Определение № 50678 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 595/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. И., действащ чрез своя баща и законен представител – Т. С. И., чрез процесуален представител, против Решение № 120 от 03.12.2021 г. по в. гр. д. № 490/21 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260040 от 26.07.2021 г. по т. д. № 77/20 г. на Окръжен съд Търговище, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Т. И., представляван от законния му представител Т. С. И., срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 562, ал. 5 КЗ за разликата над 9 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2020г. до окончателното плащане. Решението е постановено при участието на ЗД „БУЛ ИНС“ АД - трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи за несъобразяване от въззивния състав с формиралата се съдебна практика и с т.11 от ППВС № 4/68 г. по приложението на чл.52 ЗЗД, относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което да репарира претърпените от ищеца болки и страдания. Намира присъденото обезщетение за прекомерно занижено от гледна точка на икономическите условия и стандарта на живот към датата на настъпване на деликта, както и предвид нивата на застрахователно покритие и трайната съдебна практика. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, определено в съответствие с чл.38, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, а именно: 1. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия.“; 2. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси“. По първия правен въпрос се твърди противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и т.11 от ППВС № 4/68 г., относно точния паричен еквивалент на претърпените болки и страдания от увреденото лице. Твърди се, че неотчитайки степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение, както и интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, въззивният съд е занижил прекомерно присъденото обезщетение без да изложи подробни мотиви за решението си. По втория формулиран от касатора въпрос се сочи, че е налице противоречие между даденото от въззивната инстанция разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., II т. о. и Решение № 4 от 08.03.2021 г. по т. д. № 2940/2019 г., II т. о. Излагат се доводи, че с посочената практика на ВКС е възприето, че при приложението на чл.52 ЗЗД следва да се отчитат действително претърпените вреди при спазване на обективно установените критерии. Посочено е също така, че при определяне размера на присъденото обезщетение въззивият съд не е взел предвид лимитите на застрахователното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди към датата на настъпване на деликта – 05.06.2019 г. Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд, чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, като изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение. Третото лице помагач на страната на Гаранционен фонд – ЗД „БУЛ ИНС“ АД в законоустановения срок представя писмен отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, алтернативно – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен от малолетния Д. Т. И., чрез неговия баща и законен представител Т. С. И., против Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 562, ал. 5 КЗ за заплащане на сумата от 40 000 лв. - частичен от 80 000 лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травмите, причинени при ПТП, състояло се на 05.06.2019 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 12.10.2020 г. до окончателното изплащане. С влязлата в сила част от решението на окръжния съд досежно обезщетението за неимуществените вреди (до размер на 7 500 лв.) са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Гаранционен фонд по чл. 562, ал. 5 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищеца при процесното произшествие, осъществено с автомобил под специален режим, както и заявената извънсъдебна претенция на ищеца пред Гаранционен фонд и несъгласието на ищеца с предложеното му от фонда обезщетение от 7 500 лв. За да постанови обжалваното решение, съставът на Варненския апелативен съд е приел за безспорна фактическата обстановка, при която е реализирано настъпилото на 05.06.2019 г. в [населено място] ПТП с участието на делинквента С. Т. С., управлявал лекия автомобил марка “Опел“, модел “Астра“ (собственост на Министерство на вътрешните работи - ОДМВР - Търговище) и пострадалия Д. И., управлявал велосипеда си с висока скорост. Възприет е и подробно описаният механизъм на ПТП, при който водачът на лекия автомобил С. С., извеждайки автомобила от реда на паркиралите превозни средства, навлязъл срещу посоката на движение на велосипедиста, при което настъпил удар с него, който удар, предвид висока скорост, с която се е движел велосипедът, не е могло да бъде избегнат. Установено е от въззивната инстанция също така, че водачът С. С. е нарушил правилата за движение по пътищата и така е станал причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, при което по непредпазливост причинил на ищеца Д. Т. И. травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка в областта на гривнената става, охлузвания по лицето в областта на дясната скула и коремната област, довели до хоспитализирането на пострадалия в ортопедо-травматологично отделение на “МБАЛ - Търговище“ АД. Изцяло е възприето заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, относно по-дългия от обичайния възстановителен период на пострадалия, както и получените от него в резултат на ПТП силен страх и стрес. За негативните преживявания на пострадалия от произшествието е свидетелствала неговата майка – свидетелката А. И., чиито показания изцяло са кредитирани от съда като дадени от лице с преки и непосредствени наблюдения, подкрепени и от писмените доказателства за обстоятелствата при които е станал инцидента, от медицинската документация за манипулациите и експертизата. Като безспорно между страните е прието и обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за увреждането с принос от 50%, което изрично е признато от ищцовата страна в производството пред застрахователя и в рамките на съдебното производство. Като спорен от въззивния съд е очертан въпросът за справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД. В тази връзка въззивната инстанция е подчертала, че "справедливостта" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - ППВС № 4/23.12.1968 г., като при определяне на справедливото обезщетение следва да се вземат предвид установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и обичайните размери на обезщетенията, платими в подобни случаи, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, Варненският апелативен съд при определяне размера на обезщетението е взел предвид факта, че пострадалият е малолетно дете, което към датата на инцидента е било на 9 години. Отчел е спецификите на механизма на реализиране на ПТП - съприкосновението с автомобила е станало внезапно, докато детето е карало колелото си. Отразени са получените увреждания, които са повече от едно - счупена гривнена става на дясната ръка и две леки охлузвания по лицето и по корема, както и че уврежданията са били съпроводени със силни болки още в момента на произшествието, а тези от счупената кост са продължили с голям интензитет в процеса на двукратното наместване на костта и в периодите на лечението до пълното отшумяване на болките (в срока от 8 месеца). Отчетена е по- голямата от обичайната продължителност на лечението с оглед мястото на счупването - сложна става, ограниченията и неудобствата от обездвижването в битов план, болезнеността на ръката ограниченията в училищните дейности, както и съпровождания силен стрес продължил и в близкия период с нощни кошмари. От друга страна, съдът е подчертал, че детето е напълно възстановено - няма видими деформации от счупването, няма болки или ограничения на движенията, като такива не се очаква да има в бъдеще, няма и психични проблеми, когато отново кара колело. Анализирайки всички факти, обстоятелства и приетите по делото доказателства и вземайки предвид обществено-икономическите условия в страната, лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП и съдебната практика в подобни случаи, въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 18 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от пострадалото дете неимуществени вреди, като е споделил извода на първоинстанцонния съд за основателност на прентенцията в размер на 9 000 лв., след отчитане на установеното съпричиняване от 50 %. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е процесуално правен и в първата му част е относим към задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост, поради което принципно е значим при разрешаването на всеки спор. В касационната жалба и в изложението касаторът не сочи доказателство, относимо към размера на обезщетението, което да не е обсъдено от въззивния съд, поради което въпросът е ирелевантен за селективната фаза на касационното производство. По отношение втората част от първия въпрос за задължението на съда да обсъди степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия, следва да се отбележи, че това са част от критериите за определяне на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като определянето на различен размер на обезщетенията, макар определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на установените неимуществени вреди във всеки един случай. С ППВС № 4/23.12.1968 г. са дадени задължителни за съдилищата указания относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същото се определя от съда по справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да съобрази при определянето му, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други. В случая, въззивният съд, след обсъждане на релевантните за размера на обезщетението доказателства, и най-вече приетото експертно медицинско заключение, е направил собствена преценка за размера на дължимото обезщетение, съобразявайки се с посочените в ППВС № 4/23.12.1968 г. критерии, включително и с тези, посочени от касатора в поставения въпрос. В обобщение, въззивният съд при обсъждане размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД не се е отклонил от въведените със съдебната практика задължителни критерии за определянето му по справедливост, поради което не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационен контрол по поставения въпрос. Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното решение по отношение и на втория въпрос, относим към задължението на съда при определяне размера на обезщетението да съобрази нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. В многобройната практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, икономическите условия в страната към момента на произшествието е елемент от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, доколкото обезщетението следва да съответства на разбиранията и нагласите на обществото за справедливост към конкретен момент, неминуемо основани и на социално-икономическите условия към същия. В конкретния случай, въззивният съд е формирал решаващия си извод за справедливото в случая обезщетение за 2019 г., като изрично се е позовал на икономическите условия на живот в страната към същия период. По въпроса, дали при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът следва да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, настоящият състав намира следното: Съгласно цитираната от касатора практика - Решение по т. д. № 1948/2013 г. на ІІ т. о. и Решение по т. д. № 2940/2019 г. на ІІ т. о., общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото се определя от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимити на застрахователно покритие, минималната работна заплата и установената в тази насока съдебна практика за сходни случаи. Практиката е доразвита в смисъл, че лимитите по ЗГО /а това важи и за останалите обстоятелства, от които зависи икономическата конюнктура/ не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а имат само спомагателен характер и значението им се проявява при отчитане на тяхната динамика. Съдебната практика при сходни случаи също не е отделен фактор при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде ориентир за общественото разбиране за справедливост само при идентичност на фактическата обстановка. По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за изготвен отговор на касационната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК