Определение № 778 от 10.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 590/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 641 от 28.04.2011 г. по ч. гр. д. № 367/2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено определение № 728 от 21.02.2011 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 8434/2011 г. на Плевенски районен съд и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд и делото е върнато на Плевенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения от [фирма] против [община] частичен иск за заплащане на сумата 10 000 лв., претендирана като част от дължимо обезщетение за вреди във връзка с договор за наем от 10.01.2008 г. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК основания. Ответникът по частната касационна жалба [община] - [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като според § 25 от същия закон по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. С атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно определение, с което по повод релевиран отвод за местна подсъдност е прекратено производството по предявения от [фирма] частичен иск за сумата 10 000 лв., претендирана въз основа на сключен от дружеството, в кръга на търговската му дейност, договор за наем на недвижим имот, и делото е изпратено по подсъдност на друг местно компетентен съд. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на делото същото следва да се квалифицира като търговско, а допустимостта на частната касационна жалба, подадена на 13.05.2011 г. при действието на посоченото законодателно изменение, да се прецени съобразно разпоредбите на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Предвид обстоятелството, че цената на предявения като частичен иск е 10 000 лв. и не надхвърля установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,