Определение № 150 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К. Й. против определение №530/28.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 512/2012 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба не взима становище. С обжалваното определение, окръжният съд е потвърдил определение на районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка – правен интерес, при предявения установителен иск за собственост. За да достигне до този правен извод, съдът е отчел обстоятелствата, изложени в исковата молба на ищеца, като е приел, че отказът да се издаде скица за процесния имот от страна на ответника – [община], не обуславя правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост против общината, доколкото мотивите за отказа са не предявяване на собствени права върху спорния имот, а липса на заснемане на сградата, изградена в имота от една страна, както и от друга, наличието на решения на ПК, с което същия имот е бил реституиран в полза на трети лица. В изложението на касационните основания липсва ясно формулиран правен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл при наличието на някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, водещи до извод за допустимост на касационното обжалване. В изложението се излагат съображения, водещи до наличието на процесуални нарушения от страна на съда, изразяващи се в необсъждане на доказателства по делото и непредоставянето на възможност за ищеца да привлече друг ответник, наред с посочения в исковата молба. Всички тези обстоятелства са неотносими в производството по допустимост на касационното обжалване на определението на въззивния съд, тъй като евентуално допуснати процесуални нарушения / доколкото такива са налице /, не са сред касационните основания, водещи да допустимост на касационното обжалване, изброени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, а тяхното наличие следва да се преценява при разглеждане по същество на частната жалба, след допускането на касационното обжалване. Липсата на поставен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение, като в този смисъл са и задължителните указания, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия