Определение № 315 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 697/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Б.Л.Лизинг” АД против решение № 7821/18.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 14343/2018 г. от ІV”д” състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД е основателен, а насрещния иск с правно основание чл.59 ЗЗД е неоснователен и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че от представеното преводно нареждане за кредитен превод №....... от 17.06.2010 г., ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 19 098,30 лв., с основание за превода закупуване на автомобили по прекратени договори на трето лице – търговско дружество. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че не се установява наличие на основание за плащането, направено с преводното нареждане от страна на ищеца в полза на ответното дружество по първоначалния иск. Въпреки наведените твърдения за сключване на договори за покупко-продажба на двата леки автомобила, съдът е приел, че същите не са подкрепени с доказателства по делото. Събраните по делото гласни доказателства също не установяват наличие на такова основание. Тъй като по делото не се установява наличие на облигационна връзка между страните, по силата на която да е било извършено плащането на сумата по преводно нареждане за кредитен превод №...... от 17.06.2010 г., в размер на 19 098,30 лв., съдът е приел иска за основателен. По насрещния иск е прието, че не се установява обогатяване на ответника за сметка на ищеца, респективно обедняване на ищеца, свързано с обогатяването на ответника. От показанията на свидетелите съдът е приел за установено, че много лица са ползвали двата автомобила за нуждите на търговското дружество - както управителя на търговското дружество, така и негови служители. Липсват доказателства дали и ако да - за какъв период, двата автомобила са ползвани от ответника по насрещния иск. Обстоятелството, че в единия от двата автомобила е имало вещи на ответника по насрещния иск не установява факта, че същият се е ползвал от него и то в продължение на целия исков период. Обстоятелството, че в единия от автомобилите е имало вещи на не противоречи и на показанията на свидетел по делото, който твърди, че двата автомобила са се ползвали за нуждите на търговското дружество от всички служители и от управителя му. В изложението на касационните основания се твърди, че решението е очевидно неправилно, поради нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционния съд не е указал тежестта от доказването на факта на ползуването на автомобилите от ответника по несрещния иск, като подобни твърдения за допуснато нарушение са направени във въззивната жалба, но съдът не се е произнесъл по тях. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. В случая съдът е обсъдил доказателствата по делото и е приел, че не е доказано ползуването на автомобилите от ответника по насрещния иск, като действително във вързивната жалба е направено оплакване за непълнота и неточност на доклада, извършен от първоинстанционния съд във връзка с указанията по разпределението на доказателствената тежест, което оплакване съдът не е обсъдил, но е оставил без уважение искането за събиране на нови доказателства пред въззивния съд, като в тази насока очевидно е счел, че оплакването е необосновано. Евентуалното наличие на процесуално нарушение от страна на възиззивния съд в тази насока следва да бъде предмет на поставен правен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, но доколкото съдът е обсъдил доказателствата, свързани с ползуването на автомобилите, то този въпрос не следва да се тълкува като наличието на очевидна неправилност, а следва да бъде предмет на поставен от касатора процесуалноправен въпрос, какъвто не е поставен, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В този смисъл не е налице очевидна неправилност на решението – единственото касационно основание, сочено от касатора. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС