Определение № 1796 от 06.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 217/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Д. Т. от [населено място] против въззивно решение № 1194 от 21.10.2025г. по в.гр.д. № 942/2025г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 46 от 27.01.2025г. по гр.д.№ 1065/2023г. на ОС Благоевград в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на П. К. Н., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 56 000лв., представляваща разликата между присъдените 90 000лв. и приетите за дължими 34 000лв., глобално обезщетение за всички причинени неимуществени вреди, вследствие незаконно воденото досъдебно и съдебно производство, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателното присъда, като вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за разликата от 34 000лв. до 90 000лв. и е потвърден първоинстанционния акт в останалата отхвърлителна част и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Касаторът обжалва въззивния акт в отхвърлителната част, като в изложението към касационата си жалба се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. За приложимите критерии за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД. Следва ли – в тази връзка, да бъдат преценени всички релевантни обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с повдигнатото и поддържано обвинение? 2. Когато съдът достига до извод за прекомерност на присъденото от първата инстанция обезщетение, длъжен ли е до обоснове извода си посредством отрицателен анализ на доказателствата?, 3. При излагане на собствен извод за размера на обезщетението, следва ли съдът да съпостави релевантните обстоятелства, като държи сметка за обществения критерии за справедливост?, 4. Следва ли да бъдат съобразени още и съществуващите икономически условия в страната, жизненият стандарт за съответния период, съобразно принципа за порпорционалност между претърпените вреди и паричното им овъзмездяване с оглед показателите за доходите и покупателната способност? Позовава се на противоречие със съдебната практика, във връзка с което прилага влезли в сила актове. Срещу касационната жалба не е подаден отговор. Въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение за конкретно установените неимуществени вреди от 34 000лв., със следните мотиви: Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 14.09.2006г. по ДП № 452/2006г.на РПУ П. за извършване на деяние по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201 НК за това че за периода 2002г.-2004г., на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“К., в качеството му на длъжностно лице – контрольор на ГС „К., З., И.“ е присвоил около 83 903.43лв., собственост на ИА „ Пътища“, връчени му в това качеството и поверени му да ги управлява, като присвояването е било в особено големи размери. Предвиденото за деянието наказание е от три до петнадесет години лишаване от свобода. Била му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 5 000лв., впоследствие намалена на 3 000лв. Наложена му е забрана за напускане на страната /неколкократно отменяна и пак налагана/. Общата продължителност на производството е 16 години, от които шест години досъдебно производство,а оправдателната присъда е влязла в сила на 8.09.2022г. Проведени са над 50 съдебни заседания, на повечето от които ищецът е присъствал лично. При започване на производството той е бил на 35 години, а след приключването му на 51години, като активните му години са преминали под угрозата от ефективно осъждане. Обвинението е свързано с упражняваната от него професия /то е за длъжностно присвояване по повод изпълнение на служебните му задължения/. Именно злепоставящият ефект от това обвинение е възпрепятствало възможността впоследствие да заема длъжността. Въззивният съд е посочил, че ищецът не е установил активно да е търсил работа и именно висящото производство да е станало причина да не започна работа. Съдът е преценил претърпените неимуществени вреди като обичайни за сходни случаи. За недоказано е счел възражението за влошаване на здравословното състояние в резултат на наказателното преследване. Въззивният съд не е коментирал прекомерната медийна разгласа на случая. В мотивите си е отразил, че тъй като доводите за неразумен срок за част от искане, което е с правно основание чл.280, ал.1, т.3 ЗОДОВ, не следва изрично да посочва каква част от обезщетението касае продължителността на наказателното производство. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените въпроси, касаещи начина, по който следва да се определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за да бъде то в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Те са от значение за изхода на спора и е възможно да са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика /включително и цитираната от касатора/, съгласно която - критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид /извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност, изискваща завишени изисквания за почтеност /,взетата мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца –относно здравословно състояние, преживявания, емоционално и психическо състояние, отражението на воденото срещу ищеца наказателно преследване върху неговото семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социален статус; разгласяване на обвинението и публичност при отчитане спецификата на професията на пострадалия /особено когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване /вж.напр.решение по гр.д.№ 1645/2025г.на ІV г.о. и всички посочени в него/.Съгласно установената съдебна практика – размерът на дължимото обезщетение при сходни случаи, следва да е сходен./ В случая след служебна справка се установи, че двама от обвинените за същото деяние са получили обезщетения в по-голям размер/вж.гр.д.№ 1098/2016г. на ІV г.о., гр.д.№ 2811/2025г.на ІІІ г.о. и гр.д.№ 3525/2025г.на ІV г.о./. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение