Определение № 60136 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4043/2021 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Я. Г. чрез адв. Г. П., назначена като представител по реда на ЗПрП, срещу определение № 956 от 16.08.2021г. по ч.гр.д. № 822/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 515 от 19.04.2021г. по гр.д.№ 1833/2021г. на Бургаски районен съд за връщане на исковата молба, подадена от частния жалбоподател Д. Г. и от П. Я. Г. против община Бургас и за прекратяване на производството по делото. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е съобразил, че за да може да бъде придобита по давност една сграда, е необходимо за нея да няма влезли в сила заповеди за събаряне и предприето принудително изпълнение. В случая са налице действия от страна на ответника, с които оспорва съществуването на сградата като годен и самостоятелен обект, поради което е налице интерес от водене на делото. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Д. Я. Г. и П. Я. Г. са предявили против Община Бургас иск за установяване, че са собственици при равни права на основание придобивна давност, с присъединяване владението на родителите им, върху полумасивна жилищна сграда, застроена на 50 кв.м., 42 кв.м. от която са нанесени с идентификатор ****, находяща се в ПИ с идентификатор *** по плана на [населено място], кв. Меден рудник, [улица], с площ на имота 650 кв.м., който поземлен имот е частна общинска собственост. Поземленият имот съответства на бивш урегулиран парцел * в кв. 94 по плана на града. Заедно със сградата ищците твърдят, че притежават и по 1/2 ид.ч. от съответните идеални части от отстъпеното право на строеж и ползване върху земята. Наред с установяване на собствеността искат на основание чл.17, ал.2 ГПК да бъде проведен косвен съдебен контрол върху посочени административни актове - констативни актове на Дирекция ЦАУ-Възраждане при Община Бургас и заповеди на зам.кмета на Община Бургас като нищожни поради неспазване на правилата за издаването им, довели до недаване възможност на ищците да ги обжалват. С посочените констативни актове е установено незаконното строителство на сградата, а със заповедите е наредено събаряне на част от нея. Съдът е указал на ищците да уточнят правния си интерес като изложат факти и обстоятелства, с които общината оспорва претендираното от тях право. Ищецът П. Г. е заявил, че общината оспорва законността на сградата като е издала съответните актове и заповеди. Ищцата Д. Г. е посочила, че оспорването е видно от приложено писмено уведомление, с което общината прекратява договор за доставка и монтаж на отоплително оборудване, касаещо тази сграда. Бургаски районен съд е приел, че липсва правен интерес от предявения иск. Ищците извеждат интереса си от оспорването на констативни актове № 75В, 76В и 77В от 26.09.2016г., както и на заповеди №№ 165.166 и 168 от 25.01.2017г., но признават /а и от приложените решения на административни съдилища се вижда/, че наследодателката им е извършила оспорване на посочените актове както по административен, така и по съдебен ред, което оспорване е било неуспешно. При това положение за ищците не съществува интерес от установяване правото на собственост върху сградата. С иска те въвеждат недоволството си от обжалването на административните актове, но такова своеобразно повторно обжалване не е допустимо. Констатациите на административните органи за незаконно изграждане на един обект и заповедта за събарянето му не засягат правото на собственост. Бургаски окръжен съд, с обжалваното определение, е потвърдил извършеното връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Възприел е извода на първата инстанция, че обективираната в административен акт преценка на административния орган, че един строеж е незаконен, не засяга правото на собственост. Актовете за премахване на такива строежи са издадени в обществен интерес заради допуснато отклонение от предвидения в закона ред за извършване на строеж. Интересите на ищците могат да бъдат защитени в рамките на висящото административно производство по касационно административно дело № 4778/2019г. на ВАС, образувано по иск по чл. 292 АПК, където ще бъде решен въпроса за търпимостта на процесните постройки - предмет на оспорените заповеди. За обосноваване достъпа да касационно обжалване жалбоподателката Д. Г. поставя следните четири правни въпроса: 1/ налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по отношение на сграда, за която има влезли в сила заповеди по ЗУТ, установяващи че части от сградата са незаконни и следва да бъдат съборени; издаването на тези заповеди съставлява ли по своята същност оспорване на правото на собственост от страна на Общината; 2/ смущават ли правото на собственост и отричат ли това право предприетите от общината действия по образуване на производство за принудително изпълнение на влезлите в сила заповеди по чл. 225 ЗУТ; 3/ има ли право ищецът, когато правото му е несигурно и заплашено от нарушаване, да сезира съда с иск за установяване на неговото съществуване; следва ли съдът да преценява наличието на правен интерес в този случай, още преди ответникът да се е противопоставил на допустимостта на производството; 4/ необходимо ли е за придобиване по давност да бъде установено владение върху конкретен имот, в случая сграда, която да представлява годен обект на давностно владение; влезлите в сила заповеди за събаряне на сградата и предприетото принудително изпълнение представляват ли оспорване на давностното владение. Първите три въпроса, според жалбоподателката, са решени в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наред с това се изтъква очевидна неправилност на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл, без да има постановено определение за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК - от такъв по чл. 79, ал.1 ЗС в такъв по чл. 79, ал.2 ЗС При преценка на визираните основания по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав намира, че такива липсват. Спрямо първите два въпроса не е налице изтъкваното противоречие с практиката на ВКС по Решение № 88 от 17.07.2015г. по гр.д. № 6225/2014г. на I г.о. Решението е постановено по правния въпрос: при действието на чл. 11 и 12 от Примерния устав на ТКЗС запазват ли земеделските кооперации правото си на собственост в реални граници върху дворно място, което е включено в регулационния план и може ли такъв имот да се придобива по давност. Както е видно, този въпрос няма отношение към настоящия спор. Вярно е, че в мотивите по същество на спора е посочено, че за да бъде обект на придобивна давност е необходимо сградата да е създадена като обект на правото на собственост - с оградни стени и покрив. Това съждение няма отношение към релевантния за настоящия спор въпрос за наличието на правен интерес от воденето на конкретния иск. Съдът не е приел иска за недопустим, защото сградата не представлява годен обект на правото на собственост, а защото административните отношения с общината по повод незаконното строителство и неговото премахване, нямат отношение към правото на собственост. Приетото в т.3Б на Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК, че правният интерес от установителния иск се преценява винаги конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор, е в пълно съответствие с изложените от въззивния съд конкретни съображения за липса на правен интерес в случая. Решение № 110 от 08.02.2019г. по гр.д. № 5013/2017г. на I г.о. е постановено по въпроса за правното действие на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за момента, към който се установява собствеността на подлежащите на възстановяване земи и за началото на придобивната давност по отношение на земеделски земи, за които не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. Тези въпроси не са разрешавани при преценка на правния интерес от настоящия спор и затова решението е неотносимо. Същото се отнася и до приложените от жалбоподателката Решение № 109 от 20.09.2019г. по гр.д. № 2562/2018г. на I г.о. и Решение № 35 от 01.09.2015г. по т.д. № 407/2014г. на II т.о. Първото е по въпроса за правния интерес на ипотекарния кредитор да предяви положителен установителен иск за установяване на ипотечното право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, а във второто касацинното обжалване е допуснато за преценка допустимостта на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба. Последното приложено решение - Решение № 52 от 02.07.2020г. по гр.д. № 2446/2019г. на I г.о. пък касае преценката на правния интерес от отрицателен установителен иск, какъвто настоящият не е. Предвид изложеното не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не може да се приеме, че съществува и основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по четвъртия въпрос - дали за придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху имот, който представлява годен обект на давностно владение и дали влезлите в сила заповеди за събаряне на сградата и предприетото принудително изпълнение представляват оспорване на давностното владение. Въззивният съд изобщо не е разрешавал този въпрос. Той подробно е разяснил, че действията на общината по констатиране на незаконния строеж и по постановяване на неговото премахване са предприети в обществен интерес, в изпълнение на възложени на административните органи на общината функции и тези действия не отричат правото на собственост на ищците; напротив - тези действия са насочени към собственика на сградата. Спорът между ищците и общината не е относно правото на собственост върху сградата, а относно това дали строежът е законен, респ. дали е търпим. Този спор подлежи на разрешаване по административноправен ред, а не в гражданско дело относно притежанието на правото на собственост върху сградата. Съдът се е позовал и на практика на ЕСПЧ, според която планираното разрушаване на незаконно строителство представлява намеса в притежанията на собственика, но има за цел да гарантира спазването на общите правила относно забраните за строителство, при което тази намеса е равнозначна на “контрол по използването на имущество” и е законосъобразна. Напълно неоснователни са и развитите съображения за очевидна неправилност на преграждащото определение на въззивния съд. Съдът изобщо не се е произнасял по вида на претендираното от ищците владение - дали е недобросъвестно - по чл.79, ал.1 ЗС или добросъвестно - по чл.79, ал.2 ЗС, а и квалифицирането на владението от единия или другия вид не обуславя изменение на иска, както счита жалбоподателката. Съдът е отрекъл съществуването на правен интерес от установяване на правото на собственост, като е приел, че ответникът Община Бургас не оспорва правото на собственост на ищците /респ. на наследодателите им/ върху сградата, а напротив - предпоставяйки че те са собственици, е наложил срещу тях административноправни санкции за извършеното незаконно строителство. На основание изложеното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.