Определение № 338 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. О. Х., приподписана от адвокат И. Б. срещу въззивно решение № 297 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 478/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 933 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 1752/2011 г. на Районен съд, [населено място] е прекратен сключеният на 20.09.2009 г. граждански брак между Е. М. П. и Т. О. Х., поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по смисъла на чл.49, ал.1 СК, без произнасяне по въпроса за вината. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: представлява ли временната раздяла между съпрузите, основана на икономически и финансови причини дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответницата по касационната жалба Е. М. П. не е подала писмен отговор. Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което бракът между страните е прекратен Благоевградският окръжен съд е приел, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на същия, което не може да се преодолее и не могат да се възстановят нормалните отношения между тях. При така приетото от въззивния съд, поставеният в изложението правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая решаващите изводи на въззивния съд за да прекрати брака между страните е, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, а не че основание за прекратяването му е временна раздяла между страните. Обосноваността на изводите на въззивния съд относно приетото дълбоко и непоправимо разстройство на брака касае правилността на съдебния акт по чл.281, т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.