Определение № 227 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1133/2011 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”гр.С.,представлявана от председателя на Управителния съвет Й.,чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. против въззивно решение № 182 от 25.10.2010г. по в.гр.д. № 10511 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,в частта,с което е потвърдено решение от 9.06.2010г.по гр.д.№ 9659/2010г.на Софийски районен съд,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК без да се поставя конкретен въпрос,за който да се прецени дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения въззивен акт,които са аргументирани с доводи - свързани с липса на преценка –в цялост -на ангажираните по делото доказателства във връзка с извършеното съкращаване в щата, липса на изложени от съда мотиви относно определения размер на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ/в който незаконосъобразно бил включен и размера на допълнителното възнаграждение по чл.6 от ПМС №46/09г./, за неправилен извод на съда във връзка с неизвършения подбор,защото според касатора работодателят нямал задължение да установява документално начина на извършването му. Срещу подадената жалба е постъпил писмен отговор от противната страна,с който се оспорва нейната допустимост и основателност.Позовава се на решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК/във връзка с подбора/ и на три определения по чл.288 от ГПК на ВКС. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на ІІІ г..о.,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че заеманата от ищеца преди уволнението длъжност ”старши инспектор”не е била премахната,а само е променено нейното и на отдела,към който е работил, наименования.Счел е,че не може да бъде споделен довода на противната страна,че с новото щатно разписание,считано от 15.01.10г.са отпаднали всичките тринадесет бройки за длъжността”старши инспектор”,защото на тази длъжност са останали да работят четирима от тези тринадесет служители.Съответно съдът е посочил,че в тази хипотеза работодателят е бил длъжен да извърши подбор,а доказателства за такъв не са представени. При така изложените мотиви,при положение,че по фактическа обстановка по делото не е имало спор и при липса на конкретно формулиран от касатора въпрос, който да е от значение за решаващата воля на въззивния съд, не може да се допусне касационно обжалване, защото не е налице общо основание за допустимост,а без него не може да се прецени наличието и на специално такова /съгласно дадените разяснения в т.1 и т.4 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС./ Изложените от касатора доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения въззивен акт не могат да се обсъждат в настоящето производство,което е с предмет - преценка за наличие на основания по чл.280 ал.1 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение