Определение № 2837 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 514/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Д., представлявана от адв. П. П., срещу решение № 289 от 14.11.2024г. по т.д. № 318/2024г. на Окръжен съд Добрич, с което е обезсилено решение № 138 от 20.12.2023г. по гр.д. № 78/2023г. на Районен съд Каварна и производството по предявения от касатора против „Ай Тръст” ЕООД иск за прогласяване на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.19, ал.4 ЗПК, чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП и чл.147, ал.1 ЗЗП нищожността на сключения между тях на 19.04.2022г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на вземането на „Кредисимо” ЕАД по договор за кредит № 2555889/19.04.2022г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че в мотивите на решението си въззивният съд се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран, като е формирал извод в противоречие с отразеното в неоспорената от страните хронологична справка, като това недопустимо произнасяне рефлектира и върху допустимостта на въззивното решение. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че както към момента на постановяване на първоинстанционното решение, така и към момента на постановяване на въззивното решение, е налице висящ спор между същите страни, на същото основание и за същото искане, респ. е налице твърдяната абсолютна процесуална пречка по чл.126, ал.1 ГПК. Сочи, че такава пречка не е налице поради прекратяване на производството по гр.д. № 20233240100001 на Районен съд Каварна в частта, в която срещу ответника „Ай Тръст” ЕООД е предявен установителен иск в размер на 4896,24 лева, на основание чл.232, ал.1 ГПК с определение № 236 от 21.06.2024г. Излага и съображения, че фактът на влизане в сила на определението за прекратяване на производството се установява от систематичния прочит на доказателствата по делото.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Може ли да бъде обжалвано и в какъв срок определение, което съдържа в себе си две части /прекратителна по чл.232 ГПК и подготвителна по чл.140, ал.1 ГПК/ и в което съдът е посочил, че същото не подлежи на обжалване?

2. От кой момент влиза в сила определение, което съдържа в себе си две части /прекратителна по чл.232 ГПК и подготвителна по чл.140, ал.1 ГПК/, когато едната част подлежи на обжалване, а другата не подлежи на обжалване?

3. В правомощие на въззивния съд ли е поставянето под съмнение и некредитиране на извършено от районния съд удостоверяване на влизане в сила на съдебен акт, когато не е налице оспорване на това обстоятелство от никоя от страните по делото, и това основание ли е за недопустимост на постановения съдебен акт?

4. Недопустимостта на по-късно по време заведения иск по смисъла на чл.126, ал.1 ГПК, по който е постановено невлязло в сила решение, санира ли се с обратна сила при прекратяване на чл.232, ал.1 ГПК на първата по време искова претенция?

5. Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора, при установяване на правно релевантните факти?

Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с определение № 922 от 14.12.2010г. по ч.т.д. № 763/2010г. на ВКС, I т.о., т.1 от ТР № 5 от 14.11.2012г. по т.д. № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС, решение № 625 от 24.10.2024г. по гр.д. № 5061/2023г. на ВКС, III г.о., решение № 13 от 24.02.2022г. по гр.д. № 2906/2021г. на ВКС, I г.о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 646 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1210/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 241 от 17.10.2012г. по гр.д. № 850/2011 на ВКС, II г.о., определение № 132 от 20.07.2021г. по ч.гр.д. № 347/2021г. на ВКС, III г.о.

Ответникът „Ай Тръст” ЕООД не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че в производството пред него въззивникът - ответник по иска, е въвел единствено доводи за недопустимо произнасяне по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК от районния съд по същество на спора, съдебно предявен с втори по ред иск за нищожност на договора, предвид висящността на по-рано предявения такъв по гр.д.№1/2023г. на РС Каварна. Намерил е, че събраните по делото доказателства установяват наличието на сочения от въззивника порок на обжалваното решение. Констатирал е, че с исковата молба, по която е образувано гр.д. № 1/2023г.на РС Каварна, ищцата е предявила два установителни иска - единият срещу „Кредисимо“ ЕАД за прогласяване нищожността на сключения между нея и това дружество договор за кредит, а другият срещу „Ай Тръст“ЕООД за прогласяване нищожността на сключения между нея и това дружество договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г., както и два частични осъдителни иска – за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да й заплати 25 лева, част от 1874 лева, недължимо платени по нищожния договор за кредит, и за осъждане на "Ай Тръст" ЕООД да й заплати 25 лева, част от 4896.24 лева, недължимо платени по нищожния договор за предоставяне на поръчителство. Констатирал е още, че сочените от ищцата пороци на договора за предоставяне на поръчителство като основания на релевираната нищожност на същия в предмета на гр.д. № 1/2023г.на РС Каварна са идентични на пороците, предявени с по-късно подадената искова молба, по която е образувано настоящото дело. Приел е, че доколкото предмет на по-рано образуваното гр.д.№ 1/2023г. на РС Каварна е нищожността на договора за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г. на същите основания, на които се иска прогласяване нищожността му и по последващо образуваното настоящо дело, и към момента на образуване на последното, както и към момента на постановяване на решението по него, е била налице висящност пред РС Каварна на по-рано образувано исково производство с идентичен предмет и страни, е било налице основанието по чл.126, ал.1 от ГПК - обективен и субективен идентитет между делата в частта на един от предявените искове, т.е.за служебно прекратяване на по-късно образуваното настоящо дело. Изтъкнал е, че съществувалата абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за допустимост на повторно предявения спор за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство е налице и понастоящем.

Въззивният съд е посочил, че въз основа на предприето от ищцата по гр.д. № 1/2023г. на РС Каварна оттегляне на предявената установителна претенция за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство с молба вх. № 204/19.01.2024г. /ден след завеждане на разглежданата въззивна жалба в деловодството на съда/, с определение № 236, постановено в закрито съдебно заседание на 21.06.2024г., производството по същото в частта на тази претенция е прекратено, а разглеждането на останалите претенции е насрочено за 09.07.2024г. Изтъкнал е, че определението за прекратяване на производството поради оттегляне на иска подлежи на инстанционен контрол, респ.влиза в сила след изтичане на срока за обжалването му, от който момент се счита преустановена и висящността на производството по оттегления иск. Констатирал е, че в случая в разпоредителната си част определение № 236/21.06.2024г. не съдържа указания до страните за възможността за обжалване на определението за прекратяване на производството по иска за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г., като е вписано указание, че определението не подлежи на обжалване, и е намерил, че това указание, отнесено и към двете му части /прекратителната по чл.232 от ГПК и подготвителната по чл.140, ал.1 от ГПК/, обяснява и преценката на районния съд, че определението е влязло в сила на датата на постановяване му - 21.06.2024г., в който смисъл е извършеното удостоверяване върху изискания от въззивния съд препис от съдебния акт. Заключил е, че след като се касае за обжалваем прекратителен съдебен акт и на страните не е указано нито право на обжалване, нито срок за упражняването му, те могат във всеки един момент валидно да упражнят правото си на жалба, а за да влезе в сила и да породи правните си последици определението за прекратяване на производството трябва да стане необжалваемо.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице твърдяната в изложението вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно постоянната практика на ВКС съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество; когато решението е постановено при липса на право на иск или ако правото на иск не е упражнено надлежно; когато съдът е бил десезиран от спора; при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. В случая твърдения за наличие на някое от посочените основания за недопустимост на въззивното решение не се излагат, а доводът за недопустимост е обоснован с твърдение за произнасяне на въззивния съд по доводи и възражения, с каквито не е бил надлежно сезиран - обстоятелство, което няма отношение към допустимостта на постановеното въззивно решение, а евентуално би представлявало допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Първите два процесуалноправни въпроса се отнасят до обжалваемостта на определение за прекратяване на производството поради оттегляне на иска по чл.232 ГПК. Тези въпроси са обсъждани от въззивния съд, но по отношение на тях не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По обжалваемостта на определението по чл.232 ГПК и момента на влизането му в сила е формирана постоянна практика, според която това определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му и влиза в сила след изтичане на срока за обжалването му, като въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд относно момента на влизане в сила на определението за прекратяване на предявения по по-рано заведеното дело иск поради оттеглянето му представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Наличието на формирана по въпросите постоянна практика изключва сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Четвъртият въпрос по начина, по който е формулиран, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се явява обуславящ изхода на делото. Въззивният съд не е отрекъл относимостта на направено след завеждане на иска оттегляне на предявения в предходно производство идентичен по предмет и страни иск, а решаващият му извод за недопустимост на производството по предявения иск е обусловен от извода му, че определението за прекратяване на по-рано заведеното дело по същия иск не е влязло в сила и е все още висящо. Поради това така поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационен контрол на въззивното решение.

Третият процесуалноправен въпрос в първата му част и петият процесуалноправен въпрос, отнасящи се до задълженията на въззивния съд при произнасяне по въззивната жалба, при съобразяване и на изложените от касатора доводи, обосноваващи значението на въпросите за изхода на спора, съгласно правомощията на настоящата инстанция по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат уточнени по следния начин: “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими към предмета на спора доводи и възражения на страните, както и относимите към спора доказателства?“. Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал. 2 и чл.236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора – че въззивният съд не е взел предвид липсата на оспорване от страните на факта на влизане в сила на определението по чл.232 ГПК, не е обсъдил в пълнота съдържанието представената хронологична справка от РС Каварна, както и не е положил необходимата грижа за установяване на обстоятелството кога това определение е съобщено на страните, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба в размер на 115,70 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение