Определение № 96 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1013/20.01.2013 год. на И. П. Н. от [населено място] чрез адв. С. М. - АК П. и С. Х. Н. от [населено място] чрез адв.М. К.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 603 от 27.12.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1008/ 2012 година на ОС - Плевен. С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение Nп 1064 от 17.07.2012 година по гр.д. Nо 13/2000 година по описа на РС- Плевен, VI с/в по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за собственост на АПАРТАМЕНТ Nо 27 в [населено място] [жк]бл.8, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, предявен срещу Г. И. Д. и С. И. Т.. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 и 3 ГПК с довод, че по материално-правния въпрос: за приложимостта на разпоредбата на чл. 17 ал.2 ЗЗД в случаите,когато трето лице е придобило имот от праводател, спрямо когото в последствие е обявена нищожност при хипотеза на чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД на сделката, с което той е станал собственик, липсва съдебна практика и произнасянето на ВКС би било от значение за точното и еднакво приложение на института на симулативните сделки, в контекста на поддържаните основания за отмяна на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон- налице ли е поглъщане от чл. 26 ал.1 ЗЗД на хипотезите за нищожност по чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД, и за възможността от съчетание на относителна симулация и прикрита обезпечителна сделка, желана от страните. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника Г. Д. - адв.К. А.- АК В. Т., с който се поддържа, че поставеният материално-правен въпрос не се нуждае нито от осъвременяване нито от изясняване при безспорната съдебна практика на съдилищата.Позовава се на Решение Nо 788 от 04.01.2011 година по гр.д. Nо 1741/2009 год. на ВКС-I г.о. относно характера на нищожността по чл. 152 ЗЗД в съотношение на чл. 17 ал.2 ЗЗД. Изложени са обстойни доводи за неоснователност на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационното производство е недопустимо на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Данните по делото сочат - л.6 – производство районен съд, че данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на ревандикационния иск е 16 197 лв. – Удостоверение Nо 708/ 27.09.1999 година на [община] за данъчната оценка на имот, а пазарната стойност- НА Nо */1999 година 20 000 лв. Съгласно действащите правила на чл. 55 б.”б” ГПК / отм./ приложим закон към датата на образуване на производството пред районния съд – 27.12.1999 година ,цената на иска, изчислена на база ¼ от данъчната оценка е 4 050 лв. т.е. цената на иска е под минимално определения от законодателя праг за обжалва пред касационен съд на гражданските дела по чл. 280 ал.2 ГПК При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на иска по чл. 108 ЗС под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв., касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касаторите. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия