Определение № 1654 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3359/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Е. К., ЕГН [ЕГН], действаща лично и като законен представител на Д. П. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. В. О., против Решение №363 от 22.03.2023г. по в. гр. д. №2669/2022г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение №261926 от 09.06.2022г, постановено по гр.д.№ 2417/2015г по описа на СГС, ГО, I-14 състав, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на К. Е. К., ЕГН [ЕГН], срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, за заплащане на сумата за разликата от 50000лв. до 200000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането, и в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявена от Д. П. П., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител К. Е. К., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], за заплащане на сумата за разликата от 65 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторите се позовават на основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му представител юрк. Р. Ч., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Третото лице- помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД- Д. П. П., ЕГН [ЕГН], не е взел становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че на 09.02.2014г. при пътно- транспортно произшествие е настъпила смъртта на П. В. П., който е баща на ищеца Д. П. П. и е живял във фактическо съжителство с ищцата К. Е. К.. С влязла в сила на 18.05.2021г. присъда от 02.10.2019г. на Софийския градски съд, НО, 14 състав, постановена по НОХД №1273/2017г., Д. П. П. е признат за виновен в това, че на 09.02.2014г., в [населено място], около 07,07часа, по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], в района на [жилищен адрес] при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 **“, с рег. [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 119км/ч., и реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Шевролет“, модел „А.“, с [рег.номер на МПС], при което по непредпазливост е причинил смъртта на П. В. П. и Е. Б. А.- престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр.с ал.1, б.“в“, във вр.с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. За управлявания от виновния водач Д. П. П. автомобил към датата на инцидента е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗК „Л. инс“ АД, От заключението на изслушаната по делото авто-техническа експертиза е установено, че мястото на удара между леките автомобили „БМВ“ и „Шевролет“ по широчината на платното за движение на [улица]е на около 4-6м. вляво от десния бордюр по посока на движението на лек автомобил „БМВ“, като ударът е настъпил върху втората пътна лента от дясно на ляво за посоката на движение на лек автомобил „БМВ“. В момента на удара лекият автомобил „Шевролет“ е бил позициониран напречно на платното за движение като надлъжните оси на двата автомобила са сключили ъгъл около 90 градуса. Водачът на лекия автомобил „Шевролет“ е извършвал маневра ляв завой, излизащ от локалното платно на [улица], от дясно на ляво за посоката на движение на лек автомобил „БМВ“. Преди да навлезе върху платното за движение на [улица]водачът на лекия автомобил „Шевролет“ е имал възможност да спре преди кръстовището и да забележи приближаващия го от лявата страна лек автомобил „БМВ“ от разстояние по-голямо от 100 м. За посоката на движение на МПС „Шевролет“ има поставен пътен знак, задължаващ водачите да завият на дясно. От заключението на съдебно-психологическата експертиза е установено, че в резултат на смъртта на П. В. П., с когото ищцата К. Е. К. е живяла на съпружески начала, тя е развила остра стресова реакция. Поради оплаквания от неспокойствие, напрегнатост, нарушен сън и плачливост, е потърсила експертна помощ. Изписани са й били медикаменти - лечение с X. 1/2т. 2 пъти дневно. Поради персистиране на оплакванията и невъзможност да възприеме случилото се, ищцата е осъществила психологична консултация с клиничен психолог, като е констатирано, че в резултат на травматичното събитие острата стресова реакция при К. е протрахирала в разстройства в адаптацията, което от своя страна е протрахирало в смесено тревожно- депресивно разстройство. Внезапната и ненавременна загуба на партньора й и баща на детето й има характер на психотравма, последиците от която са преодолени до степен да предприеме съвместен живот с нов партньор, с който имат дете. Към момента при нея е останал травматичен спомен за преживяното, усещане за ощетеност и тревожност в моменти, в които остава сама, и притеснение за съдбата на общото й дете с П. В. П.. По отношение на Д. П. П. вещото лице е посочило, че е първо дете на родителите си К. Е. К. и П. В. П., като към датата на ПТП е бил на една година и десет месеца, което сочи на вече изградена емоционална връзка с бащата, прекъсването на която го поставя в състояние на депривация /емоционално лишаване/. Макар на ниска възраст към момента на смъртта на баща си, детето е преживяло напрежение и емоционално лишаване от рязкото прекъсване на присъствието в живота му. Не може да бъде изследвано психологическото му състояние към настоящия момент във връзка с понесената загуба, тъй като детето не е уведомено за смъртта на своя баща и приема като такъв новия партньор на майка си. Независимо от съобщеното от майката за много добро отношение на партньора й към детето, загубата на рождения му баща го лишава от автентичността на чувствата между тях и неговата безрезервна грижа и подкрепа. Освен това на детето неизбежно му предстои да узнае действителното състояние на житейската си ситуация, което няма как да не предизвика травматични изживявания и психологически конфликт, с последиците от който ще трябва да се справя в продължителен период от време занапред. Когнитивните проблеми на детето нямат връзка със събитието, тъй като са с органичен произход. Въпреки наличието на някакви дефицити в усвояването на навици и умения, то би могло в задоволителна степен да се вгради и изпълнява различни видове дейности, но несъмнено узнаването за събитието би го смутило и разтревожило, но с оглед добрата адаптация се очаква по-лесно да приеме информацията. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. С.--очевидец на произшествието, който е дал показания, че лекият автомобил „Шевролет“ е излязъл от локалното платно и опитал да извърши обратен завой, без да спира. Свидетелката С.- майка на ищцата К. К. и баба на ищеца Д. П., е дала показания, че К. К. и П. П. са живели на съпружески начала от 2011г. в [населено място], впоследствие са се преместили в [населено място], където са живели съвместно до датата на инцидента заедно с Д., роден през 2012г.. През лятото на 2014г. са планували сключването на брак. Отношенията им са били топли и емоционални. През първите 6-7 месеца ищцата е била в тежко емоционално състояние- отказвала да се храни, да излиза, да гледа детето си. Започнала консултации с психиатър. Две години след произшествието ищцата започнала нова връзка със сегашния си партньор, от когото има и второ дете. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че следва да се ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество за причинените на ищците неимуществени вреди, тъй като ищците са от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, настъпила по вина на водач на лек автомобил, за който към деня на събитието е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. По отношение на размера на обезщетението САС е посочил, че съгласно т.ІІ на ППВС №4/1968г. при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Починалият е бил на 26 години, живеел във фактическо съжителство с ищцата К. К., от което са имали общо дете-ищецът Д. П., което е било на една година и десет месеца към датата на ПТП. Ищцата К. К. е имала топли и близки отношения с починалия, останала е сама да се грижи за детето им, преживяла е много тежко смъртта на партньора си, потърсила е лекарска помощ, изпитала е остра стресова реакция, безпокойство, психотравма, последиците от която са преодолени до степен да предприеме съвместен живот с нов партньор, с който имат дете. Ищецът Д. П. е изгубил баща си на много ниска възраст, но е имал установена емоционална връзка с него и прекъсването й е довело до емоционален дефицит. Независимо, че детето не е уведомено за смъртта на баща си, а приема за такъв новия партньор на майка си, това не променя обстоятелството, че то ще е винаги лишено от емоционалната си връзка с биологичния родител и настоящите заместващи грижи, които получава, не могат да компенсират загубата. Съдът е отчел и конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната практика. Минималният размер на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 1.01.2010г е бил 700 000лв., а след 1.01.2010г до 11.06.2012г е бил 1 000 000лв., след 11.06.2012г е 2 000 000лв. Съдебната практика е определяла обезщетения в границите от 80 000лв. до 200 000лв. При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд е определил на К. Е. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., а на Д. П. П.- в размер на 130 000лв., за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на П. П. П.. По направеното от ответника възражение за съпричиняване съдът е приел въз основа на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че пострадалият П. П. П. с управлявания от него лек автомобил „Шевролет“ към момента на удара е извършвал маневра за пресичане на главен път, като е могъл да не предизвика ПТП, ако е изчакал другото превозно средство, към което е имал видимост от 100м. Същият не е спазил знак Г2 за движение само надясно след знака, с което е нарушил чл.35 ЗДвП и не е спазил знак Б1- пропусни движещите се по пътя с предимство. Посочените нарушения са допринесли съществено за настъпване на ПТП, като приносът му за настъпването му е в размер от 50%. По така изложените съображения съдът е уважил исковата претенция на К. Е. К. до размер от 50 000лв., а исковата претенция на Д. П. П.- до размер от 65000 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 09.02.2014г. до окончателното им изплащане, като за разликата над така уважените размери до пълните размери от 200000 лв. е счел същите за неоснователни и е потвърдил отхвърлянето им от първоинстанционния съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторите поставят следните въпроси: 1.За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 2.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? 3.За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. По първия въпрос се поддържа, че е налице противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 от ЗЗД и т. ІІ от ППВС № 4/68г. По втория въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС- Решение № 28 от 09.042014г. по т.д. 1948/2013г., второ т.о., и Решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. 2940/2019г., второ т.о. По отношение на третия въпрос се твърди, че при произнасянето си въззивният съд е допуснал отклонение от указанията, дадени в т.7 от ППВС № 17/196Зг. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Първият и вторият от поставените от касаторите в изложението въпроси се отнасят до правилното приложение на принципа на справедливост и критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същите са от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславят изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче специалното условие на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като така поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, които в случай на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между него и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат степента и продължителността на болките и страданията, понесени от увредения, конкретните социално- икономически условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането, както и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. По отношение на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в практиката на ВКС се приема, че същите са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера на обезщетението, но не са пряк израз за справедливия размер на същото /Решение № 95/24.10.2012г. на ВКС по т. д. № 916/2011г. на ВКС, I т. о.; Решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т. д. №795/2008г. ІІ т. о.; Решение № 1/26.03.2012г. на ВКС по т. д. № 299/2011г., ІІ т. о.; Решение № 189/04.07.2012г. на ВКС по т. д. № 634/2010г., ІІ т. о.; Решение № 121/09.07.2012г. на ВКС по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ІІ т. о., и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетенията за понесените от ищците неимуществени вреди въззивният съд е съобразил посочените в цитираната практика критерии и е взел предвид фактите и обстоятелствата, които са от значение за определянето им, включително икономическите условия в страната към момента на увреждането, отразяващи и настъпилите инфлационни процеси, и нормативно установените лимити по застраховката „Гражданска отговорност“, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. Не е налице соченото от касаторите противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, разрешенията в които относно значението на лимитите на отговорността на застрахователя при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са в съответствие с трайната практика на ВКС, посочена по- горе. Касационното обжалване не може да се допусне и по третия, поставен в изложението въпрос, отнасящ се до задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за наличието на съпричиняване и за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Същият е от значение за изхода на делото и обуславя правните изводи на съда, но не е решен в противоречие с формираната съдебна практика, поради което по отношение на него не е налице специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд /ППВС/ №17 от 18.11.1963 г., както и съгласно формираната трайна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, II т. о., Решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 198/03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о. и др./ принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а не и вина. При прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът трябва да посочи в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на съпричиняването. В случая изводите на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия П. В. П. са в съответствие с приетото в т. 7 от ППВС 17/1963г., както и в създадената по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният съд е установил, че самият пострадал е допуснал нарушения на ЗДвП, с които е допринесъл за настъпване на произшествието, от което е последвала неговата смърт. Съдът е установил наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, поради което е намалил размерите на обезщетенията, съобразявайки конкретната степен на съпричиняване от страна на пострадалия. По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна ЗК „Л. инс“ АД юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 540 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,