието на притезанието) или само на някои от тези обстоятелства, е правен въпрос от значение за изхода на делото. От въззивния съд е било възприето знание на цесионера за съществуването на задължения на „Ман Фууд“ ЕООД към ищеца. Не е удовлетворен обаче допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на който се позовава касаторът, за да бъде допуснато касационно обжалване. Налице е формирана по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС, на която въззивното решение съответства. Съгласно решение № 13 от 19.02.2015г. по гр.д. № 4606/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., а и съгласно част от решенията, посочени от самия касатор, за да е налице знание за увреждането, достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.

Наличието на съдебна практика, за която не се установява основание за промяна поради неточно тълкуване или за нейно осъвременяване с оглед изменения в законодателството и обществените условия, изключва наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС), така както на тази хипотеза също се позовава „Ман Фууд“ ЕООД.

Неоснователно е твърдението на касаторите за вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, при което касационно обжалване да бъде допуснато.

Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд.

В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана.

При неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността, процесуални нарушения във връзка с възложено от закон задължение на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в производството и др.

По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност. „Ман Фууд“ ЕООД прави оплакване за очевидна необоснованост и нарушение на материалния закон (§ 1, ал. 2 от ДР на ТЗ), но липсва вероятност решението да страда от посочените пороци, поради които да е неправилно. Както се изложи, дадената от въззивния съд квалификация на отношенията между ответните дружества или техните представляващи като свързани лица, е без значение за извода на този съд за знание на „Балкан Асет“ АД за увреждането, тъй като то е основано на конкретни изрично посочени фактически обстоятелства. Същевременно изводите на съда относно тези обстоятелства, дори да са необосновани, не могат да обосноват очевидна неправилност на въззивното решение в смисъла, изяснен по-горе - очевидно логическо противоречие между доказателствата и фактическите изводи на съда. От касатора „Балкан Асет“ АД не са посочени конкретни обстоятелства, поради които въззивното решение е очевидно неправилно.

По изложените съображения няма основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

От името на „Кристал Хеленик“ (C. Hellenic) е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 04.01.2023г., за което е представен договорът с удостоверено плащане на сумата от 9 000 лева. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът