Определение № 2718 от 26.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 951/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Телекомуникационна компания Варна“ЕАД, представлявано от управителя А., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 1320 от 9.12.2025г. по в.гр.д. № 1756 по описа за 2025г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 765 от 5.03.2025г. по гр.д. № 8370/2023г. на Районен съд Варна в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск против Община Варна за осъждане за заплащане на сумата от 7 765.66лв.,обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за възстановяване на три броя подземно положени тръби „Норе ф 40“и намиращите се в тях магистрални кабели: оптичен кабел с 96 влакна и оптичен кабел с 8 влакна, находящи се в [населено място], в района на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], представляващи част от „Подземна техническа инфраструктура за разполагане на електронна съобщителна мрежа“, собственост на „Телекомуникационна компания Варна“ЕАД, прекъснати в резултат на осъществен на 24.11.2022г. деликт при извършване на строително- монтажни работи по строеж „Пътна връзка“, с възложител Община Варана, изпълнител „Пътстрой Варна“ЕООД и подизпълнител „Инжстрой“ООД, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2022г.,като са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба са постъпи отговор от Община Варна, представлявана от кмета К., чрез процесуалният представител главен юрисконсулт Н., с който се оспорва нейната основателност. Излагат се съображения по съществото на спора. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства: На 24.11.2022г., при извършване на строително- монтажни работи по строеж „Пътна връзка“, с възложител Община Варана, изпълнител „Пътстрой Варна“ЕООД и подизпълнител „Инжстрой“ООД са били изровени три броя подземно положени тръби, ведно с намиращите се в тях магистрални кабели. Повредената подземна електронно съобщителна мрежа е свързвала четири жилищни квартала в [населено място]:“А.“, “М.“, „В.“ и „В.“/.В резултат на повредата е прекъсната нейната нормална функционалност, отпаднала е свързаността на мрежата, което е довело до спиране на телекомуникационните услуги в посочените райони и невъзможност на потребителите да се ползват от тях. Въззивният съд е приел за установено, че за тръбната кабелна мрежа е издадена с разрешение за строеж № 18 от 30.12.2004г., геодезическо заснемане, подаване на информация за мрежата в подземен кадастър на Община Варна. Същата е въведена в експлоатация,съгласно Удостоверение № 105 от 23.12.2008г. на гл.архитект на район „М.“. За подземната техническа инфраструктура за разполагане на електронна съобщителна мрежа в процесния участък е издадено удостоверение за търпимост от 27.05.2020г. от Община Варна. С договор за покупко-продажба на предприятие, ищецът е закупил от“Интербилд“ООД обособена част от търговско предприятие, в което като активи са описани изградена тръбна кабелна мрежа с разрешение за въвеждане в експлоатация и половината изградени шахти, включително и кабелната мрежа и шахти по [улица]. Прието е за установено и че стойността на необходимия ремонт за възстановяване на прекъсната кабелна мрежа е на обща стойност от 7 765.66лв.с ДДС. Не е било спорно и че възложител на ремонтните дейности, довели до причиняване на деликта е Община Варна. С договор № Д22001298ВН/14.09.2022г.тя е възложила на изпълнителя„Пътстрой Варна“ЕООД изграждане и строителен надзор на „Пътна връзка от [улица]и от [улица]за УПИ ...-..., ..., ... „за обществено обслужване“,кв.14 по плана на 26-ми район и реконструкция на кръстовището на [улица]и [улица]. С договор от 26.09.2022г. изпълнителят е възложил изпълнението на СМР по пътна връзка от [улица]и от [улица]на подизпълнител,чийто служители са причинили увреждането. При тези факти, въззивният съд е приел иска за неоснователен с решаващ довод за липса на установена причинно следствена връзка между противоправното поведение на Общината и реално причинените вреди, като предпоставка за уважаване на иска. Посочено е, че ищецът „не е доказал точното местоположение,респ. дълбочината, на която са поставени съоръженията /кабели,тръби и др./ на телекомуникационната мрежа“. В мотивите е прието за неустановено дали „кабелите са поставени под пешеходни улици, тротоари, пътни платна и т.н., както и на каква дълбочина са поставени“и къде точно е възникнала повредата. В инвестиционния проект за изграждане на възложения ремонт е предвидено изкопните работи да се извършват на дълбочина 0.7м., като това било спазено. Въззивният съд е посочил,че дори ответникът да не се е съобразил с телекомуникационната мрежа в подземния кадастър, „ако изискването за дълбочина на поставяне на кабелите е над 0.7м. и то не е спазено,поведението на Общината не би било причина за настъпване на вредоносния резултат“. При тези мотиви, към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, последователност и цялост?, 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и на установените с тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по доказателствата и възраженията на страните?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет като отговори на всички доводи и възражения?, 4. Представлява ли съществено процесуално нарушение наличието на противоречие в мотивите на постановеното решение? Отделно, касаторът се позовава и на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК като самостоятелно основание за допустимост, която обосновава с пълна липса на мотиви поради приети за установени противоречиви и взаимно изключващи се факти, обстоятелства и правни изводи. Посочва,че нормативно установената дълбочина за полагане на кабелната мрежа под тротоар, съгласно чл.29,т.1 от Наредба №17 от 3.06.2005г./отм./ е 0.5м., поради което при разпоредено копаене на дълбочина 0.7м. прекъсването е неизбежно. Счита,че не е отчетено съществуването на съгласувана скица,изх.№ 260/1.07.2024г. за кръстовището, в която е нанесен преминаващия телекомуникационнен кабел и шахти, както и безспорните факти - за наличие на прекъсване на оптичната мрежа и за надлежно нанасяне в кадастъра на съораженията на кабелната инфраструктура. Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по поставения от касатора въпрос, касаещ задълженията на въззивния съд във връзка с обсъждането на ангажираните по делото доказателства, който е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с приетото в установената съдебна практика. Съгласно същата - съдът има задължение да постанови решението си след като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, за което да изложи съображения. При това съдът следва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти, да посочи кои от тези факти намира за установени, а кои - за недоказани и да подведе установената фактическа обстановка към приложимата правна норма. Въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение