Определение № 2809 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика Л. С., срещу определение № 2287 от 11.09.2025 г. по в. гр. д. № 1534/2021г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 8464/27.03.2025 г. на частния жалбоподател. В частната жалба се правят оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните страни по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че производство по в. гр. д. № 1534/2021г. е приключило с влязло в сила на 17.03.2023 г. решение № 405/ 23.03.2022 г., постановено по предявен иск по чл. 108 ЗС, с което „Тома строй“ ООД (в несъстоятелност) е осъдено да предаде на К. С. Д. владението върху недвижим имот, представляващ апартамент без описан номер по нотариален акт, находящ се на 2-ри надпартерен етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] без описана площ по нотариален акт, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, при съседи по нотариален акт: от изток - двор; от запад - двор; от север - стълбище и двор; и от юг - И. и Н. Т.; отгоре - таванско помещение; отдолу - апартамент на Д. Т., заедно със зимнично помещение без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт, при съседи: изток - двор; запад - коридор; север - двор; и юг - зимнично помещение на И. и Н. Т., заедно с таванско помещение без описан номер и площ по нотариален акт, при съседи: изток - двор; запад - коридор; север - двор, и юг - таванско помещение на И. и Н. Т., заедно с 1/9 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] като самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], с адрес по схема от кадастъра: [населено място], район Т., [улица], ет.3 в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№]. След постъпила молба с вх.№13549/17.06.2022 г. и на основание чл.404, т.1 предл. 2 ГПК, съдът с разпореждане № 2510 от 11.07.2022 г. е постановил да се издаде изпълнителен лист в полза на К. С. Д. въз основа на решението по делото. С определение №1383/01.06.2023 г. по ч. гр. д.№ 2290/2023 г. на ВКС, е спряно изпълнението на влязлото в сила решение №405/23.03.2022г. по в.гр.д.№1534/2021г. на Софийския апелативен съд. От приложеното към молбата съобщение с изх. №19639/21.03.2025г. по изп.д.№ 20238380401999 по описа на ЧСИ М. Б., е констатирано, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 14.07.2022 г. по в.гр.д.№1534/2021 г. на САС, а длъжникът е уведомен, че на 28.03.2025 г. от 10 ч. ще бъде извършен въвод във владение на процесния апартамент. Констатирано е, че на 01.06.2023 г. „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) е подало молба за отмяна на влязло в сила решение. С решение №542/16.09.2024 г. по гр.д.№425/2024 г. на ВКС, ІІ г.о., молбата за отмяна на влязло в сила решение на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) е оставена без уважение. С молба вх. № 8464 от 27.03.2025 г. „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) е поискало обезсилване на издадения изпълнителен лист, произнасяне по валидността на решение № 405 от 23.02.2022 г., тълкуване на решението, поправка на диспозитива му и спиране на насрочения въвод във владение, като обезпечителна мярка до произнасяне по валидността и допустимостта на въззивното решение. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че не е компетентен да променя изрично заявената воля на страна по делото като само може да я уточнява, ако е неясна, както и да квалифицира заявеното от страната, подвеждайки фактическите й твърдения под хипотеза на приетата за приложима правна норма. Прието е, че в конкретния случай доколкото се касае за искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист по делото и при липсата на формулирани ясни доводи в молбата, както и на конкретно и точно искане до съда, молбата вх.№ 8464 от 27.03.2025 г. следва да бъде оставена без разглеждане. Изложени са мотиви, че по делото липсват данни „Тома строй“ЕООД (в несъстоятелност) да е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителен лист. С определение №1383 от 01.06.2023 г. по ч. гр. д.№ 2290 от 2023 г. на ВКС е спряно изпълнението на влязлото в сила решение №405 от 23.03.2022г. по в.гр.д. №1534 от 2021г. на Софийския апелативен съд, с което „Тома строй“ЕООД (в несъстоятелност) е осъден да предаде на К. С. Д. владението върху процесния недвижим имот. В чл.433, ал.1, т.3 и 4 ГПК са предвидени основания за обезсилване на изпълнителния лист и отмяна на изпълнителното основание, послужило за неговото издаване. Прието е, че чл.433, ал.1, т.3 ГПК не намира приложение, тъй като процесният случай не попада в хипотезата на цитираната правна норма, а защитата срещу издадения изпълнителен лист молителят може да проведе само и единствено в хипотезата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК, в случай, че взискателят инициира изпълнително производство, в което на изпълнителния лист да бъде противопоставено влязлото в сила решение. Относно инкорпорираното в молбата искане за допускане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по осъществяване на въвод във владение по изп.