Определение № 443 от 01.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4498/2021 г.
ВКСIV гражданско отделение01.06.2022 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1084/17.06.2021 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 807/2021 г. ОСЪЖДА С. Т. Т. да заплати на “Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна, сумата в размер на 2148 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Т. Т., чрез адвокат Е. Е., срещу въззивно решение № 1084/17.06.2021 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 807/2021 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявана от изпълнителните директори П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Н. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявения от С. Т. Т. против “Енерго-Про Продажби“ АД иск за установяване недължимост на сумата от 12 169,31 лв., начислена от дружеството като корекция на сметка за потребление на електроенергия за обект в с. Генерал Кантаржиево, обл. Варна за времето от 26.05.2017 г. до 25.05.2018 г. Осъдил С. Т. Т. да заплати на “Енерго-Про Продажби“ АД сторените съдебноделоводни разноски за делото. Обжалваният съдебен е акт е постановен след връщане на делото от друг състав на ВКС с решение № 35/22.03.2021 г. по гр.д. № 2777/2020 г., III г.о. Въззивният съд установил, че с констативен протокол № 1202230 от 25.05.2018г., съставен в присъствието на двама свидетели /съсед и служител от кметството/, при извършена проверка от двама служители на „Енерго-Про Продажби”АД, е установено наличие на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър. СТИ бил демонтиран и подменен с нов. Въз основа на тези показания е начислена по партидата на ищеца допълнителната електрическа енергия. На демонтираното СТИ е извършена метрологична експертиза в БИМ (видно от Протокол от 14.05.2019г.), която при проверка на техническите изисквания установява „отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера.“ Установено е, че „електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия“, но „не съответства на техническите изисквания“. В същия протокол, в раздел „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“ е посочено, че „при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера“. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 066674.0 кWh. Електромерът е тип МТ 174 Iskra, преминал е метрологична проверка през 2016г. /годността му изтича 2020г./ Монтиран е с нулеви показатели по първа, втора и трета тарифа, като показатели по останалите тарифи не са документирани. Показанията, записани в регистър 1.8.4 не са визуализирани на дисплея и не са регистрирани при редовния месечен отчет, което е основание за доплащане на така установеното допълнително доставено количеството електрическа енергия. Съдът приел, че то е преминало през измервателната система на СТИ и след това, въз основа на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата, част от него е разпределено и в невизуализирания регистър. Установеното софтуерно въздействие се състои в препрограмиране на време интервалите на тарифните зони, като е включена тарифна зона, която не се използва - 1.8.4 да натрупва потребената ел. енергия в определени времеви интервали от денонощието. Въздействието е осъществено чрез използването на външно устройство (вероятно преносим компютър), използващ софтуер, осъществяващ комуникация по протокол IEC 62056-21 и се легитимира пред вътрешния софтуер с определена парола за достъп до настройките на СТИ (електромера). Целта на софтуерното въздействие е да се потребява ел. енергия, която да се натрупва в невизуализиран за инкасаторите тарифен регистър - 1.8.4 - и която да остане неотчетена, съответно неинкасирана. Описаното софтуерно въздействие е осъществено с помощта на комуникация през инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не в резултат на техническа грешка. Причината за наличие на показания в регистър 1.8.4 е натрупване на консумирана от обекта ел. енергия вследствие на променена тарифна схема, като чрез външно устройство, комуникиращо през инфрачервения порт на електромера, е променена тарифната му схема и е зададено консумацията в определени времеви периоди от денонощието да се натрупва в тарифен регистър 1.8.4. Софтуерният продукт “Meter View“, версия 4.5.1, с който разполага дружеството според дадените на вещото лице обяснения от служители на посоченото дружество, не притежава функционалност за промяна на съдържанието на тарифните регистри и промяна в активността на същите. Данните от паметта със съдържанието на регистрите могат само да бъдат “прочитани“. Установено е, че е технически възможно количеството ел. енергия от 66674 кВтч. да бъде доставено и съответно консумирано от обекта на Т. за период от една година. То е правилно остойностено, в съответствие с действалите за периода 26.05.2017 г. - 25.05.2018 г. цени на ел. енергията, одобрени от КЕВР. Съдът е изяснил, че програмата, с която разполага търговецът, няма възможност да променя вече натрупани показания или да прави промени в показанията; всяко едно количество ел. енергия, независимо в кой регистър на електромера е отразено, означава, че това количество ел. енергия е преминало през електромера и съответно е потребено от инсталираните в обекта консуматори. Съдът посочил, че нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на Т. ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на ВАС, с което те са отменени. Заключил, че цената на потребената електроенергия се дължи от потребителя на търговеца по общите правила за покупко-продажбата (чл. 183 и сл. ЗЗД). Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: При определяне на цената на ел. енергия, която е отчетена в невизуализиран регистър на средство за измерване на ел. енергия, по какъв начин следва да се определи периода на консумацията при приложението на чл. 183 от ЗЗД при липса на специфични правила за преизчисляване на отразената в скрития регистър ел. енергия, предвид измененията във времето на цените на доставяната на потребителите ел. енергия: 1/ от монтажа до демонтажа на електромера или 2/ за една година назад преди демонтажа; следва ли периодът на доставката да е установен и доказан в производството, съответно как се разпределя във времето по месеци и/или ценови периоди отчетената в скрития регистър ел. енергия; при липса на специална уредба за корекция на сметки за потребена/начислена ел. енергия и при приложението на чл. 183 ЗЗД, следва ли да бъде съобразена реалната възможност за потребление с оглед специфичния характер на обекта, в който ел. енергията се използва и монтираните в него ел. уреди или е достатъчно съдът да установи “пропускателната възможност“ на електромера, за да приеме, че отразената в невизуализирания регистър ел. енергия е действително доставена и потребена от абоната и то в процесния период. Поддържа противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о.; решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.; решение № 160/31.12.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1174/2020 г., IV г.о.; решение № 170/06.01.2021 г. на ВКС по гр.д. № 169/2020 г., IV г.о.; решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1096/2020 г., IV г.о.; решение № 237/11.01.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1553/2020 г., IV г.о.; решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г. на ВКС, III г.о.; решение № 47/09.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2299/2020 г., III г.о.; решение № 36/22.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2676/2020 г., ІІІ г.о.; решение № 35/22.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2777/2020 г., ІІІ г.о.; евентуално поддържа, че разрешените въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Поставените правни въпроси не обуславят наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първо, следва да е ясно, че искът е разгледан с правно осн. чл. 200 ЗЗД, което значи, че ищецът е този, който определя за какъв период от време твърди, че на потребителя е доставена електроенергия, която е останала незаплатена. Съдът се произнася в тези рамки, като исковият период е от значение за възраженията на потребителя – напр. не той, а друго лице дължи да плати за потребената енергия; вземането е погасено по давност и пр. В случая подобни възражения не са правени, ясен е периодът, за който се претендира доплащане - 26.05.2017 г. - 25.05.2018 г., а съдът е установил, че за същия има консумирана електроенергия, останала незаплатена. Установена е принципната възможност абонатът да е потребил електроенергията според записването във всички регистри, вкл. невизуализирания. Това доказване е достатъчно за целите на ответника по предявения отрицателен установителен иск. Насрещната страна нито е въвела фактически твърдения, нито е установила релевантни факти, които да разколебават извода на въззивния съд. Претенцията е основателна щом е установено, че реално доставената и потребена електрическа енергия включва и тази, предмет на спора, както и, че тя е останала незаплатена. Искът не може да бъде отхвърлен по съображения за некоректност на измерванията, защото подобно количество нямало как да бъде потребено, след като принципно е установено, че няма пречка енергията да е преминала и реално потребена и не съществуват други доказателства за обратното. Постановеното от въззивния съд не е в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. По поставените правни въпроси не е осъществена и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – изясняването им не е необходимо с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. По въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, се твърди противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. на ВКС по т.д. № 505/2017 г., ІІ т.о. Този въпрос е от значение за всеки исков процес и постановено съдебно решение, но в случая не се установява поддържаното противоречие с цитираната съдебна практика. Въззивният съд, при точно приложение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съответно на даденото тълкуване в посоченото решение на ВКС, а още и на многобройната и непротиворечива практика на съставите на ВКС, е дал отговор в своето решение на всички правнозначими доводи и възражения на страните, извел е фактически изводи, като сам е преценил поотделно и в съвкупност събраните в двете инстанции относими доказателства, и е изложил ясно, точно и обосновано правните си заключения. При така изложеното, няма основание за допускане на касационно обжалване на посочените от касатора основания. Съставът на Върховния касационен съд не намира и служебно наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 2148 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът