Определение № 133 от 07.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 487/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. Т. от [населено място] срещу решение № 2061 от 30.12.2011 г. по гр. д. № 2826/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, ГК, І отделение решение № 2183 от 08.04.2007 г. по гр. д. № 4594/2007 г. в обжалваната му осъдителна част, са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗК [фирма], [населено място] /чийто правоприемник е [фирма]/ и срещу Гаранционен фонд, като евентуален ответник, обективно съединени искове – иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за сумата 5 050 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пътно-транспортно произшествие от 25.11.2002 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху първата сума, считано от датата на произшествието. К. моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че решението по чл. 78а НК, с което обвиняемият е признат за невиновен, има за гражданския съд същата обвързваща доказателствена сила, каквато има и присъдата. Именно с въпроса: „Задължителни ли са оправдателните решения, постановени от наказателния съд в производството по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца” е обосновано и допускането на касационния контрол. По отношение на този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика /решение № 175 от 22.10.2009 г. по т. д. № 312/2009 г. на ВКС, ІІ т. о./, а при условията на евентуалност и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът – ЗК [фирма], [населено място] /чийто правоприемник е [фирма]/ – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 11.05.2012 г. Ответникът – Гаранционен фонд – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Л. В. Т. от [населено място] искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 25.11.2002 г. и да отхвърли същите както срещу ответника-застраховател, така и срещу евентуалния ответник – Гаранционен фонд, въззивният съд е приел, че отговорността им не може да бъде ангажирана, тъй като не са налице два от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – извършеното от прекия причинител на вредите деяние не е противоправно и е оборена установената в чл. 45 ЗЗД презумпция за вина на същия. Този извод е направен с оглед влязлото в сила решение от 15.01.2008 г. по н.а.х.д. № 348/2006 г. на Софийски районен съд, с което делинквентът Ц. К. Н. е признат за невиновен за причинената на ищеца Л. В. Т. средна телесна повреда при настъпилото на 25.11.2002 г. пътно-транспортно произшествие. Решаващият състав е приел, че по силата на изричната законова разпоредба на чл. 413, ал. 2 НПК, постановеното в наказателното производство решение по чл. 78а НК е приравнено по действие на присъдите, поради което то се явява задължително за съда, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието /чл. 222 ГПК /отм./. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора и релевантен за изхода на конкретното дело въпрос е решен с приетото след образуване на настоящото дело Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, имащо задължителна сила за всички съдилища. В т. 15 на същото е прието, че: С присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд; С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината; Разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца; Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. С оглед обстоятелството, че въззивното решение е изцяло в съответствие с формираната задължителна съдебна практика, не са налице и двете поддържани от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което касационният контрол не следва да бъде допуснат. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК