Определение № 71 от 13.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 821/2020 г.

Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по повод постъпила частна касационна жалба на Г. Н. З. от [населено място], преподписана от пълномощника му адв. И. М. от АК - С., против определение № 22203 от 27.09.2019 год. по частно гр. д. № 11286/2019 год. на Софийския градски съд. С определението е уважена подадена от „Банка – ДСК“ ЕАД частна жалба за отмяна на първоинстанционното определение № 529413 от 08.11.2018 год. по гр. д. № 71380/2018 год. на Софийски районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения пред него от Г. Н. З. срещу С. В. Ц. иск по чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/ за делба на недвижим имот чрез спиране на изп. дело № 9528/2012 год. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № * на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, при внасяне на гаранция в размер на 3363 лева, с което е насочено принудително изпълнение срещу същия недвижим имот. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното въззивно определение с доводи, че въззивният съд не се е съобразил с обезпечителната му нужда и изложените обстоятелства за причиняване на непоправими вреди или трудно поправими такива при продължаване на действията по посоченото изпълнително дело. В представеното изложение се твърди наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно определение, при формулиран въпрос относно обезпечителната нужда на съделител – ищец по делбено производство срещу другия съделител, когато срещу него е образувано изпълнително дело и са насочени принудителни действия по отношение имота, предмет на съдебната делба. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, счита частната касационна жалба за недопустима, поради което и същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, поради следните съображения: С обжалваното въззивно определение, като е отменено определение № 529413 от 08.11.2018 год. по гр. д. № 71380/2018 год. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 170-ти състав, е отхвърлено искането на Г. Н. З. за допускане на обезпечение на предявения от него срещу С. В. Ц. иск по чл. 34 ЗС за делба на урегулиран поземлен имот в [населено място], район „П.“, Столична община, [улица], при подробно описани граници и съседи в исковата молба, чрез спиране на производството по изп. дело № 9528/2012 год. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд и е обезсилена издадената от районния съд обезпечителна заповед. Това определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване с частна жалба - то не попада в посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, доколкото с него не е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито е дадено разрешение по същество или е преградено развитието на друго производство. В случая производството по молбата за допускане на обезпечение на иск, в отхвърлителната й част, е двуинстанционно, тъй като не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Поради недопустимостта на подадената частна касационна жалба не следва да се обсъждат релевираните в изложението основания за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,