д.№20238380401999 по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№838, с район на действие СГС“, е прието, че длъжникът е активно процесуално легитимиран да обжалва акта на съдебния изпълнител, с който е отхвърлено искането му за спиране или прекратяване на изпълнителното производство (арг. чл.435, ал.2, т.6, предл.1 и 2 ГПК), но в случая липсват данни по изпълнителното производство да е релевирано такова искане, евентуално съдебният изпълнител да се е произнесъл по него, като го е отхвърлил. Изложени са мотиви, че длъжникът може да поиска от съдебния изпълнител спиране или прекратяване на изпълнението и едва ако бъде постановен отказ, той е активно процесуално легитимиран да обжалва този неблагоприятен за него акт на органа по изпълнението. Посочено е, че допускането на исканата обезпечителна мярка - „спиране на изпълнението по осъществяване на въвод във владение по изп.д. №20238380401999 по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№838, с район на действие СГС“, предполага предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, който може да бъде обезпечен чрез спиране на изпълнителното производство - арг. чл.397, ал.1, т.3, предл. последно ГПК като в конкретния случай не са налице данни такъв иск да е предявен от длъжника – молител, поради което молбата е оставена без разглеждане като недопустима. Противно на оплакванията, поддържани от жалбоподателя в частната жалба, след депозирането на молба с вх. № 8464 от 27.03.2025 г., въпреки дадената от съда възможност, молителят не е уточнил исканията си към съда. Това е дало основание на въззивния състав да приеме, че исканията, формулирани в посочената молба като неясни и противоречиви, следва да бъдат оставени без разглеждане. Обжалваното определение е частично неправилно. Решение № 405 от 23.03.2022г. по делото е влязло в сила на 17.03.2023 г., когато е постановено определение № 50100 по гр.д. № 3315/2022 г. на ВКС. За валидността и допустимостта на постановеното решение № 405 от 23.03.2022 г. на САС касационният състав е дължал служебно проверка на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и явно е възприет извод, че липсва вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Ако жалбоподателят счита, че решението на въззивния съд е нищожно на негово разположение е съответния иск за установяване на нищожност на решение, но тази проверка не може да стане по делото, решението по което е влязло в сила. С оглед изложеното и поради наличието на друг път за защита правилен е изводът на САС, че молбата в посочената част е недопустима. Недопустимо е и искането за допускане на обезпечение на исканията за тълкуване и поправка на постановения съдебен акт. Обезпечителното производство е уредено като такова, имащо за цел да запази целостта и принадлежността на имуществото- обект на бъдещо изпълнение срещу ответника, за да може при един евентуално благоприятен изход от спора за ищеца, той да се удовлетвори от това имущество. Молбата за поправка или тълкуване на постановено решение не е иск и не може да бъде обезпечена по търсения от жалбоподателя начин. Жалбоподателят иска спиране на изпълнително производство като форма на обезпечение. Освен като обезпечение на иск, спирането на изпълнението може да бъде форма на обезпечение на друг интерес в случаите, уредени в закона- чл. 282, ал.2 ГПК, чл. 309 ГПК, чл. 420 ГПК. Обща уредба на спирането на изпълнението е регламентирана в чл. 432 ГПК и нито една от хипотезите, предвидени в тази норма не се твърди или доказва по делото. Ето защо и това искане на молителя- жалбоподател, като недопустимо- непредвидено в процесуалния закон, правилно е оставено без разглеждане. По отношение на искането за тълкуване на постановеното въззивно осъдително решение по делото- същото се твърди да е направено своевременно и е ясно като съдържание. Въззивният съд е дължал произнасяне по искането, при приемане на извод, че същото е своевременно заявено. В тази част определението на САС, с което е оставил без разглеждане искането за тълкуване, без да провери дали същото е в срок, е неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на състава на въззивния съд за произнасяне по реда на чл.251 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,