Определение № 169 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 701/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Д., със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адвокат П. Б., и по касационна жалба на С. И. Щ., със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Д. П., срещу въззивно решение № 346 от 30.10.2023 г. по в.гр.д. № 193/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение № 71 от 23.11.2022 г. по гр.д. № 289/2021 г. на Районен съд - Гълъбово, с което е определен режим на лични контакти между С. И. Щ. и малолетната му дъщеря Н. С. Щ., и вместо него е определен друг: бащата има право да бъде с детето си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, с право на преспиване, като бащата се задължава да взима и съответно връща детето от и до дома на майката в [населено място] или в [населено място]; всяка нечетна година на Коледа от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на 26-ти декември и всяка четна година на Нова година от 10.00 часа на 30-ти декември до 18.00 часа на 1-ви януари, както и петнадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

В подадената от майката В. С. Д. касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно като постановено нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и отхвърляне на предявения от бащата иск за изменение на определения по взаимно съгласие режим на лични контакти между него и дъщеря му. Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са формулирани следните въпроси:

1. „Необходимо ли е съдът, разглеждащ спор за упражняване на родителски права и определяне на режим на лични контакти с неотглеждащия родител, непременно да обсъди в решението си всички критерии, които са заложени в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на Върховния съд във всеки случай?“. Сочат се основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

2. „Следва ли съдът при определяне на режим на лични контакти между неотглеждащия родител и детето на основание заведен по чл. 59, ал. 9 СК иск служебно да се произнесе и съответно да обсъди в мотивите си с оглед най-добрия интерес на детето необходимостта от предвиждането на преходен период за адаптация на детето и родителя към новия режим на лични контакти?“. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с ППВС № 1/1974 г.

3. „Необходимо ли е във всеки отделен случай за постановяването на адаптационен (преходен) режим между неотглеждащия родител и детето да бъде направено изрично искане за това от единия от родителите, или е достатъчно при преценката на събрания по делото доказателствен материал и констатиране на такава необходимост съдът да постанови режим на лични контакти, включващ адаптационен период с оглед най-добрия интерес на детето?“. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

4. „Увредени ли са интересите на детето Н. С. Щ. с така определения от Окръжен съд – Стара Загора режим на лични отношения с бащата при условия, че по делото е установена известна отчужденост на детето от бащата поради факта, че същият не е полагал грижи за него до момента на постановяване на решението, а мерки по чл. 59, ал. 8 СК не са постановени?“.

5. „Промяната във възрастта на детето достатъчно основание ли е само по себе си за промяна на режима на лични контакти между него и родителя, комуто е определен режим на лични контакти?“. Твърди се противоречие с решение № 215/21.06.2011 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ВКС, ППВС № 1/1974 год.

Твърди се и наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от С. И. Щ., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

С подадената касационна жалба от С. И. Щ. се иска определянето на по-разширен режим на лични контакти предвид необходимостта от пътуване между две населени места – [населено място] и [населено място] – за осъществяването на срещите с дъщеря му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната му жалба са поставени следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото.

2. „Следва ли съдът при определяне на режим на лични отношения между дете и родител така да определи режима, че той да обхваща максимално всички официални и лични празници и по този начин да бъдат избегнати максимално бъдещи спорове между родителите по изпълнението му?“.

3. „Следва ли при доказан достатъчен родителски капацитет и на двамата родители съдът да определи режим на лични отношения, който да е в максимална степен изравнен като време между двамата родител, при условие, че не е във вреда на детето?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с ППВС № 1/1974 г.

Твърди се и наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В. С. Д., в който се поддържа становището, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от С. И. Щ..

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения с предходно съдебно решение от 2020 г. режим на лични отношения между ищеца и малолетната му дъщеря. Прието е, че са събрани достатъчно доказателства за промяната в обстоятелствата по отношение на личните отношения. Въззивният състав е посочил, че същите касаят освен обстоятелството, че майката умишлено създава пречки, за да не може бащата да поддържа нормални отношения с детето, и заключението на вещото лице по приетата психологична експертиза, че времето, което жалбоподателят прекарва с детето е изключително малко, което вреди на емоционалната връзка между баща и дъщеря. Съдът се е позовал на експертното заключение, че за утвърждаване на нормалните отношения между детето и неговия баща е необходимо много повече от срещи в дома на майката за по няколко часа. Прието е, че бащата притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за дъщеря си, както и необходимите жилищни, материални и финансови условия. Според вещото лице по-дълъг престой на детето при баща си е само от полза за него и за развитието на отношенията с баща му, и изцяло в негов интерес. Посочено е, че по делото липсват каквито и да е обстоятелства и доказателства, от които да се направи извод, че бащата е конфликтна личност или с повишена степен на агресия, за да се предположи, че детето ще бъде изложено на риск при него. В режима на контакти бащата следва да отделя нужното време и внимание на детето и активно да общува с него, задоволявайки неговите базисни, емоционални и социални потребности, подхождайки с търпение, внимание и разбиране към детето, с цел укрепване на връзката баща-дете и подкрепа в създаването на модел на общуване между тях. При определянето на подходящ режим на контакти, съдът е съобразил и практиката на ВКС, че мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между тях. В тази връзка е приел, че личните отношения между бащата и детето не следва да се осъществяват в присъствието на майката, когато липсва заплаха за детето. Присъствието на майката би обезсмислило личния характер на отношенията между бащата и детето и ограничаването на контактите, съчетано с установена явна неприязън на майката и нейните близки към бащата, която е и предпоставката за по-тежки психически последици и за проява на синдрома на родителското отчуждаване. Взел е предвид, че детето Н. вече е на навършени 4 години и според доказателствата по делото бащата през последните няколко месеца се е държал изключително добре с него, когато го е виждал в присъствието на майката и нейните близки и роднини. В заключение съдът е направил извод, че първоначалният режим на свиждане на бащата с дъщеря му се явява прекалено кратък и стеснен, поради което следва да бъде изменен, увеличен и разширен с една вечер приспиване при бащата, като предвид разстоянието между [населено място] и [населено място] напълно основателно е да бъде взимано детето в събота в 10.00 часа и да бъде връщано в неделя в 18.00 и да има поне два пълноценни дни с баща си.

Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 346 от 30.10.2023 г. по в.гр.д. № 193/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Съображенията за това са следните:

По въпросите, поставени в изложението към касационната жалба на В. С. Д.:

Първите три въпроса са относими към дейността на въззивната инстанция, доколкото касаят обстоятелствата и критериите, които съдът следва да вземе предвид при определянето на режима на лични отношения на детето с неотглеждащия родител. По въпроса съществува задължителна практика, цитирана и от касаторката – ППВС № 1/1974 г., както и множество съдебна практика. Според приетото в нея при спор за упражняването на родителските права и за определянето на режим на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, съдът се ръководи от интересите на детето, преценени с оглед конкретните обстоятелства по делото - родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето; привързаност между детето и родителя и др. Съдът е длъжен да обсъди предложенията на родителите заедно с другите обстоятелства, като се ръководи от всестранната защита на интересите на детето. Въззивният съд не се е отклонил от тези разрешения – видно от обжалваното решение, той е съобразил всички факти, които в конкретния случай са от значение за определяне на най-добрия интерес на детето с оглед запазването на връзката с баща му, съобразно заключението на приетата по делото експертиза и социални доклади. Допълнително, никоя от страните в производството не е направила предложение за определяне на преходен/адаптационен период, поради което съдът не го е взел предвид. Определеният от него с оглед висшия интерес на детето режим на лични контакти представлява решаване на спора по същество, поради което въпросът за адаптационен/преходен период е такъв по същество и не подлежи на разглеждане в настоящия етап от производството пред ВКС. Видно от изложеното по въпроса е налице задължителна съдебна практика, която няма необходимост от промяна или осъвременяване, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Четвъртият въпрос не може да обоснове допускането на касационното обжалване, тъй като противоречи на фактическите констатации на съда, който е приел, че бащата е полагал грижи за дъщеря си с оглед установения режим на контакти, а майката е тази, която е възпрепятствала общуването им. Въпросът изразява несъгласието на касаторката с изводите на съда, което обаче не е основание за допускане на касационния контрол.

Касационното обжалване не следва да се допусне и по петия въпрос, тъй като промяната на възрастта на детето не е единственото обстоятелство, което е обусловило извода на съда, че са налице обстоятелства, налагащи промяна на режима на лични контакти между бащата и дъщеря му. Видно от мотивите на съда, за да стигне до този извод, съдът е направил цялостна преценка на обстоятелствата по делото, основана на събраните доказателства, експертизи и социални доклади.

По въпросите, поставени в изложението към касационната жалба на С. И. Щ.:

Първият въпрос е обусловил дейността на въззивния състав при постановяване на обжалваното решение, но не е налице твърдяното противоречие с представените решения. По отношение на задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона като конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не, е налице трайна практика на ВКС – Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение по гр. д. № 2296/2019 на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 4566/2018 на I г. о., решение по търг. д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т. о., решение по гр. д. № 1411/2019 г. на III г. о. и др. В т. 1 от в т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК е изрично установено и задължение на съда да следи служебно за защитата на интересите на детето. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тези разрешения. В случая съдът е взел предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Положил е максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които са от значение за интересите на детето, като следва да съобразява указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. С оглед посоченото по въпроса не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съществува задължителна практика, която не е изгубила значението си.

Вторият въпрос за определянето на конкретния режим на лични контакти е относим, като за него е приложимо вече изложеното във връзка с касационната жалба на В. С. Д.. В ППВС № 1/1974 г. се приема, че начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни, като определянето им е оставено на преценката на съда съобразно конкретните обстоятелства по делото. Доколкото съдът е изложил подробна обосновка за изводите си по отношение на новоопределения режим, въпросът не подлежи на по-нататъшно разглеждане, тъй като касае правилността на обжалваното решение по същество.

По отношение на третия въпрос също не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като както вече беше посочено, в задължителната практика се приема, че родителският капацитет е само едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, поради което наличието на родителски капацитет и у двамата родители не е единственото обстоятелство, обуславящо разпределянето на времето между тях и детето им.

В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като по формулираните в жалбите въпроси не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, на което се позовават и двамата касатори. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване.

Съобразно изхода на спора не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.