Определение № 173 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 163/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Жун Син Пауър, Нанкин“ ООД, дружество със седалище в Народна република Китай, [населено място], чрез адв. М. Т., срещу определение № 218 от 22.08.2022г. по в.ч.т.д. № 176/2022г. на Апелативен съд – Бургас. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 24.03.2022г. по т.д. № 46/2018г. на Окръжен съд – Сливен, с което е била оставена без уважение, като неоснователна, молба вх. № 261189/23.02.2021г. на касатора за възстановяване, по реда на чл. 64 и сл. от ГПК, на пропуснат срок за обжалване на постановеното по делото решение № 56 от 17.12.2020г.

Оплакванията на касатора са, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Насрещните страни „П&П Груп“ ООД (P&P Group GmbH), немско дружество, със седалище във Федерална република Германия, [населено място], чрез адв. А. П., и „СИУС“ ООД, търговско дружество със седалище и адрес на управление в Република България, чрез адв. С. П., са подали отговори, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е било отказано възстановяване на срока за обжалване на решение № 56 от 17.12.2020г. по т.д. № 46/2018г. на Окръжен съд – Сливен, с което исковете на касатора по чл. 464 от ГПК са били отхвърлени, въззивният съд е съпоставил, от една страна, изложените в молбата на касатора с вх. № 261189/23.02.2021г. обстоятелства, обосноваващи възстановяването на срока за обжалване, и, от друга, предпоставките за възстановяване на срок, посочени в чл. 64, ал. 2 от ГПК. При тълкуване на тази разпоредба въззивният съд е посочил, че възстановяването на срока за извършване на процесуално действие е обусловено от доказването на обстоятелства, които иман внезапен и непредвидим да страната характер, като за нея следва да е било невъзможно да преодолее пречките, поради които е пропуснала процесуалния срок. В случаите, когато страната е била надлежно представлявана от пълномощник по делото, препятствията за извършване на процесуалното действие, техния непредвиден и непреодолим характер, следва да са доказани и по отношение на пълномощника. Релевантният период, за който следва да е доказано настъпването на особени и непредвидени обстоятелства, се определя в рамките на началния и крайния момент за изтичане на срока, а ако са настъпили по-рано, то състоянието на непредвидимост следва да е съществувало към началото на процесуалния срок. По делото в молбата си за възстановяване на срок касаторът е изложил, че упълномощеният по делото адвокат е депозирал отказ за осъществяване на процесуално представителство по чл. 51, ал. 3 от ГПК и страната не могла да узнае за постановеното първоинстанционно решение и да организира защитата си, но този отказ е бил депозиран на 15.02.2021г., повече от месец след изтичане на срока за обжалване (изтекъл на 04.01.2021г., след като на 18.12.2020г. адвокатът е получил препис от първоинстанционното решение). Така обстоятелството не е съществувало до изтичане на срока, чието възстановяване се иска. Не се установяват и обстоятелства, попречили на адвоката до 04.01.2021г. да подаде въззивна жалба. В молбата за възстановяване на срок е било поискано да се съобразят и усложнената в световен мащаб епидемична обстановка и особено в Китай, но към 18.12.2020г. са били изминали повече от девет месеца от приемането на извънредно положение в следствие настъпилата в световен мащаб вирусна Ковед-19 пандемия – решението на народното събрание е било прието на 13.03.2020г., а ЗМДВИП – обнародван в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г. Поради това, според посоченото от въззивния съд, посочените причини нямат изискуемия от чл. 64, ал. 2 ГПК непредвиден характер към 18.12.2020г. нито за страната, нито за нейния пълномощник.

Също съгласно изложеното във въззивното определение ирелевантно е дали в закона е посочена последователността на разглеждане на искането за възстановяване на срок от 23.02.2021г. и на частната жалба срещу връщането на 08.03.2021г. на подадената на 23.02.2021г. от касатора въззивна жалба срещу първоинстанционното решение като просрочена, тъй като разпореждането от 08.03.2021г. за връщане на въззивната жалба е влязло в сила. То е било потвърдено с определение № 100 от 22.07.2021г. по ч.т.д. № 140/2021г. на Окръжен съд – Бургас, недопуснато до касация съгласно определение № 59 от 10.02.2022г. по ч.т.д. № 2682/2921г. на ВКС, ТК, І т.о.

Обжалваното въззивното определение е било постановено въз основа на определението от 24.03.2022г. на първоинстанционния съд за отказ за възстановяване на срок. В производството по чл. 65 от ГПК пред този съд препис от молбата на касатора за възстановяване на срок е била изпратена на ответниците „П&П Груп“ ООД (P&P Group GmbH) и „СИУС“ ООД. По молбата е било насрочено открито съдебно заседание, за което преписи от постъпилите становища на ответниците са били изпратени на касатора – ищец в първоинстанционното производство.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. От кой момент започва да тече срокът за подаване на молбата за възстановяване на срок по чл. 64 от ГПК? Следва ли жалбата да бъде върната и след това да бъде разгледана молбата по чл. 64 от ГПК?

2. Съдът следва ли да проведе размяна на книжа във връзка с молба по чл. 64 от ГПК?

3. При условие, че е изтекъл срокът за обжалване на съдебен акт и подадена жалба срещу него, заедно с молба по чл. 64 от ГПК следва ли да се изчака връщането на жалбата или може молбата да се подаде заедно с нея след нейното просрочване?

Като практика на Върховния касационен съд, в противоречие на която е обжалваното определение, касаторът сочи определение № 707 от 23.07.2012г. по ч.т.д. № 501/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение № 181 от 08.03.2013г. по ч.т.д. № 1208/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.

Касаторът намира въззивното определение още очевидно неправилно.

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Формулираните от касатора въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК не са от значение за изхода на конкретното дело, при което не удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Относно първия и третия от формулираните от касатора въпроси - въззивният съд не е излагал конкретни мотиви относно срока за подаване на молбата по чл. 64 от ГПК на касатора, а тази молба е била приета в срок – подадена едновременно с въззивната жалба, независимо, че тази въззивна жалба все още не е била върната като просрочена. Не са излагани и решаващи мотиви и за това следва ли е жалбата да бъде първо върната и приключило производството по обжалване на разпореждането за връщане, тъй като към момента на произнасянето на въззивния съд разпореждането на първоистанционния съд за връщане на въззивната жалба на касатора е влязло в сила след потвърждаването му от Апелативен съд – Бургас, чийто съдебен акт не е бил допуснат до касационно обжалване. Същото е по отношение на втория формулиран от касатора въпрос – въззивният съд не е излагал мотиви относновно това следвало ли е да бъде проведена размяна на книжа във връзка с молбата по чл. 64 от ГПК, тъй като такава размяна на книжа е била извършена от първоинстанционния съд, обстоятелство, което и самият касатор не е оспорвал с подадената въззивна жалба.

Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Не е налице и допълнителният критерий по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Определение № 707 от 23.07.2012г. по ч.т.д. № 501/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. съдържа отговор на въпроса съставлява ли основание по чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за въззивно (касационно) обжалване възникналата в рамките на срока за обжалване внезапна и непреодолима пречка, препятствала упълномощения по делото процесуален представител на страната да изготви и подаде въззивната (касационната) жалба преди изтичане на срока - процесуалноправен въпрос, който няма връзка с формулираните от касатора въпроси.

Определение № 181 от 08.03.2013г. по ч.т.д. № 1208/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., на което също се позовава касаторът, е относно началния момент на срока по чл. 64, ал. 3, изр. първо от ГПК – узнаването на пропускането на срока, в какъвто смисъл е и разрешението по определение № 18 от 07.01.2011г. по ч.гр.д. № 615/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., но обжалваното по делото въззивно определение не е в противоречие с даденото разрешение.

При дадените в определенията по ч.т.д. № 1208/2013г. и ч.гр.д. № 615/2010г. отговори, които са по първия и третия от въпросите на касатора, няма основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Налице е трайно установена практика по приложението на чл. 64, ал. 3 от ГПК, съгласно която правнорелевантният начален момент за подаването на молбата за възстановяване на срок е узнаването за пропускането на срока.

Същото е по отношение на втория въпрос - следва ли жалбата да бъде върната и след това да бъде разгледана молбата по чл. 64 от ГПК, част от първия формулиран въпрос. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която с оглед съществуващата връзка на преюдициалност не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат и поради това, ако бъде направено искане за възстановяване на срок и е подадена частна жалба срещу разпореждане за връщане на жалба като просрочена, първо следва да се произнесе съдът по подадената частна жалба (в този смисъл например определение № 657 от 15.09.2014г. по ч.гр.д. № 4849/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и определение № 129 от 26.02.2015г. по ч.т.д. № 3286/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.)

Въпросът следва ли съдът да проведе размяна на книжа във връзка с молба по чл. 64 от ГПК (вторият от въпросите на касатора) има ясен отговор в разпоредбата на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 3 от ГПК. Молбата за възстановяване на срок се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Поради това отново не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното въззивно определение до касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – Бургас не следва да бъде допускано.

Воден от горното съдът