Определение № 237 от 20.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60385/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 11508/05.08.2016 година на Т. Г. В., Б. Й. В. и Е. Й. В., и тримата от [населено място], заявена чрез адв.С. Ч. - САК срещу Решение Nо 1269 от 20.06.2016 година по В.гр.д.Nо 1603/2016 година на АС-София. С посоченото решение, апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение от 17.07.2016 година по гр.д. No 1244/2016 година на Софийския градски съд, с което на основание чл.266 КЗ/ отм./ са уважени исковете на всеки един от касаторите- ищци срещъ ЗД [фирма] за неимуществени вреди над 50 000 лв. до уважения размер от 120 000 лв., обезщетение за болки и страдания поради смъртта на Й. Б. В. при ПТП на 15.12.2012 година в [населено място] ,ведно с лихви и разноски, като е постановено ново решение, с което всеки един исковете е отхвърлен до посочения размер от 120 000 лв. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция, с което всеки един от заявените искове е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до 160 000 лв. С касационната жалба се поддържа, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.Конкретните доводи касаят неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и размера на приетото съпричиняване от 50 %. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че по въпроса при формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия близкия, който търси обезщетение, интензитета на претърпените болки и страдания, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика- ПП ВС 4-68, и Решение No 149 от 02.05.2011 година по гр.д.No 574/2010 година на ВКС, ГК – III г.о. Решение No 121 от 09.07.2012 година по т.д.No 60/ 2012 година на ВКС, ТК – II отд., както и по въпроса: следва ли при определяне на обезщетението по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? произнесен в противоречие с Решение No 83 от 06.07.2009 година по т.д.No 795/2008 година на ВКС, ТК – II г.о. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод, че въпросът: следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 51 ал.2 ЗЗД когато при условията на пълно и пряко доказване е установено нарушаването на императивно правило от страна на прекия делинквент при липса на данни за поведението на пострадалия ? се разрешава противоречиво от съдилищата ,като се сочат Решение, постановено по гр.д.No 8214/2013 год. на Софийския градски съд, Решение No 288 от 17.02.2015 година по в.гр.д.No 4315/2014 год. на АС- София, Решение No 34 от 17.02.2016 година по в.гр.д.No 271/2015 год. на АС- Велико Търново и др. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация ЗД [фирма] чрез адв.М. Г. -САК с който отговор се възразява наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. възразява по основателността на касационната жалба по същество .Претендира разноски по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение на въззивен съд по граждански спор с цена на иска над 5 000 лв. За да измени решението на първата инстанция досежно размера на обезщетението за всеки един от ищците-касатори, въззивният съд е приел, че от страна на пострадалия Й. В. е налице съпричиняване в равна степен с вината на делинквента и е определеният размер от 120 000 лв. обезщетение за всеки един от наследниците на починалия е завишен, предвид на „конкретната икономическа конюнктура“ през 2012 година. След преценка на поставения правен въпрос и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК по следните съображения: Не може да бъде споделен довода на касаторите, че въпросите при формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия близкия, който търси обезщетение, интензитета на претърпените болки и страдания, са произнесени от въззивния съд с противоречие цитираната задължителната съдебна практика- ПП ВС 4-68, и Решение No 149 от 02.05.2011 година по гр.д.No 574/2010 година на ВКС, ГК – III г.о. Решение No 121 от 09.07.2012 година по т.д.No 60/ 2012 година на ВКС, ТК – II отд. след като видно от мотивите всички критерий, посочени от ВС/ВКС като правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са обсъдени и взети предвид.Неудовлетворението на касаторите за определения общ размер на обезщетението в рамките на 100 000 лв. за всеки от наследниците- ищци не може да се обоснове с несъблюдаване от страна на съда на установената задължителна практика относно критериите при определяне справедливия размер на обезщетението. Въззивният съд е формирал изводи след преценка на всеки правнорелевантен факт, като определеният размер на обезщетение е близък до този на първата инстанция, но съобразен от втората инстанция с оглед на по богатия и опит по отношение на по-голям брой аналогични дела, като база за по обективна преценка. В този аспект поставения въпрос следва ли при определяне на обезщетението по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? не може да се приеме, че е произнесен в противоречие с Решение No 83 от 06.07.2009 година по т.д.No 795/2008 година на ВКС, ТК – II г.о.. Именно това решение дава отговора, заложен и в мотивите на обжалваното, в смисъл, че „ икономическата конюнктура „е в основата на определяне нивата на застрахователното покритие на неимуществените вреди. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод, че въпросът: следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 51 ал.2 ЗЗД когато при условията на пълно и пряко доказване е установено нарушаването на императивно правило от страна на прекия делинквент при липса на данни за поведението на пострадалия ? се разрешава противоречиво от съдилищата ,като се сочат Решение, постановено по гр.д.No 8214/2013 год. на Софийския градски съд, Решение No 288 от 17.02.2015 година по в.гр.д.No 4315/2014 год. на АС- София, Решение No 34 от 17.02.2016 година по в.гр.д.No 271/2015 год. на АС- Велко Търново и др. Противоречието, доколкото може да се приеме, че е налице зависи изцяло от преценката на конкретните, по всяко от делата, факти- характер на увреждането, механизъм на произшествието / деликта/ от който са настъпили вредоносните последици. Поведението на пострадало лице винаги е обусловено от установените с надлежни доказателства конкретни факти, като спрямо обжалваното въззивно решение не може да се въвеждат/ с поставения въпрос/ твърдения, че преценката на съда е базирана на предположения, без съобразяване с установените факти. По искането на ответника по касация за разноски: Правото на разноски в процеса е имуществено право на страната, която не е причина за иницииране на съответното съдебно производство, да бъде възмездена от насрещната страна за направените за защита по делото разноски- платен адвокатски хонорар. Направените за защита разноски могат да се присъдят по делото само и доколкото са надлежно доказани. Видно от писмените материали, искането за присъждане на разноски от страна на ответника е направено в отговора на касационната жалба /л.65/.Съгласно представения писмен документ -Договор за правна защита и съдействие А 669265/28.09.2016 година, следва, че тези разноски са доказани и искането следва да бъде уважено за сумата от 9 500 лв. / девет хиляди и петстотин лева./ По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС - първо отделение на гражданската колегия