Определение № 452 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г. и Н. М. И. срещу решение № 1258 от 19.06.2014г. по в.гр.д. № 589/2014г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 7267 от 01.11.2013г. по гр.д. № 8506/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която са частично уважени предявените от [фирма] срещу касаторите положителни установителни искове по реда чл.422 от ГПК, като е признато за установено, че съществуват вземания на банката по договор за ипотечен кредит от 26.06.2007г. срещу ответниците – настоящи жалбоподатели за сумата от 102 663,58 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 03.02.2011г. до окончателното плащане на главницата, лихва за забава за периода от 01.07.2010г. до 02.02.2011г. в размер на 10 835,14 лева, ведно с разноски. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по жалбата, [фирма], не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, с което е признато по отношение на касаторите /ответници по исковете/, че дължат главницата и лихвите по договора за кредит, въззивният съд е приел за неоснователно възражението за липса на основание за начисляване на наказателни и договорни лихви след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и за преклудирано възражението за съществуване на неравноправни клаузи в договора. Решаващият състав на апелативния съд се е позовал на клаузите на ОУ към договора за кредит, предвиждащи, че при допусната забава в плащанията на главницата и / или лихва над 90 дни, целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като с предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът по кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 %. Ответниците – касатори са се съгласили с тази клауза, а вещите лица по ССЕ при изготвяне на заключението са отчели тези договорености, като ответниците не са оспорили заключението и не са поставили допълнителни задачи във връзка с него. Изложени са съображения, че в отговора на исковата молба ответниците са направили общо оспорване на счетоводните записвания без да се позоват на неравноправни клаузи в договора, поради което е изведено, че на основание чл.133 ГПК направеното възражение за неравноправни клаузи в договорените и общите условия, като преклудирано, не следва да бъде обсъждано. Касаторите сочат като значими за изхода на спора следните въпроси: „/1/ Следва ли да се съберат всички доказателства от значение за установяване на фактите, важни за решаване на делото?; /2/ Следва ли да се направи анализ на клаузите на договора при условията на чл.20 ЗЗД, за да се установи реалната воля на страните?; /3/ Спазени ли са материалноправните норми, регулиращи реда за водене на счетоводна отчетност, предвид направените възражения и оспорвания на първични счетоводни документи и извлечения от сметки, представени от банката, и верността на тези записи, отразени в тях т.е. следваше ли да се изследва дали са спазени М.? В кой момент при настъпване на предсрочна изискуемост възниква задължение за банката да направи счетоводни записвания и спира ли се начисляването на договорна лихва и наказателна надбавка, като се начислява законна лихва върху остатъка от дълга? /4/ С изтичане на срока за отговор без подаването на такъв, означава ли, че ответникът изобщо изгубва възможността да се противопостави на предявения срещу него иск? Може ли да го оспори и след този срок с доводи, свързани с приложението на процесуалния и материалния закон и съдът следи ли за тези доводи служебно? Възражението за нищожност във връзка с неравноправност на клаузите на договора от кръга на тези възражения ли е и следва ли съдът да ги обсъди, независимо, че са направени след изтичане на срока за отговор?. Допускането на касационното обжалване се основава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Първият формулиран от жалбоподателите процесуалноправен въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като той е свързан с направени оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които не са били наведени от тях пред въззивната инстанция. По втория и третия въпрос няма произнасяне от въззивния съд, поради което и по отношение на тях не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 за допускане на касационното обжалване. Същевременно, спрямо въпроса, дали съдът служебно следи за нищожност на клаузите на договор като неравноправни и преклудирано ли е възражението за наличие на такива, направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба, като обуславящ изхода на спора по отношение на присъдените договорни лихви е налице общото основание за допускане на касационния контрол на решението в частта за тези лихви. Въпреки, че представената към изложението съдебна практика не съдържа произнасяне по посочения въпрос и липсва първата релевирана от жалбоподателите допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, налице е поддържаното от тях допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване на решението, в частта за потвърждаване присъждане на лихви по договора в размер на 10 835,14 лева, следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „С ъдът следи ли служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?”. Извън частта за потвърждаване присъждане на лихви по договора в размер на 10 835,14 лева, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, поради липсата на предпоставките по чл.280 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 216,70 лева. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд